Заради продължаващия тежък конфликт в ЕС, Брюксел въвежда данък Мигранти?
Отново страните членки на Европейския съюз са пред нов тежък спор поради мигрантите. Факт, който удостоверява безконечното предписание, че отлагането на проблемите или замитането им под килима, е неприятно решение.
Съветът на Европейски Съюз поддържа предлагането на Европейската комисия за промяната на системата за миграция и леговище, което планува приемането на 120 000 мигранти годишно. Одобрената към този момент преговорна позиция се основава на така наречен наложителен взаимен механизъм. Страните, които откажат да одобряват мигранти, ще би трябвало да платят на приемащите държавни управления по 22 000 евро на човек.
Компромисното решение трябваше да смъкна градуса на антимигрантските настроения на източноевропейските страни членки, само че стана тъкмо противоположното – провокира гнева на Полша, който стартира да се оказва много прихватлив.
В началото на седмицата държавното управление на консерватора Матеуш Моравецки разгласи, че няма да поддържа това предложение и ще сътвори коалиция в Европейския парламент, с цел да го бойкотира.
Аргументът на Варшава е, че не е почтено поляците да заплащат големи суми с налозите си поради неразумните решения на богатите страни членки Европейски Съюз да одобри милиони мигранти, които в този момент се чудят какво да вършат.
„ Полша ще блокира решенията във връзка с преместването на мигранти. Приетата от Съвета позиция е краткосрочно мислене, което де факто ще докара до повишаване на миграционните талази “, съобщи представителят на държавното управление Пьотр Мюлер и добави, че
Полша нито ще приема лица, търсещи леговище, нито ще заплаща.
Полският дипломат в Брюксел Анджей Садош пък счита, че опцията за финансово присъединяване в действителност е „ наказване “ за отхвърли да се одобряват мигранти.Тази позиция бе подкрепена и от Унгария. Така че, в случай че Варшава успее да сътвори коалиция против предлагането, на Брюксел ще му се наложи да търси други възможности на буксуващия от три години пакт за миграцията.
Важно събитие в тази ситуация е, че Германия също е скептично настроена към предлагането.
Причината обаче е напълно друга: държавното управление на Олаф Шолц е срещу опцията за откупване и упорства страните да одобряват мигранти без условия.
Съвсем редно е Берлин да разсели най-малко част от големия поток мигранти, които одобри след 2015 година.
Политиката на „ отворените порти “ на предходния канцлер Ангела Меркел докара в страната над 1.5 милиона бежанци, а след съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година дойдоха още 1 млн. украински бежанци.
Меркел хранеше илюзии, че мигрантите ще се интегрират и ще стартират както да работят, по този начин и да заплащат налози. Уви, нищо сходно не се случи, тъй като в голямото си болшинство мигрантите още са държавна хранилка.
Според формалните оправдания, аргументите били езиковата преграда и сложната интеграция, но… фактът, че към 10-15 % от мигрантите си работят и се усещат пълноправни и пълноценни, приказва единствено едно – че формалните “обяснения ” са си най-обикновени оправдания. Въпросът е какво може да бъде направено с останалите 85-90% от мигрантите, които считат, че Европейския съюз с нещо им е задължен.
Берлин желае системата “На всички по равно ”, което не е феърплей. Полша и Унгария изрично не желаят да вземат участие в решаването на проблеми, в чието основаване не на взели участие и по тази причина не желаят да се грижат даже за един мигрант.
Брюксел непрестанно прави опити да насърчи доброволното връщане на мигрантите по родните им страни, само че даже и схемата с еднократната финансова помощ, не проработи.
Нищо не се случи и с концепцията за подписване на двустранни съглашения със страните по генезис, т.е. те си прибират хората, а Европейски Съюз им обезпечава пари за защита на границите.
Постигнатите резултати за връщане и презаселване са повече от скромни.
По данни на Съвета на Европейски Съюз, в границите на взаимните схеми за презаселване от 2015 година насам, е предоставена протекция на над 100 000 души, макар че всяка гостоприемна страна членка щеше да получи поддръжка от бюджета на Европейски Съюз.
През първата половина на 2022 година на 179 600 жители на страни отвън Европейски Съюз е подредено да изоставен страна членка на Европейски Съюз, само че единствено 33 600 са се върнали непринудено по родните си места.
Съветът на Европейски Съюз поддържа предлагането на Европейската комисия за промяната на системата за миграция и леговище, което планува приемането на 120 000 мигранти годишно. Одобрената към този момент преговорна позиция се основава на така наречен наложителен взаимен механизъм. Страните, които откажат да одобряват мигранти, ще би трябвало да платят на приемащите държавни управления по 22 000 евро на човек.
Компромисното решение трябваше да смъкна градуса на антимигрантските настроения на източноевропейските страни членки, само че стана тъкмо противоположното – провокира гнева на Полша, който стартира да се оказва много прихватлив.
В началото на седмицата държавното управление на консерватора Матеуш Моравецки разгласи, че няма да поддържа това предложение и ще сътвори коалиция в Европейския парламент, с цел да го бойкотира.
Аргументът на Варшава е, че не е почтено поляците да заплащат големи суми с налозите си поради неразумните решения на богатите страни членки Европейски Съюз да одобри милиони мигранти, които в този момент се чудят какво да вършат.
„ Полша ще блокира решенията във връзка с преместването на мигранти. Приетата от Съвета позиция е краткосрочно мислене, което де факто ще докара до повишаване на миграционните талази “, съобщи представителят на държавното управление Пьотр Мюлер и добави, че
Полша нито ще приема лица, търсещи леговище, нито ще заплаща.
Полският дипломат в Брюксел Анджей Садош пък счита, че опцията за финансово присъединяване в действителност е „ наказване “ за отхвърли да се одобряват мигранти.Тази позиция бе подкрепена и от Унгария. Така че, в случай че Варшава успее да сътвори коалиция против предлагането, на Брюксел ще му се наложи да търси други възможности на буксуващия от три години пакт за миграцията.
Важно събитие в тази ситуация е, че Германия също е скептично настроена към предлагането.
Причината обаче е напълно друга: държавното управление на Олаф Шолц е срещу опцията за откупване и упорства страните да одобряват мигранти без условия.
Съвсем редно е Берлин да разсели най-малко част от големия поток мигранти, които одобри след 2015 година.
Политиката на „ отворените порти “ на предходния канцлер Ангела Меркел докара в страната над 1.5 милиона бежанци, а след съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година дойдоха още 1 млн. украински бежанци.
Меркел хранеше илюзии, че мигрантите ще се интегрират и ще стартират както да работят, по този начин и да заплащат налози. Уви, нищо сходно не се случи, тъй като в голямото си болшинство мигрантите още са държавна хранилка.
Според формалните оправдания, аргументите били езиковата преграда и сложната интеграция, но… фактът, че към 10-15 % от мигрантите си работят и се усещат пълноправни и пълноценни, приказва единствено едно – че формалните “обяснения ” са си най-обикновени оправдания. Въпросът е какво може да бъде направено с останалите 85-90% от мигрантите, които считат, че Европейския съюз с нещо им е задължен.
Берлин желае системата “На всички по равно ”, което не е феърплей. Полша и Унгария изрично не желаят да вземат участие в решаването на проблеми, в чието основаване не на взели участие и по тази причина не желаят да се грижат даже за един мигрант.
Брюксел непрестанно прави опити да насърчи доброволното връщане на мигрантите по родните им страни, само че даже и схемата с еднократната финансова помощ, не проработи.
Нищо не се случи и с концепцията за подписване на двустранни съглашения със страните по генезис, т.е. те си прибират хората, а Европейски Съюз им обезпечава пари за защита на границите.
Постигнатите резултати за връщане и презаселване са повече от скромни.
По данни на Съвета на Европейски Съюз, в границите на взаимните схеми за презаселване от 2015 година насам, е предоставена протекция на над 100 000 души, макар че всяка гостоприемна страна членка щеше да получи поддръжка от бюджета на Европейски Съюз.
През първата половина на 2022 година на 179 600 жители на страни отвън Европейски Съюз е подредено да изоставен страна членка на Европейски Съюз, само че единствено 33 600 са се върнали непринудено по родните си места.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ