Когато родих, свекърва ми и синът й дори не погледнаха бебето, а ме изгониха
Отношенията ни с Антон се развиха доста бързо. Току-що се реалокирах в този град и нямах желание да имам връзка с никого. По това време имах потребност от работа и място за живеене. Накрая се оказа, че съм си намерила работа в магазина на майка му. Освен това ми предложи да наема стая в нейния апартамент. Тогава всичко това ми се стори съвършен вид. Така се срещнах с Антон, който по-късно стана мой брачен партньор.
Веднага си личеше какъв брой доста обича и е завързан към майка си. Той слушаше всичко, което му споделяше, опитваше се да му угоди във всичко, да му помогне, даже и да не го желае.
Когато бях дребна, баба ми споделяше, че това по какъв начин един мъж се отнася към майка си, дефинира по какъв начин ще се отнася към жена си. Думите на баба ми незабавно ме плениха. Затова след няколко месеца ухажване се съгласих с предлагането на Антон да се оженим.
И няколко седмици след сватбата разбрах, че очаквам дете. Тогава ми се стори, че съм най-щастливата жена на света. Но от този ден всичко стартира да се разпада…
До последно работих в магазина на свекърва ми. Дори когато оставаше единствено седмица до раждането, тя не ми потърси заместител. В резултат на това в деня на раждането затворих магазина по-рано, с цел да отида в родилния дом.
Когато майката на Антон разбра за това, тя се ядоса. Тя дойде в родилния дом и ми сподели да си амбалирам нещата и да се махам от вкъщи й. Но тя даже не погледна новородения си внук Паша, тъкмо като брачна половинка ми. Съпругът ми сподели единствено, че не е очаквал такава безнаказаност от моя страна. В резултат на това другарка ме посрещна при изписването. От тогава пребивавам с нея.
Минаха четири месеца от този ден, а аз към момента не мога да дойда на себе си за случилото се. Все още имам възприятието, че сьнувам призрачен сън и не мога да се събудя. Не знам какво да върша по-нататьк без приходи и личен дом, с малко дете!!!
