Отношенията между църква и държава в България имат фабричен дефект.

" Отношенията сред черква и страна в България имат заводски недостатък ".

Това сподели пред БНР доктор Смилен Марков, учител по християнска философия във Великотърновския университет, и изясни, че това е обвързвано с обстоятелството, че Българската страна поражда след Българската черква и въз основа на нея:

" Това води до едни напрежения, които след Освобожденията се демонстрират. От една страна - маргинализация на църковната подчиненост по отношение на Вселенското православие, което води до още по-голяма взаимозависимост от държавната власт.... След 9 септември идва комунистическата тирания, която намерено проповядва злост към църквата и както споделя Георги Димитров - в случай че ще съществува тя, може да е единствено като страж на някакви обичайни и исторически полезности, т.е. като музеен експонат ".

По думите му понятието вяра не е ясно дефинирано - кое е вяра и кое - не, не е толкоз елементарно оценимо:

" Феномени, които ние не свързваме с религията, постоянно имат набожен заряд. Човекът има памет за свещеното, нормално тази памет е за блажения живот. С тази памет обаче може да се злоупотребява - включително и политически, а злоупотребите водят до прояждане на свободата, което е уязвяване на човешкото. Християнството предлага в тази памет за свещеното да просветне паметта за свободата, това е свободата, която е във Възкресението! ".

В предаването " Преди всички " доктор Марков акцентира, че свободата е за сбъдване на новия човек.

" Учението на християнската религия сочи, че гибелта е изцяло несвойствена за индивида, тя е тотално неприемлива, тя е отвратително скандална. Вярващият християнин не се крие от това, а върви към него, знаейки, че вътре, в този скандал, Христос е устроил победа и е отворил опция за нов метод на живот. Смъртта е толкоз страшна и непоносима за вярващия, та чак е радостна и обнадеждаваща. С този абсурд живее вярващият ", изясни преподавателят по християнска философия.