Отношението на българите към здравната система е традиционно негативно, показва проучване
Отношението на българите към здравната система е обичайно отрицателно, само че въпреки всичко има записана положителна динамичност за период по-малко от една година. Това демонстрират данните от социологическото изследване "Нагласи на българите към здравната система ", направено измежду 1005 респонденти през август 2020 година от организация "Тренд " по поръчка на "Заедно за повече здраве ". В самодейността вземат участие Българския лекарски съюз (БЛС), Българския фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Според данните, 63 на 100 от българите считат, че здравната ни система се развива в отрицателна посока, а при предходното изследване от преди по-малко от година този % е бил близо 70 на 100.
Над половината от българите - 52 на 100, са на мнение, че българското опазване на здравето се е справило с проблемите към ковид. Според 26 % от запитаните системата ни не се е справила, всеки пети обаче не може да реши.
Близо 40 % от хората имат повече доверие в системата след епидемията, а за 32 на 100 това е причина за спад в доверието им. За 48 % от българите опазването на здравето ни не е квалифицирано за сходен жанр предизвикателство, а 73 % са на мнение, че се нуждае изрично от в допълнение финансиране, с цел да се оправи.
Според изследването хората виждат главните проблеми на системата най-много във високото доплащане за медицински услуги и неналичието на медицински фрагменти. След тях се подреждат проблемите с неприятното положение на лечебните заведения и високото доплащане за медикаменти. Според 47 на 100 от българите тези негативи се дължат най-много на неприятния надзор в системата, както и на незадоволителното финансиране, което показват 23 на 100 от запитаните. Подобни са отговорите през октомври предходната година, 45 на 100 са определили неприятния надзор от страна на институциите и 29 на 100 неналичието на нужните за това средства.
Решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас, българите виждат най-много в по-високото финансиране на опазването на здравето -12%, както и в нарастването на заплатите на медицинския личен състав -11%. Голяма част от интервюираните - 89 на 100 декларират, че съгласно тях, опазването на здравето би трябвало да се преглежда като инвестиция, а не като разход. Огромното болшинство от жителите са на мнение, че би трябвало да се отделят повече средства за опазването на здравето, като това са показали 86% от хората и през двете талази на проучването.
Според 95 на 100 от запитаните, както през август тази година, по този начин и през октомври предходната година, здравната ни система би трябвало да обезпечи по-добър и своевременен достъп до медикаменти. Всеки четвърти преценя, че има добър достъп до модерни медикаменти, само че за 54 на 100 от хората това не е по този начин. Подобна е преценката им и за опцията за потребление на модерни лечения. Според 60 на 100 те към момента не са налични за пациентите у нас.
Парите, отделени за опазване на здравето, би трябвало да се изразходват най-много за възстановяване на материалната база на лечебните заведения, за нови технологии и инсталация, за възнаграждение на повече медикаменти от страната и за по-високи заплати на лекари и медицински сестри, демонстрира изследването.
Категоричното мнение е, че страната би трябвало да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол, считат 74 на 100, а не от повишение на осигурителната тежест, което са показали 10 %, или от въвеждане на в допълнение здравно обезпечаване, което дефинират 18 на 100 от интервюираните.
Според данните, 63 на 100 от българите считат, че здравната ни система се развива в отрицателна посока, а при предходното изследване от преди по-малко от година този % е бил близо 70 на 100.
Над половината от българите - 52 на 100, са на мнение, че българското опазване на здравето се е справило с проблемите към ковид. Според 26 % от запитаните системата ни не се е справила, всеки пети обаче не може да реши.
Близо 40 % от хората имат повече доверие в системата след епидемията, а за 32 на 100 това е причина за спад в доверието им. За 48 % от българите опазването на здравето ни не е квалифицирано за сходен жанр предизвикателство, а 73 % са на мнение, че се нуждае изрично от в допълнение финансиране, с цел да се оправи.
Според изследването хората виждат главните проблеми на системата най-много във високото доплащане за медицински услуги и неналичието на медицински фрагменти. След тях се подреждат проблемите с неприятното положение на лечебните заведения и високото доплащане за медикаменти. Според 47 на 100 от българите тези негативи се дължат най-много на неприятния надзор в системата, както и на незадоволителното финансиране, което показват 23 на 100 от запитаните. Подобни са отговорите през октомври предходната година, 45 на 100 са определили неприятния надзор от страна на институциите и 29 на 100 неналичието на нужните за това средства.
Решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас, българите виждат най-много в по-високото финансиране на опазването на здравето -12%, както и в нарастването на заплатите на медицинския личен състав -11%. Голяма част от интервюираните - 89 на 100 декларират, че съгласно тях, опазването на здравето би трябвало да се преглежда като инвестиция, а не като разход. Огромното болшинство от жителите са на мнение, че би трябвало да се отделят повече средства за опазването на здравето, като това са показали 86% от хората и през двете талази на проучването.
Според 95 на 100 от запитаните, както през август тази година, по този начин и през октомври предходната година, здравната ни система би трябвало да обезпечи по-добър и своевременен достъп до медикаменти. Всеки четвърти преценя, че има добър достъп до модерни медикаменти, само че за 54 на 100 от хората това не е по този начин. Подобна е преценката им и за опцията за потребление на модерни лечения. Според 60 на 100 те към момента не са налични за пациентите у нас.
Парите, отделени за опазване на здравето, би трябвало да се изразходват най-много за възстановяване на материалната база на лечебните заведения, за нови технологии и инсталация, за възнаграждение на повече медикаменти от страната и за по-високи заплати на лекари и медицински сестри, демонстрира изследването.
Категоричното мнение е, че страната би трябвало да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол, считат 74 на 100, а не от повишение на осигурителната тежест, което са показали 10 %, или от въвеждане на в допълнение здравно обезпечаване, което дефинират 18 на 100 от интервюираните.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ