България остава под наблюдение в ЕС, Румъния се измъква
Отлитат очакванията на държавното управление на Бойко Борисов да се освободи до края на тази година от унизителния надзор за господство на закона, въведен единствено за България и Румъния от първия ден на участието им в Европейски Съюз.
След 10-годишно използване на Механизма за съдействие и инспекция (МСП) Румъния е на път да доближи европейските стандарти във връзка с правораздаването и върховенството на закона, както и в битката с корупцията. На България обаче към момента й следва дълъг път. Това излиза наяве от изследване, поръчано от Комисията по бюджетен надзор на Европейския парламент, представен от в. "Сега ". Влиятелната парламентарна комисия, която следи за осъществяването на бюджета на Европейски Съюз, стигна през вчерашния ден до извода, че двете страни са на друго ниво на справяне с корупцията и с промяната на правосъдната си система.
Независимата румънска евродепутатка Моника Маковей, някогашен министър на правораздаването, направи следното съпоставяне: "В Румъния са наказани за корупция 13 министри, 90 депутати и 88 магистрати (съдии и прокурори), а в България няма наказани на такова високо ниво. Въпреки голямата разлика тя настоя МСП да се резервира и за Румъния, тъй като има значима стимулираща роля. От българска страна никой не показа точни данни за произнесени ефикасни присъди против висши функционери ". Председателката на Комисията по бюджетен надзор Ингеборг Гресле (ХДС, Германия) с скука установи, че откакто 10 години е получавала едни и същи доклади, може да каже - от сън да я вдигнат - каква е ролята на основния прокурор за неефективната правосъдна система.
Напредък бе регистриран в битката с проведената престъпност, тъй като "историческите проблеми с огромните силови групировки са преодолени и понастоящем се работи за оправянето с нормалната проведена престъпност и закононарушенията на белите якички ". За правосъдната власт се споделя, че "продължаващото въздействие на изпълнителната власт " върху нея провокира възражения. Но "най-слаб прогрес е реализиран в региона на битката с корупцията ", се споделя в отчета, който е 100 страници. Докато от България към момента се чакат забележими резултати, за Румъния основното условие е да подсигурява необратимост на промените. Ингеборг Гресле предизвести, че "реформите могат да бъдат обратими, само че необратими са упованията на жителите за правдивост ".
От българските евродепутати най-активен в дебата бе Георги Пирински (БСП), който сподели: "В нашето общество освен има очакване, само че има и увереност за реализиране на осезаеми резултати ". Той даде за образец митингите в последно време в отбрана на естествения парк "Пирин ", стимулирани от съмнение за корупция в капиталовите планове, защитавани от държавното управление, тъй като компанията, която желае да ги извършва, е офшорна и крие физическия си притежател. Финалният въпрос, който слага отчетът на изследователския център, е: "Трябва ли да продължи използването на МСП в бъдеще? ". Отговорът е "да ", само че с три вероятни разновидността. Първо, в случай че МСП продължи действието си, един от разновидностите е да се предоговорят задачите и индикаторите с националните държавни управления, а по-късно Комисията да изготви съответни рекомендации с закрепени периоди, свързани с тях. Реалистичен период за осъществяването на тези рекомендации би могъл да бъде две години. Второ, като опция, с цел да се направи по-приемливо продължаването на промените по МСП и да се преодолеят слабостите в други страни членки, би могло да се обмисли въвеждането на "облекчен " вид на МСП в целия Европейски Съюз. Вече има опит в тази тенденция, тъй като през 2014 година бе огласен Първият антикорупционен отчет в Европейски Съюз, само че Комисията на Жан-Клод Юнкер попречи две години по-късно на публикуването на втория и реши да го размени с друга процедура, наречена "европейски учебен срок ". Трето, рамка за поощряване на по-систематичен мониторинг на корупцията е тази на европейския учебен срок, която понастоящем се употребява за съгласуване на икономическите политики в целия Европейски Съюз и може да бъде приспособена за сферата на правосъдната промяна.
Която и от трите форми да се избере, най-после се показва, че "на България може да бъде предоставена спомагателна поддръжка за осъществяване на нейната правосъдна промяна и тактики за битка с корупцията ", което значи на дипломатически език, че ще остане обект на особено внимание в Брюксел. Интересна е поуката от 10-годишните страдания на Европейски Съюз да вкара стандартите на правовата страна в България и Румъния. "Поуката, която може да бъде извлечена от опита на МСП в България и Румъния, е, че би било подходящо система, сходна на МСП, да стане част от бъдещите договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Това би помогнало да се подсигурява, че страните кандидатки освен транспонират достиженията на правото на Европейски Съюз, само че също по този начин усъвършенстват институциите по метод, който им разрешава да доближат европейски стандарт на правосъдните си системи към датата на присъединение и да избегнат останалите следващи системи за мониторинг. "
След 10-годишно използване на Механизма за съдействие и инспекция (МСП) Румъния е на път да доближи европейските стандарти във връзка с правораздаването и върховенството на закона, както и в битката с корупцията. На България обаче към момента й следва дълъг път. Това излиза наяве от изследване, поръчано от Комисията по бюджетен надзор на Европейския парламент, представен от в. "Сега ". Влиятелната парламентарна комисия, която следи за осъществяването на бюджета на Европейски Съюз, стигна през вчерашния ден до извода, че двете страни са на друго ниво на справяне с корупцията и с промяната на правосъдната си система.
Независимата румънска евродепутатка Моника Маковей, някогашен министър на правораздаването, направи следното съпоставяне: "В Румъния са наказани за корупция 13 министри, 90 депутати и 88 магистрати (съдии и прокурори), а в България няма наказани на такова високо ниво. Въпреки голямата разлика тя настоя МСП да се резервира и за Румъния, тъй като има значима стимулираща роля. От българска страна никой не показа точни данни за произнесени ефикасни присъди против висши функционери ". Председателката на Комисията по бюджетен надзор Ингеборг Гресле (ХДС, Германия) с скука установи, че откакто 10 години е получавала едни и същи доклади, може да каже - от сън да я вдигнат - каква е ролята на основния прокурор за неефективната правосъдна система.
Напредък бе регистриран в битката с проведената престъпност, тъй като "историческите проблеми с огромните силови групировки са преодолени и понастоящем се работи за оправянето с нормалната проведена престъпност и закононарушенията на белите якички ". За правосъдната власт се споделя, че "продължаващото въздействие на изпълнителната власт " върху нея провокира възражения. Но "най-слаб прогрес е реализиран в региона на битката с корупцията ", се споделя в отчета, който е 100 страници. Докато от България към момента се чакат забележими резултати, за Румъния основното условие е да подсигурява необратимост на промените. Ингеборг Гресле предизвести, че "реформите могат да бъдат обратими, само че необратими са упованията на жителите за правдивост ".
От българските евродепутати най-активен в дебата бе Георги Пирински (БСП), който сподели: "В нашето общество освен има очакване, само че има и увереност за реализиране на осезаеми резултати ". Той даде за образец митингите в последно време в отбрана на естествения парк "Пирин ", стимулирани от съмнение за корупция в капиталовите планове, защитавани от държавното управление, тъй като компанията, която желае да ги извършва, е офшорна и крие физическия си притежател. Финалният въпрос, който слага отчетът на изследователския център, е: "Трябва ли да продължи използването на МСП в бъдеще? ". Отговорът е "да ", само че с три вероятни разновидността. Първо, в случай че МСП продължи действието си, един от разновидностите е да се предоговорят задачите и индикаторите с националните държавни управления, а по-късно Комисията да изготви съответни рекомендации с закрепени периоди, свързани с тях. Реалистичен период за осъществяването на тези рекомендации би могъл да бъде две години. Второ, като опция, с цел да се направи по-приемливо продължаването на промените по МСП и да се преодолеят слабостите в други страни членки, би могло да се обмисли въвеждането на "облекчен " вид на МСП в целия Европейски Съюз. Вече има опит в тази тенденция, тъй като през 2014 година бе огласен Първият антикорупционен отчет в Европейски Съюз, само че Комисията на Жан-Клод Юнкер попречи две години по-късно на публикуването на втория и реши да го размени с друга процедура, наречена "европейски учебен срок ". Трето, рамка за поощряване на по-систематичен мониторинг на корупцията е тази на европейския учебен срок, която понастоящем се употребява за съгласуване на икономическите политики в целия Европейски Съюз и може да бъде приспособена за сферата на правосъдната промяна.
Която и от трите форми да се избере, най-после се показва, че "на България може да бъде предоставена спомагателна поддръжка за осъществяване на нейната правосъдна промяна и тактики за битка с корупцията ", което значи на дипломатически език, че ще остане обект на особено внимание в Брюксел. Интересна е поуката от 10-годишните страдания на Европейски Съюз да вкара стандартите на правовата страна в България и Румъния. "Поуката, която може да бъде извлечена от опита на МСП в България и Румъния, е, че би било подходящо система, сходна на МСП, да стане част от бъдещите договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Това би помогнало да се подсигурява, че страните кандидатки освен транспонират достиженията на правото на Европейски Съюз, само че също по този начин усъвършенстват институциите по метод, който им разрешава да доближат европейски стандарт на правосъдните си системи към датата на присъединение и да избегнат останалите следващи системи за мониторинг. "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ