Как латишите спасяват комунизма в Русия
Отлични бойци и жестоки в наказателните акции, латишите са създали доста за запазването на властта на болшевиките в Русия.
Наградата, която те получават, обаче надалеч не е такава, каквато са очаквали.
Те са най-надеждната и най-ефективната военна мощ на болшевиките. Латишките червени стрелци освен избавят руската власт на фронтовете на гражданската война в Русия, само че даже на няколко пъти с помощта на тях оцелява самият Ленин.
В отбрана на Латвия
Въпреки че в съветската имперска войска не се приветства основаването на национални воински формирования, през 1915 година просто няма различен избор. Германската войска стремглаво окупира територията на Курландия (Западна Латвия) и се придвижва към Рига.
Германски бойци си почиват на плажа в Скатре в Латвия, на път за Либау (Лиепая) по време на Първата международна война, към 1915 г.Getty Images
Заповедта за съставяне на латишки доброволчески елементи е подписана от командващия Северозападния фронт Михаил Алексеев на 1 август и още до края на година в пердах влизат шест батальона. Именно те са основният фактор германците да не могат да завладяват Рига, а затова и да не отворят директен път към столицата Петроград.
По-късно стрелците героично и постоянно самоотвержено се борят с врага. По време на Митавската настъпателна интервенция, известна още като „ Коледните сражения “, латишите губят до 9 000 души и дружно със сибирските стрелци съумяват да пробият добре квалифицираната защита на съперника.
На стража на революцията
Когато след Февруарската гражданска война дисциплината и организацията в съветската войска стартират внезапно да западат, латишките стрелци са едни от дребното, които съумяват да запазят висок военен дух. Тъй като огромна част от Латвия е окупирана от германците, те просто няма къде да дезертират.
Митинг край Рига след Февруарската революцияSputnik
Повечето стрелци посрещат октомври на 1917 година с тържествуване. Допадат им комунистическите идеали, а също и обещанието на болшевиките в скоро време да бъде подписан дълго чаканият мир. „ Срещу всички проявления на контрареволюцията, без значение от кое място идва опасността за тях, ние неотложно ще действаме с цялата мощ на нашето оръжие “, гласи тогавашна резолюция на 6-и полк на латишките стрелци.
Прекрасно проведена и надеждна военна мощ, станалите „ червени “ латишките стрелци се трансформират в пожарникарския екип на болшевиките. Прехвърлят ги на най-опасните сектори на фронтовете на гражданската война, те пазят Петроград от Юденич, Москва – от Деникин, довършват частите на Врангел в Крим. През 1919 година те даже съумяват да открият руска власт в родната Латвия, е-е, в действителност не за дълго.
Червените латишки стрелци интензивно вземат участие в потушаването на многочислени въстания по цялата територия, следена от болшевиките. Заради тяхната свирепост се ражда националната сентенция: „ Не търси палача, а търси латиша! “
Червените латвийски стрелци пазят Петия общоруски конгрес на Съветите на работническите, селските, войнишките и червеноармейските депутати, извършен в Москва на 4-10 юли 1918 г.Свободни източници
„ Всички са се страхували от тях. Подчинявали са им се градове, села, дребни селища. Не са отстъпвали път пред никого. Шапка на тила, разкопчана яка, с винтовка, преметната през рамото с приклада нагоре, по този начин те са обикаляли по цяла Русия от единия до другия край, помитайки всички, които са се изпречвали на пътя им “, написа за алените латишки стрелци военният сътрудник Янис Пориетис.
Именно на латишите е поверена защитата на основни стратегически обекти в Москва, както и на самия Ленин, а и на други болшевишки водачи. Латишките червени стрелци стават, по думите на историка Владимир Булдаков „ преторианската армия на Кремъл “.
Метежът на левите есери
На 6 юли 1918 година левите есери, съратници на болшевиките в държавната коалиция, недоволни от сключването на тежкия Брестки мир, се подвигат на бунт в Москва. Изборът на датата не е инцидентен: точно в този ден латишките стрелци честват отвън рамките на града навън своя народен празник Лиго (Зеления ден).
Червените латвийски стрелци в КремълSputnik
Верните на есерите военни елементи убиват немския дипломат Вилхелм декор Мирбах, с цел да предизвикат Германия да разгласи война, арестуват ръководителя на ВЧК Дзержински и стартират да завземат основни здания в столицата. Заплаха надвисва както над самия Ленин, по този начин и над цялата власт на болшевиките.
Латишите още веднъж избавят обстановката. Трудно събраните полкове потеглят на взлом и, макар огромните загуби, за денонощие потушават метежа.
„ Заговорът на посланиците “
Съвсем скоро по-късно на стрелците им се отдава различен случай да се проявят. През август 1918 година е проведен по този начин нареченият скрит план на посланиците. Много от събитията към него остават засекретени и до момента.
Sputnik
Според версията на един от ръководителите на ВЧК Екаб Петерс (също латиш, само че не и от стрелците), шефът на специфичната английска задача Робърт Локарт с присъединяване на посланика на Франция Жозеф Нуланс и на Съединени американски щати Дейвид Френсис се пробват да подкупят латишки червени стрелци, които е трябвало да арестуват или да унищожават Ленин, а по-късно да се причислят към настъпващите войски на интервентите.
Само че командирът на артилерийския дивизион на 1-а латишка дивизия Едуард Берзинш, който заговорниците се пробват да подкупят, се оказва сътрудник под прикритие на ВЧК. Заговорът е оголен.
На високите лостове на властта
С разгрома на войските на Врангел в Крим и края на дейната фаза на гражданската война латишките стрелкови формирования са разпуснати. Част от бойците се връщат в „ буржоазна “ Латвия, а мнозина стартират да си търсят място в своята нова татковина.
Янис БерзиншSputnik
Някои командири на латишките стрелци (и някои, които не са били част от латишките стрелци) доближават до главозамайващи постове в Съветска Русия и в Съюз на съветските социалистически републики. Густав Бокис да вземем за пример става шеф на механизираните войски на Червената войска, Юкум Вациетис известно време заема поста главнокомандващ, Екаб Алкснис командва военновъздушните сили. Участвалият в делото на Брус Локкарт, английски общоприет консул в Русия, чието име е тясно обвързвано със „ заговора на посланиците “, Едуард Берзинш става един от основателите на системата ГУЛАГ, а неговия съфамилник Янис Берзинш (истинското му име е Петерис Кюзис) е основател и началник на руското военно разузнаване.
Високо ценени през 1920-те години, през новата ера на 1930-те „ ленински преторианци “ се оказват ненужни на Сталин. Мнозинството от тях са задържани и разстреляни по времето на „ Големия гнет “.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Наградата, която те получават, обаче надалеч не е такава, каквато са очаквали.
Те са най-надеждната и най-ефективната военна мощ на болшевиките. Латишките червени стрелци освен избавят руската власт на фронтовете на гражданската война в Русия, само че даже на няколко пъти с помощта на тях оцелява самият Ленин.
В отбрана на Латвия
Въпреки че в съветската имперска войска не се приветства основаването на национални воински формирования, през 1915 година просто няма различен избор. Германската войска стремглаво окупира територията на Курландия (Западна Латвия) и се придвижва към Рига.
Германски бойци си почиват на плажа в Скатре в Латвия, на път за Либау (Лиепая) по време на Първата международна война, към 1915 г.Getty Images
Заповедта за съставяне на латишки доброволчески елементи е подписана от командващия Северозападния фронт Михаил Алексеев на 1 август и още до края на година в пердах влизат шест батальона. Именно те са основният фактор германците да не могат да завладяват Рига, а затова и да не отворят директен път към столицата Петроград.
По-късно стрелците героично и постоянно самоотвержено се борят с врага. По време на Митавската настъпателна интервенция, известна още като „ Коледните сражения “, латишите губят до 9 000 души и дружно със сибирските стрелци съумяват да пробият добре квалифицираната защита на съперника.
На стража на революцията
Когато след Февруарската гражданска война дисциплината и организацията в съветската войска стартират внезапно да западат, латишките стрелци са едни от дребното, които съумяват да запазят висок военен дух. Тъй като огромна част от Латвия е окупирана от германците, те просто няма къде да дезертират.
Митинг край Рига след Февруарската революцияSputnik
Повечето стрелци посрещат октомври на 1917 година с тържествуване. Допадат им комунистическите идеали, а също и обещанието на болшевиките в скоро време да бъде подписан дълго чаканият мир. „ Срещу всички проявления на контрареволюцията, без значение от кое място идва опасността за тях, ние неотложно ще действаме с цялата мощ на нашето оръжие “, гласи тогавашна резолюция на 6-и полк на латишките стрелци.
Прекрасно проведена и надеждна военна мощ, станалите „ червени “ латишките стрелци се трансформират в пожарникарския екип на болшевиките. Прехвърлят ги на най-опасните сектори на фронтовете на гражданската война, те пазят Петроград от Юденич, Москва – от Деникин, довършват частите на Врангел в Крим. През 1919 година те даже съумяват да открият руска власт в родната Латвия, е-е, в действителност не за дълго.
Червените латишки стрелци интензивно вземат участие в потушаването на многочислени въстания по цялата територия, следена от болшевиките. Заради тяхната свирепост се ражда националната сентенция: „ Не търси палача, а търси латиша! “
Червените латвийски стрелци пазят Петия общоруски конгрес на Съветите на работническите, селските, войнишките и червеноармейските депутати, извършен в Москва на 4-10 юли 1918 г.Свободни източници
„ Всички са се страхували от тях. Подчинявали са им се градове, села, дребни селища. Не са отстъпвали път пред никого. Шапка на тила, разкопчана яка, с винтовка, преметната през рамото с приклада нагоре, по този начин те са обикаляли по цяла Русия от единия до другия край, помитайки всички, които са се изпречвали на пътя им “, написа за алените латишки стрелци военният сътрудник Янис Пориетис.
Именно на латишите е поверена защитата на основни стратегически обекти в Москва, както и на самия Ленин, а и на други болшевишки водачи. Латишките червени стрелци стават, по думите на историка Владимир Булдаков „ преторианската армия на Кремъл “.
Метежът на левите есери
На 6 юли 1918 година левите есери, съратници на болшевиките в държавната коалиция, недоволни от сключването на тежкия Брестки мир, се подвигат на бунт в Москва. Изборът на датата не е инцидентен: точно в този ден латишките стрелци честват отвън рамките на града навън своя народен празник Лиго (Зеления ден).
Червените латвийски стрелци в КремълSputnik
Верните на есерите военни елементи убиват немския дипломат Вилхелм декор Мирбах, с цел да предизвикат Германия да разгласи война, арестуват ръководителя на ВЧК Дзержински и стартират да завземат основни здания в столицата. Заплаха надвисва както над самия Ленин, по този начин и над цялата власт на болшевиките.
Латишите още веднъж избавят обстановката. Трудно събраните полкове потеглят на взлом и, макар огромните загуби, за денонощие потушават метежа.
„ Заговорът на посланиците “
Съвсем скоро по-късно на стрелците им се отдава различен случай да се проявят. През август 1918 година е проведен по този начин нареченият скрит план на посланиците. Много от събитията към него остават засекретени и до момента.
Sputnik
Според версията на един от ръководителите на ВЧК Екаб Петерс (също латиш, само че не и от стрелците), шефът на специфичната английска задача Робърт Локарт с присъединяване на посланика на Франция Жозеф Нуланс и на Съединени американски щати Дейвид Френсис се пробват да подкупят латишки червени стрелци, които е трябвало да арестуват или да унищожават Ленин, а по-късно да се причислят към настъпващите войски на интервентите.
Само че командирът на артилерийския дивизион на 1-а латишка дивизия Едуард Берзинш, който заговорниците се пробват да подкупят, се оказва сътрудник под прикритие на ВЧК. Заговорът е оголен.
На високите лостове на властта
С разгрома на войските на Врангел в Крим и края на дейната фаза на гражданската война латишките стрелкови формирования са разпуснати. Част от бойците се връщат в „ буржоазна “ Латвия, а мнозина стартират да си търсят място в своята нова татковина.
Янис БерзиншSputnik
Някои командири на латишките стрелци (и някои, които не са били част от латишките стрелци) доближават до главозамайващи постове в Съветска Русия и в Съюз на съветските социалистически републики. Густав Бокис да вземем за пример става шеф на механизираните войски на Червената войска, Юкум Вациетис известно време заема поста главнокомандващ, Екаб Алкснис командва военновъздушните сили. Участвалият в делото на Брус Локкарт, английски общоприет консул в Русия, чието име е тясно обвързвано със „ заговора на посланиците “, Едуард Берзинш става един от основателите на системата ГУЛАГ, а неговия съфамилник Янис Берзинш (истинското му име е Петерис Кюзис) е основател и началник на руското военно разузнаване.
Високо ценени през 1920-те години, през новата ера на 1930-те „ ленински преторианци “ се оказват ненужни на Сталин. Мнозинството от тях са задържани и разстреляни по времето на „ Големия гнет “.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ