Отлепване на ретината звучи като сериозно, ослепително (не в добрият

Отлепване на ретината звучи като съществено, ослепително (не в положителният смисъл) и въобще много неясно събитие. Къде е „ залепена “ ретината, че се е отлепила, къде може да отиде, какво може да я отлепи, при изискване, че се намира вътре в окото и най-важният въпрос – поправими ли са вредите?

Ретината е построена от голям брой пластове кафези, като най-повърхностно – към стъкловидното тяло – се намира пигментният пласт. Той в известна степен се разграничава в ембрионалния си генезис от останалите пластове на ретината. Ето за какво в развитото око той е срастнал с останалите пластове единствено в региона на папилата на зрителния нерв и зъбчатата линия. В останалите си елементи, сред пигментния пласт и подлежащите елементи на ретината има пространство, изпълнено с мукополизахариди, което е рехаво, а не компактно.

При отлепването на ретината не се отлепва в действителност цялата ретина, а този неин пиментен пласт.

Отлепването му може да

бъде както първично, по този начин и вторично – последица от други болести.

Първично отлепване на ретината

То се осъществя посредством прекосяване на вътреочна течност и на болестно разводнено стъкловидно тяло през дупка в ретината в цепковидното пространство межу пигментния пласт на ретината и фоторецепторите, ситуирани под него.

Такова събитие не се случва просто по този начин, а са нужни две условия:
Да съществува скъсване на ретината Стъкловидното тяло да не бъде в положение да тампонира (притисне) ретината – т.е да има разводняване и задно отлепване на стъкловидното тяло.
Разкъсванията на ретинта могат да бъдат както независими, по този начин и свързани със стъкловидното тяло.

Свързани публикации.. Стволови кафези: Защитават ретината от глаукома 0 Очно здраве: стъкловидно тяло и измененията в него 0 Развитие на зрението - от раждането до първата година 0

Самостоятелните руптури са резултат от изтънявания на ретината. Обикновено те са кръгли и се назовават атрофични дупки . При втория тип руптури съществуват тъканни повлекла, които свързват стъкловидното тяло с пигментния пласт на ретната. Тези раскъсвания имат формата на подкова или полумесец. Към този вид разкъсвания спадат и по този начин наречените ретинни диализи – обширни разкъсвания в зоната на зъбчатата линия в периферията на ретината.

Какво усеща пациентът? Отлепването на ретината нормално се предхожда от отлепване на стъкловидното тяло. При това присъщи признаци са пръстеновидна мътнина, плаваща пред окото, фотопсии (нещо като чувство за светкавица) и „ хвърчащи мухички “ .

Самото отлеване на ретината настава ненадейно с поява на локализирани в избран сектор на зрителното поле по-интезивни фотопсии, последвани от секторно отпадане на зрителното поле , което последователно се усилва.

Когато отлепването обхване макулата – зоната на най-ясно виждане – се появяват признаци от микропсии и метаморфопсии – т.е. предметите се виждат смалени и с изкривени очертания – както и намаление на зрителната заостреност.

Нерядко руптурите се съпровождат и от хеморагии (кръвоизливи) в стъкловидното тяло, които се интерпретират от пациентите като червеникави, сивкави или черни мътнини пред окото.

Предпоставка за развиването на такава патология постоянно са дегенеративни промени в периферията на ретината . Тъй като подобен вид болестни процеси нормално са по-генерализирани, то значимо е с изключение на болното око да бъде подробно изследвано и здравото око, тъй като може и то да е застрашено от сходна орис.

Лечението е оперативно. Основните му цели са разкриване и спиране на всички разкъсвания на ретината и премахване на придърпването ѝ от стъкловидното тяло.
Прогнозата при неоперирано око е неприятна и в последна сметка се стига до загуба на зрението и недоразвитост на окото. 3388