Ваня Григорова разясни какви ще са ползите и негативите от приемането на еврото
Отлагането на влизането ни в еврозоната ще ни да даде опция за осъществяване на пълностоен диалог. Разговор какво можем да чакаме и какви са рисковете. Това разяснява Ваня Григорова, икономически съветник в КТ " Подкрепа ", пред Novini.bg.
Вече стана ясно, че повече се приказва за възможни плюсове, в сравнение с опасности. Ние би трябвало да изговорим рисковете и да се пазим от настъпването им. Това все още не се прави. Един от последните разбори, които изготвихме, беше обвързван с това по какъв начин еврозоната ще се отрази на приходите, на комерсиалния баланс и Брутният вътрешен продукт. Успяхме да отразим проучвания, които сочат позитиви, само че и такива, които сочат негативи. За страдание, вторите не се изговарят, те остават в документа, в никакъв случай не стават част от обществени спор. Печелим време, за може да се приспособяваме и да проведем народен диалог. Това, което ни се споделя, че “българинът е елементарен ” и не би трябвало да има опция да взема решение по толкоз основен въпрос, ни споделя, че когато взелем в еврозоната, ние ще имаме право на глас. Определено има обединения и това води до пробуждане на по-големи страхове, уточни още Григоворва.
По думите ѝ България не е подготвена да реализира надзор при приемането на еврото.
Това се потвърди при експлоадирането на инфлационните процеси и на спекулата. Няма по какъв начин да не обърна внимание на това, което се случва при млекопроизводителите. Двете комиси, които биха могли да се намесят, са Комсиията за отбрана от дискриминация и Комисията за отбрана на потребителите. Двете комисии биха могли да вършат инспекции по места, само че това още веднъж е незадоволително. Най-силният инструмент на страната е когато и където има държавна компания - тя да контролира цените по държавен път. Видяхме, че този развой беше спрян. Различията сред политическото говорене и дейностите, които се ползват на процедура – няма по какъв начин да не вършат усещане. Ако желаеме да прилагаме надзор, би трябвало да използваме най-силните си принадлежности, добави икономистът.
Хърватският финансов министър уточни двете огромни опасения на хърватските жители. Едното беше за загубата на народен суверенитет, другото за загуба на национална еднаквост. По отношение на загубата на нациолен сувернитет неговият мотив беше - “Ние все още не прилагахме това, което можем да вършим, с цел да спомогнем стопанската система през паричната политика ”. Ако досега не са ползвали такива ограничения, то няма да имат опция отсега-нататък да ги ползват. Това е разликата да си в еврозоната и да не си в еврозоната. Ние би трябвало да го изговаряме. Проблемът е, че когато разнообразни страни с друго икономическо развиване влязат в един съюз и нямат идентични данъчни, осигурителни и обществени системи, то търовският им недостиг наложително се задълбочава. Това е нещото, което би трябвало да се опитаме да наваксаме в тези две години. Ако не успеем – би трябвало да си сложим за цел да минимизираме комерсиалния недостиг и да реализираме търговски баланс и по-късно да влизаме в еврозоната, означи Григорова.
Според нея държавното управление може да направи доста повече, с цел да понижи равнищата на инфлацията. " С действителни пазарни ограничения, които видяхме, че се опита да предложи някогашния началник на " Ел Би Булгарикум ". Реално понижение на цените. Млекопроизводители споделят, че цената на сиренето би могла да бъде 13 лева Средната цена на пазара сега е над 20 лева Очевидно е, че има накъде да се понижават цените. Очевидно е, че тези 7 лева са чиста далавера и те биха могли да будат минимизирани ", добави още тя.
Григорова описа, че е разговаряла с заместник-председателя на Европейска комисия Валдис Домбровскис по отношение на високите равнища на инфлацията. По думите ѝ инфлацията в Латвия е доста по-голяма от тази в България и дефинира като " лицемерно ", че точно това е спънка за влизането ни в еврозоната.
Тези куртоазни отговори би трябвало да се заобикалят, в случай че желаеме жителите да имат доверие в това, което ни оферират. При нас инфлацията е разследване на справедливи фактори – нарастване на цените на едро, енергоресурсите и материалите, които внасяме извън. По-големият проблем е спекулата, с която бихме могли да се преборим в случай че има предпочитание, акцентира Григорова.
Григовора регистрира като неточност " замразяването " на минималната работна заплата. “Това че нямаме нов бюджет е с цел да се запазят равнищата на индикаторите, с цел да влезем в еврозната. Тези причини са несъстоятелни, когато би трябвало да се усилват приходите, с цел да може хората да запазят актуалната си покупателна дарба. Еврозоната не е опрадание, с цел да се замръзяват приходите на хората и те да обедняват ”, разяснява още тя.
Вече стана ясно, че повече се приказва за възможни плюсове, в сравнение с опасности. Ние би трябвало да изговорим рисковете и да се пазим от настъпването им. Това все още не се прави. Един от последните разбори, които изготвихме, беше обвързван с това по какъв начин еврозоната ще се отрази на приходите, на комерсиалния баланс и Брутният вътрешен продукт. Успяхме да отразим проучвания, които сочат позитиви, само че и такива, които сочат негативи. За страдание, вторите не се изговарят, те остават в документа, в никакъв случай не стават част от обществени спор. Печелим време, за може да се приспособяваме и да проведем народен диалог. Това, което ни се споделя, че “българинът е елементарен ” и не би трябвало да има опция да взема решение по толкоз основен въпрос, ни споделя, че когато взелем в еврозоната, ние ще имаме право на глас. Определено има обединения и това води до пробуждане на по-големи страхове, уточни още Григоворва.
По думите ѝ България не е подготвена да реализира надзор при приемането на еврото.
Това се потвърди при експлоадирането на инфлационните процеси и на спекулата. Няма по какъв начин да не обърна внимание на това, което се случва при млекопроизводителите. Двете комиси, които биха могли да се намесят, са Комсиията за отбрана от дискриминация и Комисията за отбрана на потребителите. Двете комисии биха могли да вършат инспекции по места, само че това още веднъж е незадоволително. Най-силният инструмент на страната е когато и където има държавна компания - тя да контролира цените по държавен път. Видяхме, че този развой беше спрян. Различията сред политическото говорене и дейностите, които се ползват на процедура – няма по какъв начин да не вършат усещане. Ако желаеме да прилагаме надзор, би трябвало да използваме най-силните си принадлежности, добави икономистът.
Хърватският финансов министър уточни двете огромни опасения на хърватските жители. Едното беше за загубата на народен суверенитет, другото за загуба на национална еднаквост. По отношение на загубата на нациолен сувернитет неговият мотив беше - “Ние все още не прилагахме това, което можем да вършим, с цел да спомогнем стопанската система през паричната политика ”. Ако досега не са ползвали такива ограничения, то няма да имат опция отсега-нататък да ги ползват. Това е разликата да си в еврозоната и да не си в еврозоната. Ние би трябвало да го изговаряме. Проблемът е, че когато разнообразни страни с друго икономическо развиване влязат в един съюз и нямат идентични данъчни, осигурителни и обществени системи, то търовският им недостиг наложително се задълбочава. Това е нещото, което би трябвало да се опитаме да наваксаме в тези две години. Ако не успеем – би трябвало да си сложим за цел да минимизираме комерсиалния недостиг и да реализираме търговски баланс и по-късно да влизаме в еврозоната, означи Григорова.
Според нея държавното управление може да направи доста повече, с цел да понижи равнищата на инфлацията. " С действителни пазарни ограничения, които видяхме, че се опита да предложи някогашния началник на " Ел Би Булгарикум ". Реално понижение на цените. Млекопроизводители споделят, че цената на сиренето би могла да бъде 13 лева Средната цена на пазара сега е над 20 лева Очевидно е, че има накъде да се понижават цените. Очевидно е, че тези 7 лева са чиста далавера и те биха могли да будат минимизирани ", добави още тя.
Григорова описа, че е разговаряла с заместник-председателя на Европейска комисия Валдис Домбровскис по отношение на високите равнища на инфлацията. По думите ѝ инфлацията в Латвия е доста по-голяма от тази в България и дефинира като " лицемерно ", че точно това е спънка за влизането ни в еврозоната.
Тези куртоазни отговори би трябвало да се заобикалят, в случай че желаеме жителите да имат доверие в това, което ни оферират. При нас инфлацията е разследване на справедливи фактори – нарастване на цените на едро, енергоресурсите и материалите, които внасяме извън. По-големият проблем е спекулата, с която бихме могли да се преборим в случай че има предпочитание, акцентира Григорова.
Григовора регистрира като неточност " замразяването " на минималната работна заплата. “Това че нямаме нов бюджет е с цел да се запазят равнищата на индикаторите, с цел да влезем в еврозната. Тези причини са несъстоятелни, когато би трябвало да се усилват приходите, с цел да може хората да запазят актуалната си покупателна дарба. Еврозоната не е опрадание, с цел да се замръзяват приходите на хората и те да обедняват ”, разяснява още тя.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ