Планове покрити с прах
Отлагането може да бъде изкуство, само че може и да ни изиграе неприятна смешка. Когато не разрешаваме на нещата да се случат, към нас се завърта същински ураган от светещи лампички „ Свърши “, странна комбинация от чакащи проекти, бъдещи пориви за деяние, сегашни отсрочени неотложни задания...
Понякога не вършим нещата освен тъй като ни плашат, нервират или отегчават, а просто тъй като не им е пристигнало времето. В множеството случаи обаче става дума за наши лични задръжки, преоблечени в комфортни извинения.
Под прикритие (или Защо проектите и желанията ни хващат прахуляк?)
Причините, които стоят зад отсрочените дейности,, само че същинските нормално се свеждат до боязън, неустановеност или просто отвращение.
„ Нямам задоволително воля “
Първоначалното заглавие на тази част беше „ Мързи ме “, само че след това се осъзнах, че рядко си признаваме мързела. Предпочитаме да го назоваваме липса на воля, мотивация, даже от време на време отиваме по-далеч с „ опонира на правилата ми “.
Като всички други и корените на това забавно плевелче мързела имат безграничен напредък. Колкото повече, толкоз повече. Има неща, които са основани като че ли за непрекъснат неравномерен пердах с мързела и отлагането. За тях най-подходящото предписание е не да чакаш да спре да те мързи, а просто да го направиш, макар че те мързи. По този метод надвиваш и себе си и мързела си, а плюс успеха получаваш и свършена работа.
“Нямаме време ”
Представяте ли си да нямаме време за дишане? Всъщност имаме време, нормално нямаме фокус и не желаеме да си го признаем. Трудно е да се съсредоточиш в днешно време. Успееш ли обаче, вършиш чудеса.
„ Не е идеално “
Детайлното изпипване на нещата е доста хубаво, само че пък съвършенството е нещо релативно. " Неравностите " по това, което вършим за нас може да са големи, а за другите да се окажат обаятелен минус. Добре свършената работа е свършената работа. Измислянето на утопичен съдник, който непрекъснато ни намира недостатъци ни бави неимоверно доста и ни пречи да стигнем до точка В, където ни чака към този момент друга по-интересна задача.
За благополучие с изключение на извинения и заобиколни способи да не свършим нещо (интригуващ метод за изразходваме силата си), можем да си измислим и разнообразни оръжия против “прашасали ” проекти.
Ръжени (или Мотивационни подходи)
Ръжен, остен или морков от онази метафора с магаренцето и моркова, каквото и да използваме, най-важното е просто да го … използваме. В случая сме и магаренцето и морковът. Ние си даваме тласък и ние му се хващаме. В противоположен случай отлагането минава в отсрочване и на прекъсването на отсрочване и блатото от “утаени планове ” напряко може да ни погълне.
Най-сигурният метод - Просто го направи...
Колкото повече гледаме нещо и му се чудим, вместо да го създадем, толкоз по-трудно ни става да се оправим с него. Можем да се доверим на няколко изпитани метода, с които да се надигнем пред нещото, което от толкоз време НЕ вършим:
Определяне на отлаганото нещо (Да определим единствено едно е по-лесно, тъй като ще можем да се фокусираме върху решение, без да се разсейваме)
Вземане на решение какво би трябвало да създадем (Това е най-трудно и най-често тук губим борбата, все ни се коства, че решението не е вярното. Във всички случаи някакво решение е по-добро от никакво, тъй като ще ни води някъде. Естествено, стремим се то да е най-хубавото за знанията, които имаме към дадения момент)
Приемане на всички ужасни, стряскащи, неприятни усеща, които ни стопират да го създадем, слагането им някъде в нас или отвън нас и...смело напред!
Каквото и да ни стопира - боязън, подозрения, колебливост, безпокойствие, позор, паника - това е просто едно от многото неща по пътя ни, с които ще се оправим или няма да се оправим. За страдание съвсем в никакъв случай „ въздържането от присъединяване “ не се оказва работещ вид.
Умението да не отлагаме желае непрекъснати тренировки на волята и намиране на личен темп на битие. Следващия път, когато се пробвате да се наканите да свършите нещо, си представете какво облекчение ще бъде удоволствието от това – от брега на към този момент свършената задача, да помахаш на останалите насреща боязън, страдалчество, страдание и какво ли още не, с радостно и ведро въодушевление.
Понякога не вършим нещата освен тъй като ни плашат, нервират или отегчават, а просто тъй като не им е пристигнало времето. В множеството случаи обаче става дума за наши лични задръжки, преоблечени в комфортни извинения.
Под прикритие (или Защо проектите и желанията ни хващат прахуляк?)
Причините, които стоят зад отсрочените дейности,, само че същинските нормално се свеждат до боязън, неустановеност или просто отвращение.
„ Нямам задоволително воля “
Първоначалното заглавие на тази част беше „ Мързи ме “, само че след това се осъзнах, че рядко си признаваме мързела. Предпочитаме да го назоваваме липса на воля, мотивация, даже от време на време отиваме по-далеч с „ опонира на правилата ми “.
Като всички други и корените на това забавно плевелче мързела имат безграничен напредък. Колкото повече, толкоз повече. Има неща, които са основани като че ли за непрекъснат неравномерен пердах с мързела и отлагането. За тях най-подходящото предписание е не да чакаш да спре да те мързи, а просто да го направиш, макар че те мързи. По този метод надвиваш и себе си и мързела си, а плюс успеха получаваш и свършена работа.
“Нямаме време ”
Представяте ли си да нямаме време за дишане? Всъщност имаме време, нормално нямаме фокус и не желаеме да си го признаем. Трудно е да се съсредоточиш в днешно време. Успееш ли обаче, вършиш чудеса.
„ Не е идеално “
Детайлното изпипване на нещата е доста хубаво, само че пък съвършенството е нещо релативно. " Неравностите " по това, което вършим за нас може да са големи, а за другите да се окажат обаятелен минус. Добре свършената работа е свършената работа. Измислянето на утопичен съдник, който непрекъснато ни намира недостатъци ни бави неимоверно доста и ни пречи да стигнем до точка В, където ни чака към този момент друга по-интересна задача.
За благополучие с изключение на извинения и заобиколни способи да не свършим нещо (интригуващ метод за изразходваме силата си), можем да си измислим и разнообразни оръжия против “прашасали ” проекти.
Ръжени (или Мотивационни подходи)
Ръжен, остен или морков от онази метафора с магаренцето и моркова, каквото и да използваме, най-важното е просто да го … използваме. В случая сме и магаренцето и морковът. Ние си даваме тласък и ние му се хващаме. В противоположен случай отлагането минава в отсрочване и на прекъсването на отсрочване и блатото от “утаени планове ” напряко може да ни погълне.
Най-сигурният метод - Просто го направи...
Колкото повече гледаме нещо и му се чудим, вместо да го създадем, толкоз по-трудно ни става да се оправим с него. Можем да се доверим на няколко изпитани метода, с които да се надигнем пред нещото, което от толкоз време НЕ вършим:
Определяне на отлаганото нещо (Да определим единствено едно е по-лесно, тъй като ще можем да се фокусираме върху решение, без да се разсейваме)
Вземане на решение какво би трябвало да създадем (Това е най-трудно и най-често тук губим борбата, все ни се коства, че решението не е вярното. Във всички случаи някакво решение е по-добро от никакво, тъй като ще ни води някъде. Естествено, стремим се то да е най-хубавото за знанията, които имаме към дадения момент)
Приемане на всички ужасни, стряскащи, неприятни усеща, които ни стопират да го създадем, слагането им някъде в нас или отвън нас и...смело напред!
Каквото и да ни стопира - боязън, подозрения, колебливост, безпокойствие, позор, паника - това е просто едно от многото неща по пътя ни, с които ще се оправим или няма да се оправим. За страдание съвсем в никакъв случай „ въздържането от присъединяване “ не се оказва работещ вид.
Умението да не отлагаме желае непрекъснати тренировки на волята и намиране на личен темп на битие. Следващия път, когато се пробвате да се наканите да свършите нещо, си представете какво облекчение ще бъде удоволствието от това – от брега на към този момент свършената задача, да помахаш на останалите насреща боязън, страдалчество, страдание и какво ли още не, с радостно и ведро въодушевление.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ