Откриването на залата Карнеги Хол“ на 5 май 1891 г.

Откриването на залата „ Карнеги Хол “ на 5 май 1891 година е едно от най-значимите културни събития в историята на Ню Йорк.

Най-голямата атракция на вечерта е гостуването на великия съветски композитор Пьотър Илич Чайковски. Той е поканен особено за откриването и дирижира своето произведение " Marche Solennelle ".

В дневника си Чайковски отбелязва, че залата е била претъпкана и е бил посрещнат с бурни овации. Той е бил мощно впечатлен от американското гостолюбие, само че и малко обезпокоен от въпроси като „ Безопасна ли е водата за пиянство в Америка? “.

За присъединяване си в петдневния фестивал по случай откриването той получава към 5000 $ – сума, която по това време е била съвсем годишна заплата за диригент.

Програмата се открива с химна " Old Hundreth ", последван от освещаваща тирада на свещеник Хенри Кодмън Потър. Освен Чайковски, в концерта вземат участие Нюйоркското симфонично общество и Ораторното общество под диригентството на Уолтър Дамрош. Изпълнени са химнът " America ", увертюрата на Бетовен " Leonore No. 3 " и " Te Deum " на Берлиоз.

Първоначално залата се е наричала просто " Music Hall founded by Andrew Carnegie ". Името е променено на „ Карнеги Хол “ едвам две години по-късно, през 1893 година, по гледище на управителния съвет, с цел да се уважи филантропа Андрю Карнеги.

Билетите за елементарните места са коствали сред 1 и 2 $, което е правело събитието относително налично за времето си.

В същото време ложите са били разпродадени на търг на представители на елита като Рокфелер и Уитни.

Проектирана от Уилям Бърнет Тътхил, залата е фамозна със своята съвършена звучност още от първия ден. Изградена е от солидна тухла и зидария, защото по това време стоманените структури към момента не са били навлезли всеобщо.