От Русия и Китай очакваха поредния газов договор
Откриването на Олимпийските игри в Пекин бе белязано от подписването на нов контракт за газ с Китай. Става дума за далекоизточния маршрут " Силата на Сибир - 3 ". Тук може бързо да се построи тръба, само че тя въпреки всичко би трябвало да бъде напълнена. Как може “Газпром ” да направи това, заобикаляйки глобите на Съединени американски щати? А какви са вероятностите пред по-големия план “Силата на Сибир-2 ”, който към момента чака подписването на контракт?
“Газпром” и Китайската национална петролна корпорация (КНПК) подписаха дълготраен контракт за продажба и покупка на природен газ по маршрута на Далечния изток. След като планът доближи цялостния си потенциал, размерът на доставките на съветски тръбопроводен газ за Китай ще се усили с 10 милиарда кубически метра и общо ще доближи 48 милиарда кубически метра годишно, в това число с доставките по газопровода “Силата на Сибир-1”.
Далекоизточният план е в действителност третия газопровод от Русия до Китай. Първият план - " Силата на Сибир - 1 " - към този момент е изпълнен. Историческият 30-годишен контракт беше подписан през 2014 година Първите по рода си тръбопроводни доставки на съветски газ за Китай започнаха през 2019 година Газопроводът обаче към момента не е достигнал цялостния си потенциал от 38 милиарда кубически метра газ годишно. Договорът планува поетапно увеличение на доставките.
Следващият стадий трябваше да бъде вторият план - маршрутът " Силата на Сибир - 2 " (първоначално " Алтай " ). Той се трансформира няколко пъти. Последното решение - взеха решение да прокарат тази тръба през Монголия. Монголската част от „ Силата на Сибир – 2 “ се наричаше „ Съюз-Восток “. Буквално през януари завърши създаването на предпроектно изследване за този план. Става дума за доставка на до 50 милиарда кубически метра газ годишно. Но договорът с Китай за този план към момента не е подписан. Първоначално Русия смяташе този водопровод до Китай за перспективен и главен, само че, е съдбоносен да стане последният от трите осъществени плана.
“Силата на Сибир-3” е далекоизточният маршрут за доставки, по който беше подписан договорът при откриването на Олимпийските игри през 2022 година в Пекин. Този контракт, несъмнено, е значим и за “Газпром” и за растежа на съветските доходи от газ. Мащабът му обаче е по-скромен от продажбата на 50 милиарда кубически метра годишно посредством “Силата на Сибир-2” през Монголия. Далечният изток ще може да продаде най-много 10 милиарда кубически метра.
„ Подписването на втория контракт за доставка на съветски газ за Китай свидетелства за най-високо равнище на взаимно доверие и партньорство сред нашите страни и компании. Нашите китайски сътрудници от КНПК към този момент съумяха да се уверят, че “Газпром” е благонадежден снабдител на газ “, споделя основният изпълнителен шеф на „ Газпром “ Алексей Милер.
Защо договорът е подписан за “Силата на Сибир - 3”, а не за “Силата на Сибир - 2”?
Първо, това е къс транспортен маршрут. Второ, за осъществяването на плана е нужна относително малко работа. „ Газопроводът “Сахалин-Хабаровск-Владивосток” към този момент съществува, с цел да обезпечи Приморие с природен газ. От него ще бъде задоволително да се построи клон единствено на няколко десетки километра до границата с Китай ",казва Игор Юшков, специалист във Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация и Националния фонд за енергийна сигурност. Но къде тъкмо ще стартира тръбата и къде ще свърши на китайска територия към момента не е ясно. На трето място, за първия стадий на доставките на газ по този маршрут, “Газпром” разполага с ресурсна база под формата на създаденото Киринско находище. В момента там се добиват към 2 милиарда кубически метра за обезпечаване на Приморски край с газ, само че размерът на производството може да бъде повишен до 5 милиарда кубически метра.
Това ще бъде задоволително, с цел да запълни тръбата първоначално. Най-вероятно договорът планува последователно увеличение на размера на доставките до най-много 10 милиарда кубически метра (същата скица важи и за “Силата на Сибир-1”). Но тогава “Газпром “ще би трябвало да стартира създаването на Южно-Киринското находище и да построи втора газова компресорна станция (за да усили налягането в тръбата и пропускателната дарба на тръбите). Само тогава “Газпром” ще може да доближи цялостното натоварване на газопровода за Далечния изток от 10 милиарда кубически метра. И тук стартират компликациите.
„ Предвижда се създаването на Южно-Киринско находище посредством американски самостоятелни подводни индустриални блокове. През 2015 година обаче американците постановиха наказания особено против тази сфера. Това е неповторим случай, тъй като и преди, и по-късно Съединени американски щати постановиха единствено секторни наказания и против компании, само че не и против съответни области. Те съумяха да доставят американско съоръжение на Киринското находище “, споделя Игор Юшков.
За да извърши към този момент подписания контракт, “Газпром” би трябвало да стартира рандеман в Южно-Киринското находище. Но по какъв начин да направи това?
Подписването на контракт с Китай, без да знаете по какъв начин да извлечете контрактувания газ, е много рискована стъпка. Следователно най-вероятно “Газпром” въпреки всичко е намерил решение на казуса. Но за това ще му би трябвало известно време. Може би не е инцидентно, че периодите за осъществяване на новия контракт не бяха оповестени нито от Москва, нито от Пекин. И евентуално размерът на доставките ще нараства последователно.
Има няколко вероятни решения на казуса с развиването на Южно-Киринското находище. „ Газпром “ можеше да промени цялата скица за създаване на находището, като размени американското съоръжение с нещо друго, като да вземем за пример платформа за незадълбочено произвеждане “, твърди Юшков. Или Русия е съумяла да сътвори лично съоръжение за рандеман на подводен газ на шелфа. Или опция на американската технология е открита в Китай.
„ Може би това морско находище ще бъде създадено в съдействие с китайски компании. Теоретично “Газпром” може да сътвори взаимно дружество с китайците. Единственият миг е, че китайската компания няма да може да получи забележителен дял в взаимното дружество. По закон морския рандеман може да се прави единствено от компании с опит, в които страната има надзорен дял (51%). Държавата има малко над 60% от “Газпром”. Следователно ще може да продаде доста дребен дял в взаимно дружество за развиване на шелфа на задгранична компания, условно той е 10%. Китайците може и да не се съгласят с това “, изяснява специалистът.
Ако “Газпром “успее да създаде Южно-Киринското находище, няма да има потребност от терзания за зареждането на газопровода “Силата на Сибир-3” в Далечния изток. Освен това индустриалният капацитет е над 10 милиарда кубически метра годишно и би трябвало да доближи 21 милиарда кубически метра годишно в своя пик. „ Останалият газ може да бъде доставен за третия стадий на “Сахалин-2”, или да се върне към плана за полутечен природен газ във Владивосток, или да се договорим за спомагателни размери на доставки за Китай “, споделя Юшков.
Китай в началото се интересуваше от този план, който не изисква огромни вложения в строителството, в това число от негова страна. Освен това газът идва в североизточната част на Китай, където няма други снабдители на газ. Терминалът за полутечен природен газ е надалеч от този район, а тук няма централноазиатски тръбопроводен газ.
Проектът „ Силата на Сибир – 2 “ през Монголия до Китай е доста по-мащабен и изисква доста време и пари. Но главната специфичност с него е да се спогодят за цената на газа.
Китай предстоящо се пробва да резервира цената ниска. Имаше упования, че тъкмо този контракт може да бъде подписан на Олимпийските игри в Пекин. В последна сметка Китай през 2021 година също се сблъска с дефицит на газ, тъй че се нуждае от огромни размери. Експертът обаче едва има вяра, че е пристигнало времето за този контракт. Говореше се за подписването му още през 2016 година, само че нито тогава, нито в този момент те се трансфораха в действителност. Според Юшков, страните към момента не са уредили въпроса с цената, а подобен забележителен контракт си коства да бъде подписан отвън Олимпиадата.
Междувременно Туркменистан разгласи готовността си да реализира съглашение с Пекин за построяването на четвърто трасе на тръбопровода за доставка на спомагателни 30 милиарда кубически метра газ годишно за страната. Сега към 40 милиарда кубически метра газ към този момент се изнасят през три линии на газопровода “Туркменистан-Узбекистан-Казахстан-Китай.”
Централноазиатският тръбопроводен газ е директен съперник на съветските тръбопроводни доставки за Китай. Това е остарял план на Туркменистан, само че не откри поддръжка от китайския сътрудник. „ Китай не е склонен с четвърта тръба от Туркменистан, тъй като се пробва да подреди яйца в разнообразни кошници. Пекин не желае да бъде прекомерно подвластен от централноазиатския газ “, споделя Юшков. В момента Русия доставя по тръби на Китай на половина по-малко от Туркменистан. През 2021 година 15 милиарда кубически метра са пристигнали от Русия в Китай и 34 милиарда кубични метра от Туркменистан. Освен това туркменският газ се намира в проблематичен район, където нещо може да „ избухне “ всеки миг.
Превод: В. Сергеев
“Газпром” и Китайската национална петролна корпорация (КНПК) подписаха дълготраен контракт за продажба и покупка на природен газ по маршрута на Далечния изток. След като планът доближи цялостния си потенциал, размерът на доставките на съветски тръбопроводен газ за Китай ще се усили с 10 милиарда кубически метра и общо ще доближи 48 милиарда кубически метра годишно, в това число с доставките по газопровода “Силата на Сибир-1”.
Далекоизточният план е в действителност третия газопровод от Русия до Китай. Първият план - " Силата на Сибир - 1 " - към този момент е изпълнен. Историческият 30-годишен контракт беше подписан през 2014 година Първите по рода си тръбопроводни доставки на съветски газ за Китай започнаха през 2019 година Газопроводът обаче към момента не е достигнал цялостния си потенциал от 38 милиарда кубически метра газ годишно. Договорът планува поетапно увеличение на доставките.
Следващият стадий трябваше да бъде вторият план - маршрутът " Силата на Сибир - 2 " (първоначално " Алтай " ). Той се трансформира няколко пъти. Последното решение - взеха решение да прокарат тази тръба през Монголия. Монголската част от „ Силата на Сибир – 2 “ се наричаше „ Съюз-Восток “. Буквално през януари завърши създаването на предпроектно изследване за този план. Става дума за доставка на до 50 милиарда кубически метра газ годишно. Но договорът с Китай за този план към момента не е подписан. Първоначално Русия смяташе този водопровод до Китай за перспективен и главен, само че, е съдбоносен да стане последният от трите осъществени плана.
“Силата на Сибир-3” е далекоизточният маршрут за доставки, по който беше подписан договорът при откриването на Олимпийските игри през 2022 година в Пекин. Този контракт, несъмнено, е значим и за “Газпром” и за растежа на съветските доходи от газ. Мащабът му обаче е по-скромен от продажбата на 50 милиарда кубически метра годишно посредством “Силата на Сибир-2” през Монголия. Далечният изток ще може да продаде най-много 10 милиарда кубически метра.
„ Подписването на втория контракт за доставка на съветски газ за Китай свидетелства за най-високо равнище на взаимно доверие и партньорство сред нашите страни и компании. Нашите китайски сътрудници от КНПК към този момент съумяха да се уверят, че “Газпром” е благонадежден снабдител на газ “, споделя основният изпълнителен шеф на „ Газпром “ Алексей Милер.
Защо договорът е подписан за “Силата на Сибир - 3”, а не за “Силата на Сибир - 2”?
Първо, това е къс транспортен маршрут. Второ, за осъществяването на плана е нужна относително малко работа. „ Газопроводът “Сахалин-Хабаровск-Владивосток” към този момент съществува, с цел да обезпечи Приморие с природен газ. От него ще бъде задоволително да се построи клон единствено на няколко десетки километра до границата с Китай ",казва Игор Юшков, специалист във Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация и Националния фонд за енергийна сигурност. Но къде тъкмо ще стартира тръбата и къде ще свърши на китайска територия към момента не е ясно. На трето място, за първия стадий на доставките на газ по този маршрут, “Газпром” разполага с ресурсна база под формата на създаденото Киринско находище. В момента там се добиват към 2 милиарда кубически метра за обезпечаване на Приморски край с газ, само че размерът на производството може да бъде повишен до 5 милиарда кубически метра.
Това ще бъде задоволително, с цел да запълни тръбата първоначално. Най-вероятно договорът планува последователно увеличение на размера на доставките до най-много 10 милиарда кубически метра (същата скица важи и за “Силата на Сибир-1”). Но тогава “Газпром “ще би трябвало да стартира създаването на Южно-Киринското находище и да построи втора газова компресорна станция (за да усили налягането в тръбата и пропускателната дарба на тръбите). Само тогава “Газпром” ще може да доближи цялостното натоварване на газопровода за Далечния изток от 10 милиарда кубически метра. И тук стартират компликациите.
„ Предвижда се създаването на Южно-Киринско находище посредством американски самостоятелни подводни индустриални блокове. През 2015 година обаче американците постановиха наказания особено против тази сфера. Това е неповторим случай, тъй като и преди, и по-късно Съединени американски щати постановиха единствено секторни наказания и против компании, само че не и против съответни области. Те съумяха да доставят американско съоръжение на Киринското находище “, споделя Игор Юшков.
За да извърши към този момент подписания контракт, “Газпром” би трябвало да стартира рандеман в Южно-Киринското находище. Но по какъв начин да направи това?
Подписването на контракт с Китай, без да знаете по какъв начин да извлечете контрактувания газ, е много рискована стъпка. Следователно най-вероятно “Газпром” въпреки всичко е намерил решение на казуса. Но за това ще му би трябвало известно време. Може би не е инцидентно, че периодите за осъществяване на новия контракт не бяха оповестени нито от Москва, нито от Пекин. И евентуално размерът на доставките ще нараства последователно.
Има няколко вероятни решения на казуса с развиването на Южно-Киринското находище. „ Газпром “ можеше да промени цялата скица за създаване на находището, като размени американското съоръжение с нещо друго, като да вземем за пример платформа за незадълбочено произвеждане “, твърди Юшков. Или Русия е съумяла да сътвори лично съоръжение за рандеман на подводен газ на шелфа. Или опция на американската технология е открита в Китай.
„ Може би това морско находище ще бъде създадено в съдействие с китайски компании. Теоретично “Газпром” може да сътвори взаимно дружество с китайците. Единственият миг е, че китайската компания няма да може да получи забележителен дял в взаимното дружество. По закон морския рандеман може да се прави единствено от компании с опит, в които страната има надзорен дял (51%). Държавата има малко над 60% от “Газпром”. Следователно ще може да продаде доста дребен дял в взаимно дружество за развиване на шелфа на задгранична компания, условно той е 10%. Китайците може и да не се съгласят с това “, изяснява специалистът.
Ако “Газпром “успее да създаде Южно-Киринското находище, няма да има потребност от терзания за зареждането на газопровода “Силата на Сибир-3” в Далечния изток. Освен това индустриалният капацитет е над 10 милиарда кубически метра годишно и би трябвало да доближи 21 милиарда кубически метра годишно в своя пик. „ Останалият газ може да бъде доставен за третия стадий на “Сахалин-2”, или да се върне към плана за полутечен природен газ във Владивосток, или да се договорим за спомагателни размери на доставки за Китай “, споделя Юшков.
Китай в началото се интересуваше от този план, който не изисква огромни вложения в строителството, в това число от негова страна. Освен това газът идва в североизточната част на Китай, където няма други снабдители на газ. Терминалът за полутечен природен газ е надалеч от този район, а тук няма централноазиатски тръбопроводен газ.
Проектът „ Силата на Сибир – 2 “ през Монголия до Китай е доста по-мащабен и изисква доста време и пари. Но главната специфичност с него е да се спогодят за цената на газа.
Китай предстоящо се пробва да резервира цената ниска. Имаше упования, че тъкмо този контракт може да бъде подписан на Олимпийските игри в Пекин. В последна сметка Китай през 2021 година също се сблъска с дефицит на газ, тъй че се нуждае от огромни размери. Експертът обаче едва има вяра, че е пристигнало времето за този контракт. Говореше се за подписването му още през 2016 година, само че нито тогава, нито в този момент те се трансфораха в действителност. Според Юшков, страните към момента не са уредили въпроса с цената, а подобен забележителен контракт си коства да бъде подписан отвън Олимпиадата.
Междувременно Туркменистан разгласи готовността си да реализира съглашение с Пекин за построяването на четвърто трасе на тръбопровода за доставка на спомагателни 30 милиарда кубически метра газ годишно за страната. Сега към 40 милиарда кубически метра газ към този момент се изнасят през три линии на газопровода “Туркменистан-Узбекистан-Казахстан-Китай.”
Централноазиатският тръбопроводен газ е директен съперник на съветските тръбопроводни доставки за Китай. Това е остарял план на Туркменистан, само че не откри поддръжка от китайския сътрудник. „ Китай не е склонен с четвърта тръба от Туркменистан, тъй като се пробва да подреди яйца в разнообразни кошници. Пекин не желае да бъде прекомерно подвластен от централноазиатския газ “, споделя Юшков. В момента Русия доставя по тръби на Китай на половина по-малко от Туркменистан. През 2021 година 15 милиарда кубически метра са пристигнали от Русия в Китай и 34 милиарда кубични метра от Туркменистан. Освен това туркменският газ се намира в проблематичен район, където нещо може да „ избухне “ всеки миг.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ