Откриване и проучване: Манастирският комплекс е открит и първично проучен

Откриване и изследване: Манастирският комплекс е открит и първично изследван при започване на ХХ в. от Х. Шкорпил, един от основателите на археологическата просвета в България. Той е поискал да бъде заровен до руините, тъй като е оценявал Джанавара като най-значимото си изобретение. Гробът, въпреки и потърпевш от вандали, към момента е там. От 90-те години на ХХ в. до през днешния ден екип на Александър Минчев от Варненския археологически музей прави разкопки в местността Джанавара. През първите няколко сезона са направени спомагателни изследвания на храма, с цел да се попълнят празнините в наличната информация за него. След това стартира разкопаването на комплекса (манастир?) към църквата, за чието битие Х. Шкорпил единствено допуска. Резултатите до в този момент демонстрират съществуването на величествен архитектурен отбор, преустройван неведнъж. Точните му размери и цялостният проект към момента не са изяснени. През последните три години обектът става международно прочут, тъй като в границите на разкопките се организира интернационална полева школа по археология, проведена от Фондация Балканско завещание – Стара Загора и Регионален исторически музей – Варна.

Описание: Обектът е от VІ в. По това време в Сердика е издигната огромната базилика „ Св. София ". В средата на комплекса се намира черква с прекомерно нетрадиционен архитектурен проект – към този момент единствен образец на Балканите. Точната възстановка към момента е противоречива, а най-близките паралели се откриват в източните провинции на Римската империя (в Мала Азия и Близкия Изток). Вероятно комплексът е издигнат от преселници от тези елементи на раннохристиянския свят. Около църквата се развива комплекс с разнообразни здания и пространства, множеството от които с битови функционалности - хранилища, кухни, евентуално жилища и така нататък Очаква се в неразкопаната част от изток и юг да се намерят представителните здания на комплекса. Под пода на църквата е разкопано подземие с гробница и крипта с реликви. Мощите са сложени в златен реликварий, а той– в сребърен и алабастров. Трите находки в този момент са изложени във Варненския археологически музей.
В някои елементи на църквата са открити извънредно добре непокътнати мозайки. За страдание до момента не е имало опция да се реалокират от обекта. В момента са зарити с пръст, която да ги защищити от разрушение.

Научна стойност: Уникална за Балканите архитектура, добре непокътнати подови мозайки, подземна крипта и реликви, един от доста редките образци за комплекс-манастир от раннохристиянската ера в България.

Туристически капацитет: Намира се покрай автомагистралата за Бургас и може елементарно да се посети с рейс. Обектът е в околност, която обичайно се употребява от варненци за пикник и горски туризъм. Руините могат елементарно да се впишат план за облагородяване на местността и насърчаване на туризма.

Проблеми: Обектът не е включен в кадастъра на Варна и се води част от горския фонд. Това затруднява всяка година вземането на позволение за разкопки и стопира кандидатстването по планове за изследване, консервация, реституция и социализация. Поради липса на защита, комплексът постоянно е обект на вандализъм. Цялата зона е нечиста с битови боклуци.