Показват колекция „Икони“ от фонда на Русенската Митрополия и Художествена галерия – Русе
Откриване:8 януари (сряда) 2025 година, 18.00 ч.,
вприсъствиетона Негово
Високопреосвещенство Русенския
митрополитНаум и хора при Държавна опера –
Русе, сдиригентСтелияна Димитрова – Хернани
исолист Пламен Бейков
Настоящата експозиция включва 38 икони, основани в интервала 17 – 19 век. Три от тях са от фонда на галерията, а останалите тридесет и пет, част от остарелия иконостас на църквата „ Св. Георги ”, са предоставени от Русенската митрополия.
Иконите от църквата „ Св. Георги “ включват изображения от царския ред на иконостаса, от апостолския ред и празнични икони.
Царските икони на Христос Пантократор, Света Богородица, Св. Йоан Кръстител, Св. Георги, Св. Спиридон и Св. Харалампий са рисувани от Захария Цанюв (1811 – 1886), а иконата на Архангел Михаил, е от различен огромен зограф от Тревненската школа Йоаникий папа Витанов (1794 – 1854). Негова е и по-малката по мярка Исус Христос Вседържител на престол. И двете са от 1843 година
През ХVІІІ – ХІХ в. тематиката на иконите се обогатява с български светци, умножават се изображенията на Св. Св. Кирил и Методий. Това е и последната икона от царския ред. Автор е Койчо Досев.
Иконите от празничният ред с църковните празници и евангелски събития не са подписани, някои от тях могат да се причислят към творчеството на Захария Цанюв, Димитър Кънчов и представители на Витановската фамилия.
Интерес съставляват Покров Богородичен на Димитър Кънчов (1808 – 1901), както и по-късната Св. Георги с житийни подиуми (1857) от незнаен зограф.
Произведенията от фонда на Русенската изложба са три. Св. Богородица на престол с пророци от ХVІІ век е впечатляващ пример на иконописното изкуство от това столетие. Богородица Сладкоецелувание от ХІХ век още веднъж е дело на тревненеца Димитър Кънчов. Три Светители свидетелства за високия професионализъм на майсторите от иконописните ателиета в Русия през XIX век.
Експозицията с икони е резултат от ползотворното съдействие сред църковното настоятелство на храм „ Св. Георги ”, Русенската митрополия и екипа на Художествената изложба.
вприсъствиетона Негово
Високопреосвещенство Русенския
митрополитНаум и хора при Държавна опера –
Русе, сдиригентСтелияна Димитрова – Хернани
исолист Пламен Бейков
Настоящата експозиция включва 38 икони, основани в интервала 17 – 19 век. Три от тях са от фонда на галерията, а останалите тридесет и пет, част от остарелия иконостас на църквата „ Св. Георги ”, са предоставени от Русенската митрополия.
Иконите от църквата „ Св. Георги “ включват изображения от царския ред на иконостаса, от апостолския ред и празнични икони.
Царските икони на Христос Пантократор, Света Богородица, Св. Йоан Кръстител, Св. Георги, Св. Спиридон и Св. Харалампий са рисувани от Захария Цанюв (1811 – 1886), а иконата на Архангел Михаил, е от различен огромен зограф от Тревненската школа Йоаникий папа Витанов (1794 – 1854). Негова е и по-малката по мярка Исус Христос Вседържител на престол. И двете са от 1843 година
През ХVІІІ – ХІХ в. тематиката на иконите се обогатява с български светци, умножават се изображенията на Св. Св. Кирил и Методий. Това е и последната икона от царския ред. Автор е Койчо Досев.
Иконите от празничният ред с църковните празници и евангелски събития не са подписани, някои от тях могат да се причислят към творчеството на Захария Цанюв, Димитър Кънчов и представители на Витановската фамилия.
Интерес съставляват Покров Богородичен на Димитър Кънчов (1808 – 1901), както и по-късната Св. Георги с житийни подиуми (1857) от незнаен зограф.
Произведенията от фонда на Русенската изложба са три. Св. Богородица на престол с пророци от ХVІІ век е впечатляващ пример на иконописното изкуство от това столетие. Богородица Сладкоецелувание от ХІХ век още веднъж е дело на тревненеца Димитър Кънчов. Три Светители свидетелства за високия професионализъм на майсторите от иконописните ателиета в Русия през XIX век.
Експозицията с икони е резултат от ползотворното съдействие сред църковното настоятелство на храм „ Св. Георги ”, Русенската митрополия и екипа на Художествената изложба.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ