Откриха масово измиране в човешкото тяло
Откритията могат да ни оказват помощ да разберем връзката с „ индустриални " хронични болести като диабет и затлъстяване
Не единствено Земята, само че и самите ни тела са сцена на всеобщо измиране на типове. Микробите, живеещи в червата ни, са доста по-малко разнородни, в сравнение с преди 2000 години.
Това е едно от основните открития от геномен разбор на вкаменени човешки изпражнения от скални заслони в Северна Америка и Мексико, оповестен в „ Нейчър ". Осем проби, датирани от преди 1000 и 2000 години, разкриват микроби, които са изцяло нови за науката, както и други, изцяло отсъстващи от чревния микробиом през днешния ден
Съвременният чревен микробиом съдържа доста по-устойчиви на антибиотици микроби от този на нашите предшественици.
Откритията могат да ни оказват помощ да разберем връзката - в случай че има такава - сред понижения ни микробиом и по-високата модерна периодичност на „ индустриални” хронични болести като диабет и затлъстяване.
Изследователите сполучливо са реконструирали 498 микробни генома, като от тях 181 най-вероятно произлизат от човешки вътрешности, а не от заобикалящата ги почва. А 158 наподобява съставляват обособени микробни типове. Те са съпоставени със 789 микробни генома от днешни човешки общности, както индустриални, по този начин и земеделски. Резултатите са поразителни.
Древните микробиоми съдържат типове микроби, които не се срещат в нито един актуален човек. 61 от тях са изцяло непознати за науката. Учените допускат, че сме изгубили към 40% от потребните микроби в нашите вътрешности.
Освен казуса с антибиотиците, откривателите установяват и че античните хора са яли доста по-разнообразни храни.
Изчезналите микроби имат по-малко гени, свързани с антибиотична устойчивост, само че също по този начин и по-малко гени за произвеждане на протеини, които разграждат гликаните - захарните молекули в слузта в червата. Деградацията на чревната слуз се свързва с редица болести.
Древните микроби също имат по-голям брой транспозази - ензими, които могат да изрязват и репликират детайли на ДНК, позволявайки на бактериите да се приспособяват към изменящи се условия.
„ Смятаме, че това може да е тактика за микробите да се приспособяват в среда, която се трансформира доста повече”, показва Александар Костич от центъра за диабет в Джослин. „ Сега ядем едни и същи неща и живеем по еднакъв метод повече или по-малко целогодишно”.
Учените се надяват с още проучвания освен да открият по какъв начин тъкмо се е отразила смяната на чревния микробиом върху човешкото здраве, само че и да открият способи за възобновяване на разнообразието от изгубени потребни бактерии.
Не единствено Земята, само че и самите ни тела са сцена на всеобщо измиране на типове. Микробите, живеещи в червата ни, са доста по-малко разнородни, в сравнение с преди 2000 години.
Това е едно от основните открития от геномен разбор на вкаменени човешки изпражнения от скални заслони в Северна Америка и Мексико, оповестен в „ Нейчър ". Осем проби, датирани от преди 1000 и 2000 години, разкриват микроби, които са изцяло нови за науката, както и други, изцяло отсъстващи от чревния микробиом през днешния ден
Съвременният чревен микробиом съдържа доста по-устойчиви на антибиотици микроби от този на нашите предшественици.
Откритията могат да ни оказват помощ да разберем връзката - в случай че има такава - сред понижения ни микробиом и по-високата модерна периодичност на „ индустриални” хронични болести като диабет и затлъстяване.
Изследователите сполучливо са реконструирали 498 микробни генома, като от тях 181 най-вероятно произлизат от човешки вътрешности, а не от заобикалящата ги почва. А 158 наподобява съставляват обособени микробни типове. Те са съпоставени със 789 микробни генома от днешни човешки общности, както индустриални, по този начин и земеделски. Резултатите са поразителни.
Древните микробиоми съдържат типове микроби, които не се срещат в нито един актуален човек. 61 от тях са изцяло непознати за науката. Учените допускат, че сме изгубили към 40% от потребните микроби в нашите вътрешности.
Освен казуса с антибиотиците, откривателите установяват и че античните хора са яли доста по-разнообразни храни.
Изчезналите микроби имат по-малко гени, свързани с антибиотична устойчивост, само че също по този начин и по-малко гени за произвеждане на протеини, които разграждат гликаните - захарните молекули в слузта в червата. Деградацията на чревната слуз се свързва с редица болести.
Древните микроби също имат по-голям брой транспозази - ензими, които могат да изрязват и репликират детайли на ДНК, позволявайки на бактериите да се приспособяват към изменящи се условия.
„ Смятаме, че това може да е тактика за микробите да се приспособяват в среда, която се трансформира доста повече”, показва Александар Костич от центъра за диабет в Джослин. „ Сега ядем едни и същи неща и живеем по еднакъв метод повече или по-малко целогодишно”.
Учените се надяват с още проучвания освен да открият по какъв начин тъкмо се е отразила смяната на чревния микробиом върху човешкото здраве, само че и да открият способи за възобновяване на разнообразието от изгубени потребни бактерии.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ