Учените заговориха за евентуален сблъсък на астероида 2024 YR4 с Луната – това е не само красиво, но и опасно
Откритият в края на 2024 година метеорит 2024 YR4 в началото провокира неспокойствие измежду учените заради възможен конфликт със Земята през 2032 година По-късно обновените данни разрешиха да се изключи конфликт със Земята, само че разкриха нова евентуална цел за удар — Луната. Това е доста евентуален сюжет и не е толкоз безопасен за човечеството, колкото може да наподобява на пръв взор.
Настоящите калкулации демонстрират, че вероятността YR4 да се сблъска с Луната е 4,3%, което прави този сюжет мощен мотив за продължение на проучването на тази небесна канара. За самата Луна ударът на тази „ тухла “ няма да има последици и сигурно няма да промени орбитата ѝ, тъй че да заплаши рухването ѝ на Земята. Но това би могло да повреди галактическата инфраструктура и освен на спътника. Заплахата е напълно действителна за доста устройства в околоземна орбита.
Астероидът 2024 YR4 беше открит от системата ATLAS в Чили, само че ниската му видимост и близостта му до Слънцето затрудниха наблюденията. Използвайки данни от телескопи, в това число и галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “, учените уточниха орбитата и размера на 2024 YR4, елиминирайки опасността за Земята, която в миналото беше оценена на 3,1%. Нови калкулации обаче демонстрират, че метеоритът може да се сблъска с Луната, евентуално от забележимата ѝ страна. Това рядко събитие може да е най-голямото влияние върху Луната през последните 5000 години, което изисква обстоен разбор на следствията.
Ударът на 2024 YR4 с Луната може да сътвори кратер с диаметър към 1 км, изхвърляйки до 100 милиона кг лунен материал в космоса. Тези парчета, най-вече дребни частици с размер от 0,1 до 10 милиметра, биха могли да доближат Земята в границите на дни или месеци, създавайки ослепителен метеорен поток, забележим с невъоръжено око. Между другото, светкавицата от самия удар би могла да бъде забележима и за елементарния наблюдаващ на Земята.
Въпреки че земната атмосфера би предпазила повърхността от директни удари, отломките биха могли да съставляват опасност за спътниците в ниска околоземна орбита, в това число тези, които обезпечават връзки и навигация. На Луната ударът би бил по-тежък. Липсата на атмосфера значи, че отломките от удар биха били необятно публикувани по повърхността, представлявайки заплаха за астронавтите и инфраструктурата, в случай че има такава през 2032 година Удар може да повреди лунните бази или научните станции, което акцентира нуждата от защитни ограничения (видеото по-долу демонстрира четирите най-вероятни точки на удар на Луната).
Частици, изхвърлени от Луната, биха се движили по-бързо от патрон и биха могли да повредят слънчеви панели или чувствителни съставни елементи на спътници. Това би могло краткотрайно да наруши връзките, навигацията и други сериозни системи, от които зависи актуалното човечество. Учените обаче считат, че сюжетът за всеобщо заличаване на спътници, прочут като синдром на Кеслер, е малко евентуален, защото лунните парчета биха били относително дребни. Сателитните съзвездия няма да се срутят като домино, което е добра вест.
Учените обмислят разновидности за отбягване на конфликт въз основа на опита от задачата DART на НАСА, която сполучливо промени орбитата на метеорита Диморфо през 2022 година Решението за пускане на сходна задача за отклонение на 2024 YR4 обаче ще зависи от бъдещи наблюдения, които ще станат вероятни през 2028 година, когато метеоритът се появи още веднъж в полезрението на телескопа. Такива задачи изискват обилни запаси и време за подготовка, тъй че ранното разкриване и наблюдаване остават основни аспекти на планетарната отбрана.
Междувременно, учените са научили от това събитие, че евентуален удар на метеорит върху Луната изисква разширени стратегии за планетарна отбрана, в това число наблюдаване на обекти, които заплашват освен Земята, само че и Луната. Това събитие ще даде неповторима опция за проучване на реакцията на лунната повърхнина при удар, само че ще изисква и ограничения за отбрана на спътниците и бъдещите лунни задачи. Нови телескопи, като обсерваторията „ Вера К. Рубин “ и спътниците NEO Surveyor и NEOMIR, ще разширят опциите за разкриване на метеорити, сигурно намалявайки рисковете.ь
