Откритият диск, с диаметър около 26 сантиметра, привлича вниманието с

Откритият диск, с диаметър към 26 сантиметра, притегля вниманието с геометрично прецизната си дупка в центъра и мистериозни шарки по повърхността.

 

Първите жертви на странния диск са разкрилите го миньори.

 

По-късно артефактът е взет от притежателя на мината, Ъруин Сайнц. Но той не подозира до какви последствия ще докара това.

 

Скоро след откритието в къщата на Сайнс почнали да се случват странни и трагични събития. В течение на броени месеци няколко от чиновниците на имението умират при мистериозни условия, в това число градинар, две прислужници и домакински любим. Известно време по-късно самият притежател също умрял. Тези събития пораждат клюки за „ проклятието “ на мистериозния диск, написа още " Мегавселена ".

 

Интересът към находката се възобновява през 1936 година, когато артефактът попада в полезрението на учените.

 

Изследването обаче довело до нови нещастия и едвам през 1962 година специалистите съумели да се приближат до разрешаването на мистерията.

 

Оказва се, че самият диск не е бил радиоактивен, само че е генерирал мощно радиационно поле в радиус от 13 метра. Изследователите са открили, че обектът е изработен от извънредно необичаен минерал – бенитоит, който съдържа барий и исполин.

 

Според неофициална информация, през 70-те години на предишния век дискът е бил скрито превозен до антарктическа станция, където се счита, че се съхранява в една от класифицираните лаборатории.

 

Оттогава информацията за диска на процедура е изчезнала от формалните отчети и изявления.

Според някои специалисти обаче, артефактът е минал през едно потомство и още веднъж е деен. Говори се, че е бил изнесен от лабораторията…

 

„ Дяволският диск “ остава една от най-загадъчните находки, предизвикваща разгорещени диспути и подхранваща доста теории, от научни до тайни.

Неговият генезис, предопределение и евентуална заплаха към момента остават мистерия за човечеството.