Откритието на телескопа JWST постави под въпрос теориите за първите

Откритието на телескопа JWST сложи под въпрос теориите за първите светила в космоса.

Международен екип от астрономи направи пробив в проучването на ранната Вселена. С помощта на галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “ (JWST) учените съумяха да открият свръхнова – детонация на солидна звезда – на рекордно огромно галактическо разстояние.

Експлозията, обозначена като SN в GRB 250314A, е настъпила, когато Вселената е била единствено на към 730 милиона години – дълбока ера на рейонизация, време, когато първите звезди и галактики едвам са почнали да се образуват. Откритието дава директен взор към последните мигове от живота на една солидна звезда от толкоз далечно минало.

Откритията са оповестени в списание Astronomy & Astrophysics. Първоначално събитието е засечено на 14-ти март 2025 година от галактическата обсерватория SVOM (Space-based multi-band astronomical Variable Objects Monitor) като ослепителен проблясък на високоенергийно излъчване – така наречен гама-изригване с огромна дълготрайност. Последвалите наблюдения с Много огромния телескоп на Европейската южна обсерватория (ESO/VLT) потвърдиха изключителната раздалеченост на източника.

Ключовото изобретение беше направено към 110 дни след експлоадирането, с помощта на фокусирани наблюдения с камерата за близкия инфрачервен набор на JWST (NIRCAM). Учените съумяха да отделят светлината от гърмежа от неразбираемата галактика-майка.

„ Основното наблюдаване, свързващо гибелта на солидните звезди с гама-изригванията, е откриването на свръхнова в същата точка на небето. Почти всички изследвани свръхнови са били относително покрай нас, с обособени изключения. Когато потвърдихме възрастта на тази свръхнова, видяхме неповторима опция да изследваме каква е била Вселената по това време и какви звезди са съществували и умирали тогава “,

казва съавторът на проучването доктор Антонио Мартин-Карило, астрофизик от Училището по физика към Университетския лицей в Дъблин.

Той означи, че моделите, учредени на проучвания на свръхновите, свързани с гама-изригвания в локалната Вселена, са предсказали предстоящото лъчение и са предложили ново наблюдаване на Джеймс Уеб.

„ За наша изненада моделът работи удивително добре, а следените свръхнови доста добре подхождат на звездната гибел, която следим постоянно. Също по този начин успяхме да зърнем галактиката, в която се намира тази умираща звезда “,

допълва ученият.

Данните демонстрират, че отдалечената свръхнова е удивително сходна по бляскавост и спектрални свойства с еталонната свръхнова SN 1998bw – свръхнова, обвързвана с гама-изригване, която се е взривила в локалната Вселена. Това подобие демонстрира, че солидната звезда, чийто колапс е провокирал GRB 250314A, не се е различавала доста от следените наоколо прародители на гама-изригвания – макар доста другите физически условия (например по-ниска металичност) в ранната Вселена. Наблюденията също по този начин изключват доста по-ярко събитие, като да вземем за пример свръхярка свръхнова (SLSN).

Тези открития оспорват догатката, че звездите в ранната Вселена, които са се формирали при условия на извънредно ниска металичност, би трябвало да са провокирали доста по-различни – може би по-ярки или по-сини – звездни детонации от днешните.

Откритието обезпечава значима насочна точка за разбирането на звездната еволюция в ранната Вселена, само че също по този начин повдига нови въпроси по отношение на следената еднаквост. Изследователският екип възнамерява да повтори наблюденията с JWST през идващите една-две години. Дотогава светлината на свръхновата би трябвало да отслабне доста, което ще разреши да се характеризират изцяло свойствата на неразбираемата галактика-майка и да се удостовери приносът на свръхновата.