Български и международни учени откриха древни двуноги човекоподобни, живели на Балкините преди 7 млн. години
Откритие на екип от учени, измежду които и трима българи, може да промени визията за най-ранната човешка еволюция. Според учените най-древните двуноги човекоподобни са живели не в Африка, а на Балканския полуостров.
Екипът в състав проф. Николай Спасов, проф. Дионисиос Юлатос, проф. Мадлен Бьоме, Ралица Богданова, доцент Латинка Христова, проф. Дейвид Бигън стига до това е отркил двуног хоминид (представител на фамилията на индивида, висшите човекопокобни маймуни и техните директни предшественици), живял в България преди 7.2 млн. години, съобщи Българска телеграфна агенция. Учените са дали на откритото създание името Дива.
Откритието на изследователския екип е оповестено в.
Статията, която е над 30 страници, разказва изкопаема бедрена кост от късномиоценското находище Азмака край Чирпан. Счита се, че костта е на към 7.2 млн. години и се допуска, че е от балкански хоминид, наименуван грекопитек (Graecopithecus).
Според създателите на проучването е допустимо първите човекоподобни да са живели на Балканите, а не в Африка. По думите на откривателите от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките откритието ще провокира голям брой полемики в антропологичните среди.
Признаци за напредване на два крака
Според екипа има разнообразни признаци, говорещи за напредване на два крайници. По думите им двуногостта от дълго време се смята за съществена облага в ранната еволюция на хоминините (еволюционната линия, обхващаща индивида и директните му предшественици) и една от най-важните съществени характерности на тази група. До скоро за първи хоминин (предчовек), можещ да се движи изправен, бе считан сахелантропа от Чад, само че последниte проучвания слагат под подозрение тези негови качества.
" Друг африкански хоминин – орорин (Orrorin) демонстрира задоволително безапелационни, съгласно множеството откриватели, признаци на двуногост, само че този кенийски предчовек е с повече от 1 млн. години по-късен от хоминида от Азмака ", споделя проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките, началник на разкопките и първи създател на обявата, представен от Българска телеграфна агенция.
По думите му анализът на белезите на бедрената кост от Азмака безапелационно демонстрират неповторима композиция на признаци на наземно напредване на четири крайници с такива, сочещи благоприятни условия за вървене и на два.
Намерената бедрена кост демонстрира подобие с двуногите фосилни хоминини и индивида и се отличават от дървесните човекоподобни маймуни като удължената шийка на бедрото, позицията на издатина, ниските стойности на ъгъла сред тялото и шийката на бедрената кост и други. Според българския академик хоминидът от Азмака се отличава и по асиметричното развиване на кортекса на бедрeната шийка, открито посредством компютърна томография.
Друг симптом, който учените регистрират, е многомерният статистически разбор, разграничаващ бедрената кост от Азмака от тези на европейските средно- и късномиоценски хоминиди, живели преди към 12-9.5 млн. год. - данувиус, дриопитек, хиспанопитек (Danuvius, Dryopithecus, Hispanopithecus).
" Анализът слага откритата кост релативно близо до тези на африканските човекоподобни маймуни, само че най-много близо до двуногите хоминини като орорин, актуалния човек, парантропа и австралопитека, отбелязва проф. Дионисиос Юлатос от Аристотеловия университет в Солун, представен от Българска телеграфна агенция.
" Тези преходни двигателни благоприятни условия и особено мощните причини, показващи благоприятни условия за напредване на два крайници, вършат хоминида от Азмака най-вероятния най-ранен предходник на индивида ", декларира проф. Спасов.
Хоминидът Дива
Според сравнителния разбор откритата бедрена кост е принадлежала на на женско създание, тежащо към 24 кг., което отговоря почти на 8-годишно момиче. Затова откритото създание е наречено от откривателите Дива.
Фосилната бедрена кост бе открита по време на разкопките преди 9 години дружно с остатъци от маймуната мезопитек (Mesopithecus), от газели, други антилопи, хипариони, жирафи и носорози, присъщи за балканската фауна от това време, изясняват Ралица Богданова и доцент Латинка Христова от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН).
През 2017 година колективът от учени разгласява и публикация в авторитетното научно списание PLOS ONE. В публикацията учените също защитаваха концепцията, че еволюционната линия, водеща към появяването на индивида, се е зародила на Балканите преди 7.2 млн. години.
В изявление за National Geographic Bulgaria проф. Спасов беше оповестил, че откритието е обвързвано със създание, стоящо при започване на отделянето на човешката линия от тази на най-близкия му актуален роднина - шимпанзето.
Къде са направени първите стъпки на човечеството?
Авторите на проучването показват, че от близо век насам Африка се приема за люлката на човечеството и доказателствата за това са многочислени и безапелационни.
" Толкова безапелационни, че мъчно можеше да се допусне друга опция. Наистина няма подозрение, че голямата част от еволюционния път на човечеството е минал на Африканския континент. Но наподобява, че първите стъпки са направени на Балканите ", описват създателите на проучването.
По думите им анализите от предходното им проучване сочат, че преди почти 7.5 и 5.5 млн. години е било време на всеобщи миграции на редица типове бозайници от Балкано-ирано-афганския район към Африка.
Според проф. Мадлен Бьоме от университета в Тюбинген обаче няма данни за противоположния развой по това време - миграции от Африканския континент към Евразия.
" Тези миграции са провокирани от климатични промени, свързани с развиването на Арабската пустиня, която става бариера на този продан сред Евразия и Африка преди към 5.3 млн. години. Един от мигрантите би могъл да бъде упоменатият нагоре балкански хоминин ", разяснява тя.
Според учените няма подозрение, че през късния миоцен, когато на Балканите и в Предна Азия са обитавали грекопитекът и неговите евентуални директни прародители - уранопитекът от Северна Гърция и анадолувиусът от Азиатска Турция, на обширна територия от Югоизточна Европа до Иран и Афганистан (т.нар. Балкано-иранска палеозоогеографска провинция), се е простирала савана с образ и фауна, сходни с тези на днешна Африка.
" Все повече са причините, показващи, че днешната саванна фауна на Африка по генезис е значително обвързвана с Евразия ", означават те.
Екипът в състав проф. Николай Спасов, проф. Дионисиос Юлатос, проф. Мадлен Бьоме, Ралица Богданова, доцент Латинка Христова, проф. Дейвид Бигън стига до това е отркил двуног хоминид (представител на фамилията на индивида, висшите човекопокобни маймуни и техните директни предшественици), живял в България преди 7.2 млн. години, съобщи Българска телеграфна агенция. Учените са дали на откритото създание името Дива.
Откритието на изследователския екип е оповестено в.
Статията, която е над 30 страници, разказва изкопаема бедрена кост от късномиоценското находище Азмака край Чирпан. Счита се, че костта е на към 7.2 млн. години и се допуска, че е от балкански хоминид, наименуван грекопитек (Graecopithecus).
Според създателите на проучването е допустимо първите човекоподобни да са живели на Балканите, а не в Африка. По думите на откривателите от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките откритието ще провокира голям брой полемики в антропологичните среди.
Признаци за напредване на два крака
Според екипа има разнообразни признаци, говорещи за напредване на два крайници. По думите им двуногостта от дълго време се смята за съществена облага в ранната еволюция на хоминините (еволюционната линия, обхващаща индивида и директните му предшественици) и една от най-важните съществени характерности на тази група. До скоро за първи хоминин (предчовек), можещ да се движи изправен, бе считан сахелантропа от Чад, само че последниte проучвания слагат под подозрение тези негови качества.
" Друг африкански хоминин – орорин (Orrorin) демонстрира задоволително безапелационни, съгласно множеството откриватели, признаци на двуногост, само че този кенийски предчовек е с повече от 1 млн. години по-късен от хоминида от Азмака ", споделя проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките, началник на разкопките и първи създател на обявата, представен от Българска телеграфна агенция.
По думите му анализът на белезите на бедрената кост от Азмака безапелационно демонстрират неповторима композиция на признаци на наземно напредване на четири крайници с такива, сочещи благоприятни условия за вървене и на два.
Намерената бедрена кост демонстрира подобие с двуногите фосилни хоминини и индивида и се отличават от дървесните човекоподобни маймуни като удължената шийка на бедрото, позицията на издатина, ниските стойности на ъгъла сред тялото и шийката на бедрената кост и други. Според българския академик хоминидът от Азмака се отличава и по асиметричното развиване на кортекса на бедрeната шийка, открито посредством компютърна томография.
Друг симптом, който учените регистрират, е многомерният статистически разбор, разграничаващ бедрената кост от Азмака от тези на европейските средно- и късномиоценски хоминиди, живели преди към 12-9.5 млн. год. - данувиус, дриопитек, хиспанопитек (Danuvius, Dryopithecus, Hispanopithecus).
" Анализът слага откритата кост релативно близо до тези на африканските човекоподобни маймуни, само че най-много близо до двуногите хоминини като орорин, актуалния човек, парантропа и австралопитека, отбелязва проф. Дионисиос Юлатос от Аристотеловия университет в Солун, представен от Българска телеграфна агенция.
" Тези преходни двигателни благоприятни условия и особено мощните причини, показващи благоприятни условия за напредване на два крайници, вършат хоминида от Азмака най-вероятния най-ранен предходник на индивида ", декларира проф. Спасов.
Хоминидът Дива
Според сравнителния разбор откритата бедрена кост е принадлежала на на женско създание, тежащо към 24 кг., което отговоря почти на 8-годишно момиче. Затова откритото създание е наречено от откривателите Дива.
Фосилната бедрена кост бе открита по време на разкопките преди 9 години дружно с остатъци от маймуната мезопитек (Mesopithecus), от газели, други антилопи, хипариони, жирафи и носорози, присъщи за балканската фауна от това време, изясняват Ралица Богданова и доцент Латинка Христова от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН).
През 2017 година колективът от учени разгласява и публикация в авторитетното научно списание PLOS ONE. В публикацията учените също защитаваха концепцията, че еволюционната линия, водеща към появяването на индивида, се е зародила на Балканите преди 7.2 млн. години.
В изявление за National Geographic Bulgaria проф. Спасов беше оповестил, че откритието е обвързвано със създание, стоящо при започване на отделянето на човешката линия от тази на най-близкия му актуален роднина - шимпанзето.
Къде са направени първите стъпки на човечеството?
Авторите на проучването показват, че от близо век насам Африка се приема за люлката на човечеството и доказателствата за това са многочислени и безапелационни.
" Толкова безапелационни, че мъчно можеше да се допусне друга опция. Наистина няма подозрение, че голямата част от еволюционния път на човечеството е минал на Африканския континент. Но наподобява, че първите стъпки са направени на Балканите ", описват създателите на проучването.
По думите им анализите от предходното им проучване сочат, че преди почти 7.5 и 5.5 млн. години е било време на всеобщи миграции на редица типове бозайници от Балкано-ирано-афганския район към Африка.
Според проф. Мадлен Бьоме от университета в Тюбинген обаче няма данни за противоположния развой по това време - миграции от Африканския континент към Евразия.
" Тези миграции са провокирани от климатични промени, свързани с развиването на Арабската пустиня, която става бариера на този продан сред Евразия и Африка преди към 5.3 млн. години. Един от мигрантите би могъл да бъде упоменатият нагоре балкански хоминин ", разяснява тя.
Според учените няма подозрение, че през късния миоцен, когато на Балканите и в Предна Азия са обитавали грекопитекът и неговите евентуални директни прародители - уранопитекът от Северна Гърция и анадолувиусът от Азиатска Турция, на обширна територия от Югоизточна Европа до Иран и Афганистан (т.нар. Балкано-иранска палеозоогеографска провинция), се е простирала савана с образ и фауна, сходни с тези на днешна Африка.
" Все повече са причините, показващи, че днешната саванна фауна на Африка по генезис е значително обвързвана с Евразия ", означават те.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ