Китай премина към системен тормоз над САЩ
Откритата през днешния ден в Сингапур годишна конференция “Диалог Шангри-Ла ” беше белязана от дипломатически скандал, проведен от Китай. Този скандал наподобява се трансформира в единствено един от епизодите на добре проведена и продължителна китайска подигравка със Съединени американски щати, а самата Америка се трансформира в жертва. А какво желаеха, следвайки една и съща изцяло неизобретателна, напряко примитивна политика година след година?
Скандалът се разпростира към два епизода. Първо китайският министър на защитата Ли Шанфу отхвърли да се срещне с американския си сътрудник Лойд Остин, макар че и двамата участват на конференцията. Второ, американски разследващ аероплан беше красиво прихванат от китайски изтребител. И в двата случая някогашната суперсила се оказва в унизено състояние.
Историята на министър Ли е разказана в детайли: той е под глобите на Съединени американски щати поради ролята си на предходни позиции в закупуването на оръжия от Русия. А вие изобщо кои сте вие, че да раздавате наказания на нашите министри, а след това да желаете да говорите за нещо с тях? А Пекин в този момент споделя безусловно следното: “Америка би трябвало да се научи на обикновена цивилизованост, след което може да водим диалог с нея ”. От Съединени американски щати се нададе (от държавния секретар Тони Блинкен) презрян вик: “Защо, ние искахме да обсъдим толкоз значимо нещо, ограничения за попречване на произшествия, които могат да причинят съществени последици! ”
И за сходни произшествия Пекин също има какво да каже. Миналия петък китайски изтребител прехвана - т.е. прелетя под самия нос - на американски аероплан за въздушно разузнаване РЦ-135. Тази седмица последва реакцията на управляващите в Съединени американски щати, нещо сходно: “Ама, поради вас самолетът ни едвам не падна, гадини! ”
Отговорът на Пекин: “Какво прави вашият въздушен шпионин - въпреки и в интернационалните води, само че на 40 километра от нашия бряг, където организираше маневри самолетоносната група на китайския флот? И за какво, за бога, такива разследващи полети станаха 1000 на година (два пъти повече от преди 10 години)? И още нещо: ами в случай че китайски самолети стартират да разузнават нещо край крайбрежията ви до хиляда пъти в годината? ”
Дипломатическата атака в Пекин не се води от садистично наслаждение. Въпросът е значително обсъждан в упоменатата конференция на министрите на защитата на страните от Азиатско-тихоокеанския район в Сингапур. Всяка година има неправилен обред: американският министър на защитата изяснява на публиката по какъв начин са застрашени от Китай и по какъв начин Америка е подготвена да ги отбрани. И всяка година в навечерието на срещата постоянно се случва подобен въздушен (понякога морски) случай. Така че за Пекин не беше толкоз мъчно да се приготви авансово за този обред и да сложи врага в занимателна светлина.
Това е грубо по две аргументи. Първо, американците не знаят по какъв начин да анулират глобите, тъй че да ги учите на " обикновена вежливост " е неефикасно. Може би биха желали, само че следващата година ще има президентски избори в Съединените щати (да, избори са там през цялото време) и сегашната администрация би трябвало да вземе поради личния си десен фланг, своите гневни патриоти.
И тези хора, които са по-вдясно от дясното, са следните (цитат от списание “Американски мъдрец ”): „ Докато Съединени американски щати се плъзгат към неплатежоспособност, обществен безпорядък и катаклизми, комунистически Китай, с който е преплетена Демократическата партия, интензивно ще способства за разпадането на страната и ще чака, като лешояд, с цел да пирува с нейния мъртвец. " Така че с " лешояда " - единствено неотстъпчивост.
И втората причина за китайския дипломатически садизъм е, че Америка се изправи против безсмислието на своя курс към Китай. Факт е, че на “Диалога Шангри-Ла ” и на други сходни срещи в Азия американската дипломация в действителност е заета година след година да набира съдружници против Пекин. Но заниманието е съвсем неефикасно. И по този начин, списание “Форин Полиси ” споделя: тези азиатски страни, които имат и най-малката опция за това, от дълго време са избрали „ врата номер три “. Тоест не американска, не китайска, а тази, където има оптимално вероятен неутралитет. Но Съединените щати не могат да измислят нищо ново, тъй че остават безсилна цел за издевателството на Пекин.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Скандалът се разпростира към два епизода. Първо китайският министър на защитата Ли Шанфу отхвърли да се срещне с американския си сътрудник Лойд Остин, макар че и двамата участват на конференцията. Второ, американски разследващ аероплан беше красиво прихванат от китайски изтребител. И в двата случая някогашната суперсила се оказва в унизено състояние.
Историята на министър Ли е разказана в детайли: той е под глобите на Съединени американски щати поради ролята си на предходни позиции в закупуването на оръжия от Русия. А вие изобщо кои сте вие, че да раздавате наказания на нашите министри, а след това да желаете да говорите за нещо с тях? А Пекин в този момент споделя безусловно следното: “Америка би трябвало да се научи на обикновена цивилизованост, след което може да водим диалог с нея ”. От Съединени американски щати се нададе (от държавния секретар Тони Блинкен) презрян вик: “Защо, ние искахме да обсъдим толкоз значимо нещо, ограничения за попречване на произшествия, които могат да причинят съществени последици! ”
И за сходни произшествия Пекин също има какво да каже. Миналия петък китайски изтребител прехвана - т.е. прелетя под самия нос - на американски аероплан за въздушно разузнаване РЦ-135. Тази седмица последва реакцията на управляващите в Съединени американски щати, нещо сходно: “Ама, поради вас самолетът ни едвам не падна, гадини! ”
Отговорът на Пекин: “Какво прави вашият въздушен шпионин - въпреки и в интернационалните води, само че на 40 километра от нашия бряг, където организираше маневри самолетоносната група на китайския флот? И за какво, за бога, такива разследващи полети станаха 1000 на година (два пъти повече от преди 10 години)? И още нещо: ами в случай че китайски самолети стартират да разузнават нещо край крайбрежията ви до хиляда пъти в годината? ”
Дипломатическата атака в Пекин не се води от садистично наслаждение. Въпросът е значително обсъждан в упоменатата конференция на министрите на защитата на страните от Азиатско-тихоокеанския район в Сингапур. Всяка година има неправилен обред: американският министър на защитата изяснява на публиката по какъв начин са застрашени от Китай и по какъв начин Америка е подготвена да ги отбрани. И всяка година в навечерието на срещата постоянно се случва подобен въздушен (понякога морски) случай. Така че за Пекин не беше толкоз мъчно да се приготви авансово за този обред и да сложи врага в занимателна светлина.
Това е грубо по две аргументи. Първо, американците не знаят по какъв начин да анулират глобите, тъй че да ги учите на " обикновена вежливост " е неефикасно. Може би биха желали, само че следващата година ще има президентски избори в Съединените щати (да, избори са там през цялото време) и сегашната администрация би трябвало да вземе поради личния си десен фланг, своите гневни патриоти.
И тези хора, които са по-вдясно от дясното, са следните (цитат от списание “Американски мъдрец ”): „ Докато Съединени американски щати се плъзгат към неплатежоспособност, обществен безпорядък и катаклизми, комунистически Китай, с който е преплетена Демократическата партия, интензивно ще способства за разпадането на страната и ще чака, като лешояд, с цел да пирува с нейния мъртвец. " Така че с " лешояда " - единствено неотстъпчивост.
И втората причина за китайския дипломатически садизъм е, че Америка се изправи против безсмислието на своя курс към Китай. Факт е, че на “Диалога Шангри-Ла ” и на други сходни срещи в Азия американската дипломация в действителност е заета година след година да набира съдружници против Пекин. Но заниманието е съвсем неефикасно. И по този начин, списание “Форин Полиси ” споделя: тези азиатски страни, които имат и най-малката опция за това, от дълго време са избрали „ врата номер три “. Тоест не американска, не китайска, а тази, където има оптимално вероятен неутралитет. Но Съединените щати не могат да измислят нищо ново, тъй че остават безсилна цел за издевателството на Пекин.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ