Неизвестна крепост край остров Свети Тома
Открита е незнайна цитадела край остров Свети Тома. Това е станало по време на подводните изследвания на проф. доктор Иван Христов, оповестиха от общината в Созопол. Подводната експедиция на Националния исторически музей в региона на остров Свети Тома е финансирана от Министерство на културата по авансово извоюван план.
В състава ѝ, под управлението на проф. Христов, са инж. Кирил Велковски – геофизик към Центъра за подводна археология в Созопол, инж. Тотьо Ангелов – геодезист от компания Картпроект, водолази от Общински водолазен център- гр. Созопол с началник Тенчо Тенев.
Проучванията са естествено продължение на сухоземните от месец юни, при които бяха локализирани и отчасти разкопани тракийско ямно светилице, структури от късноантичната ера и феодален манастир.
Извършени са били водолазни спускания под вода, като са картирани две места с ниска централизация на фрагментирана керамика. Първата зона в която се откриват мощно фрагментирани керамични съдове с най-обща датировка I хиляди прочие Хр. е ситуирана в югозападното продължение на острова на дълбочина едвам 1 м.
Тук са снимани голям брой каменни блокове с прави стени и следи от обработка, някои с дължина и ширина 1 м. Тези блокове се откриват перпендукилрно на подводния риф и са част от мощно разрушена от морските стихии конструкция преграждаща острова от наличната в предишното западна страна. Вероятно се касае за незнайна до този миг крепостна стена дело на античните траки.
От южната страна на острова на дълбочина 9 м. интерес предизвизвиква откриването на част от късноантична амфора и добре обработени варовикови блокчета които са били предопределени за античен градеж на острова.
Археолозите са безапелационни, че островът в предишното е бил полуостров. Доказателство за това са измерванията на ясно очертаващия се необятен риф, който свързва материка със настоящия дребен черноморски остров. Както споменахме по средата сред сушата и острова най-дълбоката част е едвам 2 м.
Предвид общото повишаване на водите на Черно море в интервала VІІ–ХІІІ век огромният провлак свързващ Св. Тома с материка е залят. Тук би трябвало да се вземе под внимание фактът, че всички заляти структури в крайбрежната зона на провинция Хемимонт от интервала V–VІІ век се намират на дълбочина от 0, 50 до 1,40 м.
По-ранните градежи от Елинистическата и Класическата ера можем да търсим на по-голяма дълбочина до 6-8 м. Тези авансово оповестени калкулации са индикация за радикално друга брегова линия в древността от сегашната, както и на относително по-голяма сухоземна територия на обектите от Късната Античност включително и проучвания остров.
В състава ѝ, под управлението на проф. Христов, са инж. Кирил Велковски – геофизик към Центъра за подводна археология в Созопол, инж. Тотьо Ангелов – геодезист от компания Картпроект, водолази от Общински водолазен център- гр. Созопол с началник Тенчо Тенев.
Проучванията са естествено продължение на сухоземните от месец юни, при които бяха локализирани и отчасти разкопани тракийско ямно светилице, структури от късноантичната ера и феодален манастир.
Извършени са били водолазни спускания под вода, като са картирани две места с ниска централизация на фрагментирана керамика. Първата зона в която се откриват мощно фрагментирани керамични съдове с най-обща датировка I хиляди прочие Хр. е ситуирана в югозападното продължение на острова на дълбочина едвам 1 м. Тук са снимани голям брой каменни блокове с прави стени и следи от обработка, някои с дължина и ширина 1 м. Тези блокове се откриват перпендукилрно на подводния риф и са част от мощно разрушена от морските стихии конструкция преграждаща острова от наличната в предишното западна страна. Вероятно се касае за незнайна до този миг крепостна стена дело на античните траки.
От южната страна на острова на дълбочина 9 м. интерес предизвизвиква откриването на част от късноантична амфора и добре обработени варовикови блокчета които са били предопределени за античен градеж на острова.
Археолозите са безапелационни, че островът в предишното е бил полуостров. Доказателство за това са измерванията на ясно очертаващия се необятен риф, който свързва материка със настоящия дребен черноморски остров. Както споменахме по средата сред сушата и острова най-дълбоката част е едвам 2 м.
Предвид общото повишаване на водите на Черно море в интервала VІІ–ХІІІ век огромният провлак свързващ Св. Тома с материка е залят. Тук би трябвало да се вземе под внимание фактът, че всички заляти структури в крайбрежната зона на провинция Хемимонт от интервала V–VІІ век се намират на дълбочина от 0, 50 до 1,40 м.
По-ранните градежи от Елинистическата и Класическата ера можем да търсим на по-голяма дълбочина до 6-8 м. Тези авансово оповестени калкулации са индикация за радикално друга брегова линия в древността от сегашната, както и на относително по-голяма сухоземна територия на обектите от Късната Античност включително и проучвания остров.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ