Откриха телата на двама исландски алпинисти, изчезнали в Хималаите преди 30 години
Откриха телата на двама исландски алпинисти, изчезнали в Хималаите преди 30 години. Кристин Рунарсон и Торщайн Гудьонсон били видени за последно живи на 18 октомври 1988 година, при опит да изкачат връх Пумори (7161 м). Телата на двамата алпинисти, които са били на 27 години при изгубването си, бяха открити от американски алпинист на хладилник на границата сред Непал и Тибет. Те са били свалени в Катманду, където са кремирани, а прахът им е върнат при околните, оповестява Утро Русе.
Шотландецът Стив Айсторп, който е бил част от злощастната експедиция, описа, че приятелите му като че ли потънали в земята. Той допуска, че двамата са паднали в ледена пролука, а в този момент, 30-години по-късно, телата им са се посочили на повърхността на ледника. „ Откриването на останките на Торщайн и Кристин след толкоз доста години неизбежно донесе доста страсти на всички, които познавахме и обичахме тези момчета. Планирам да отида в Рейкявик, с цел да се срещна със фамилиите им и да отдам почит”, споделя Айсторп.
Шотландецът чака скоро да бъдат направени и повече разкрития какво тъкмо се е случило с двамата, откакто в джоба на якето на единия са открити две ленти от видео камера. В момента записите са изпратени на експерти в Австралия за възобновяване. По време на експедицията на връх Пумори през 1988 година Айсторп, част от 4-членния екип, се разболял от грип и се наложило да слезе в близкото село Фериче да се лекува. Отнело му седмица да се възвърне, по тази причина изпратил писмо до двамата си другари „ да се усещат свободни” да осъществят изкачването без него. Те тръгнали и в никакъв случай повече не се върнали. „ Никога не съм се чувствал толкоз уединен, както в деня, в който се върнах в лагера ни”, споделя Айсторп. Той намира единствено шерпът, който му споделя, че двамата са се отправили нагоре и още не са се върнали. „ Докато си проправях път нагоре, обезверено се надявах, че Кристин и Торщайн са слезли от върха и почиват в дребната си алена палатка. Но тишината се усещаше. Дори когато доближавах палатката и отварях ципа, към момента се надявах, че момчетата лежат вътре, спейки надълбоко след своя връх”, споделя още той. Айсторп провежда и търсене с хеликоптер, което стартира 5 дни, откакто алпинистите са видяни за последно.
„ Две седмици по-късно напуснах региона, смятах, че Кристин и Торщайн са паднали някъде на високо, а телата им са попаднали в ледена пролука. Това обясних и на техните фамилии и другари при визитата си в Рейкявик, малко откакто се завърнах от Пакистан”, добавя мъжът По време на своето изгубване, макар че са едвам 27-годишни, Торщайн и Кристин са считани за водещите височинни алпинисти в Исландия. Самият Айсторп макар нещастието не се отхвърля от алпинизма. През идващите няколко години той се връща там всяка пролет и есен, с цел да изкачва по-ниски върхове, преди да се реалокира дефинитивно в Непал преди 12 години, дружно с жена си Лиз и двамата си синове – Джон и Скот.
Шотландецът Стив Айсторп, който е бил част от злощастната експедиция, описа, че приятелите му като че ли потънали в земята. Той допуска, че двамата са паднали в ледена пролука, а в този момент, 30-години по-късно, телата им са се посочили на повърхността на ледника. „ Откриването на останките на Торщайн и Кристин след толкоз доста години неизбежно донесе доста страсти на всички, които познавахме и обичахме тези момчета. Планирам да отида в Рейкявик, с цел да се срещна със фамилиите им и да отдам почит”, споделя Айсторп.
Шотландецът чака скоро да бъдат направени и повече разкрития какво тъкмо се е случило с двамата, откакто в джоба на якето на единия са открити две ленти от видео камера. В момента записите са изпратени на експерти в Австралия за възобновяване. По време на експедицията на връх Пумори през 1988 година Айсторп, част от 4-членния екип, се разболял от грип и се наложило да слезе в близкото село Фериче да се лекува. Отнело му седмица да се възвърне, по тази причина изпратил писмо до двамата си другари „ да се усещат свободни” да осъществят изкачването без него. Те тръгнали и в никакъв случай повече не се върнали. „ Никога не съм се чувствал толкоз уединен, както в деня, в който се върнах в лагера ни”, споделя Айсторп. Той намира единствено шерпът, който му споделя, че двамата са се отправили нагоре и още не са се върнали. „ Докато си проправях път нагоре, обезверено се надявах, че Кристин и Торщайн са слезли от върха и почиват в дребната си алена палатка. Но тишината се усещаше. Дори когато доближавах палатката и отварях ципа, към момента се надявах, че момчетата лежат вътре, спейки надълбоко след своя връх”, споделя още той. Айсторп провежда и търсене с хеликоптер, което стартира 5 дни, откакто алпинистите са видяни за последно.
„ Две седмици по-късно напуснах региона, смятах, че Кристин и Торщайн са паднали някъде на високо, а телата им са попаднали в ледена пролука. Това обясних и на техните фамилии и другари при визитата си в Рейкявик, малко откакто се завърнах от Пакистан”, добавя мъжът По време на своето изгубване, макар че са едвам 27-годишни, Торщайн и Кристин са считани за водещите височинни алпинисти в Исландия. Самият Айсторп макар нещастието не се отхвърля от алпинизма. През идващите няколко години той се връща там всяка пролет и есен, с цел да изкачва по-ниски върхове, преди да се реалокира дефинитивно в Непал преди 12 години, дружно с жена си Лиз и двамата си синове – Джон и Скот.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ