Цветовете на дъгата нямат значение
Открай време ориста на думите е печална – през днешния ден значат едно, на следващия ден – друго; през днешния ден са обидни, на следващия ден не са; през днешния ден са мръсни, на следващия ден – напълно прилични. Решиха, че думата ром е обидна и я замениха с ром, негърът стана афроамериканец, педерастът – гей. На старогръцки παιδεραστής е този, който обича момчета и отците на актуалната европейска цивилизация не са намирали нищо неоправдателно в това (справка: „ Сатирикон “ от Гай Петроний Арбитер Елеганциарум). Все едно.
След като замениха ром с ром и хомосексуалист с гей, обидни малко по малко започнаха да стават ром и гей и в този момент се чудят с какво да ги заменят тях за по-коректно – пробват с джендър, куиър и не знам какво още, пък ще забележим какво ще излезе. За ром могат да опитат с индоевропеец, нищо че сега тази дума значи напълно друго, само че на кого му пука! И по този начин до идващия път, тъй като прочувствено смущаващи са не думите, а нещата, които те отбелязват. Можеш да решиш да наричаш киселото зеле роза, само че от това то на роза няма да замирише – Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos, тогавашната роза остана единствено в името; единствено голото име имаме. Думи…
В продължение на епохи дъгата беше древен знак на завета сред Бог и индивида, Негова гаранция, че няма да праща повече потоп. После дъгата стана знак на щастливото и безметежно следвоенно детство. Сега е нещо друго. Сега е знак на крайното субективизиране и релативизиране на половата еднаквост на индивида. Може би поради това вярване, че в случай че минеш под дъгата, ще ти се смени полът. Но смисълът на тази приказка е, че доколкото е допустимо да минеш под дъгата, дотолкоз е допустимо и да си смениш пола. Ако куковото лято беше изобразимо, то може би не дъгата, а куковото лято щеше да е знак на джендър идеологията.
Но дъгата няма значение. Цялата арогантна и налудничава нервност към сексуалността и половете човешки, целият демократичен писък за правото да избираш пола си, все едно можеш да избираш дали да дишаш с бял дроб или с хриле, в случай че си основан по един от двата метода и толкова, всичко това единствено по себе си няма никакво значение. Има значение, доколкото е единствено съответен израз, злободневна илюстрация на нещо доста по-просто, по-старо и по-фундаментално.
Нашата цивилизация е християнска и християнски са всичките ѝ полезности, даже и най-либералните. Вижте единствено толерантността и зачитането на човешките права! Върховна демократична полезност! Тя произтича директно от хуманизма, съгласно който всеки един човешки живот е скъп. А това разбиране идва от обстоятелството, че индивидът е облик и сходство Божие, без значение какъв брой помътнен и изкалян може да бъде този облик в даден миг. Посегателството върху човек е посягане върху самия Бог; „ доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили “ (Мат. 25:40), споделя Иисус Христос. Затова ние, християните, ненавиждаме прегрешението, само че обичаме грешника.
Какво прави джендър идеологията? Тя споделя по този начин: Господи, светът, който си основал, несъмнено не е неприятен. Но можеше и още по-добре. Ще прощаваш, но към този момент си остарял и не те слуша главата. Какво е това да направиш индивида мъж и жена! Това приказва за липса на въображение, толкоз е тесногръдо! Дай го малко по-пъстро, отпусни се! Интелигентен човек си. Ето ние се оправяме по-добре от теб, нашият свят е по-шарен от твоя. Вземи се скрий някъде и ни остави да се оправяме сами!
Нещо сходно е споделил и ангелът Денница, преди да се провали от небесата и да се яви под ябълката на Ева. И до ден сегашен хората се разделят на горди и пъстри почитатели на Денница (Луцифер) и на такива, които с удивление следят тайните на сътворението и без да се мъчат да си ги обяснят повече от това, което им е обещано, шептят: „ Велик си, Господи, и чудни са Твоите каузи, и нямаме задоволително думи да възпеем Твоите чудеса! “.
Наричаме едните атеисти, а другите вярващи, въпреки че атеизмът не съществува, той е краткотрайно положение на непълна илюзия. Да се обявиш за безбожник е поза като онази да се обявиш за жена, в случай че си мъж. Никой не може да е постоянно безбожник, а единствено до гибелта. След това всички са вярващи.
Според мен хората не са вярващи и атеисти, а такива, които почитат Бог (овците, които в Осмия ден ще застанат от дясната му страна), и такива, които не го почитат, въобразявайки си, че са по-умни и по-добри от него (козите, които ще застанат отляво – нали никой не се заблуждава, че „ ляво “ и „ дясно “ в политиката са инцидентни направления?); такива, които си фантазират, че по-добре от Бог могат да подреждат международните бъднини. На такива хора Бог пречи и те водят война срещу него с всички постижими за нежните им мозъци средства.
Не, цветовете на дъгата нямат значение. Има значение кои са кози и кои са овци, кои са с Бог и кои са срещу Него. Абсолютно същото е и в политиката, за която ни се постанова да приказваме толкоз постоянно. Ако видя, че някой политик или някоя партия е срещу Бога, то няма метод да ги поддържа нито с демократични, нито с други някакви средства. И освен няма да ги поддържа, само че ще се боря за тяхното изобличаване, доколкото мога. Нека го знаят всички, които през последната седмица се окичиха с цветовете на дъгата. Те неприкрито се опълчиха срещу Бог и реда в Неговото създание, с което направиха избора на останалите хора напълно елементарен.
А пък в случай че ви се прище да ме окичите с етикета „ хомофоб “ или с някое от другите си обикновени клишета, не забравяйте – ние ненавиждаме прегрешението, само че обичаме грешника. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
След като замениха ром с ром и хомосексуалист с гей, обидни малко по малко започнаха да стават ром и гей и в този момент се чудят с какво да ги заменят тях за по-коректно – пробват с джендър, куиър и не знам какво още, пък ще забележим какво ще излезе. За ром могат да опитат с индоевропеец, нищо че сега тази дума значи напълно друго, само че на кого му пука! И по този начин до идващия път, тъй като прочувствено смущаващи са не думите, а нещата, които те отбелязват. Можеш да решиш да наричаш киселото зеле роза, само че от това то на роза няма да замирише – Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos, тогавашната роза остана единствено в името; единствено голото име имаме. Думи…
В продължение на епохи дъгата беше древен знак на завета сред Бог и индивида, Негова гаранция, че няма да праща повече потоп. После дъгата стана знак на щастливото и безметежно следвоенно детство. Сега е нещо друго. Сега е знак на крайното субективизиране и релативизиране на половата еднаквост на индивида. Може би поради това вярване, че в случай че минеш под дъгата, ще ти се смени полът. Но смисълът на тази приказка е, че доколкото е допустимо да минеш под дъгата, дотолкоз е допустимо и да си смениш пола. Ако куковото лято беше изобразимо, то може би не дъгата, а куковото лято щеше да е знак на джендър идеологията.
Но дъгата няма значение. Цялата арогантна и налудничава нервност към сексуалността и половете човешки, целият демократичен писък за правото да избираш пола си, все едно можеш да избираш дали да дишаш с бял дроб или с хриле, в случай че си основан по един от двата метода и толкова, всичко това единствено по себе си няма никакво значение. Има значение, доколкото е единствено съответен израз, злободневна илюстрация на нещо доста по-просто, по-старо и по-фундаментално.
Нашата цивилизация е християнска и християнски са всичките ѝ полезности, даже и най-либералните. Вижте единствено толерантността и зачитането на човешките права! Върховна демократична полезност! Тя произтича директно от хуманизма, съгласно който всеки един човешки живот е скъп. А това разбиране идва от обстоятелството, че индивидът е облик и сходство Божие, без значение какъв брой помътнен и изкалян може да бъде този облик в даден миг. Посегателството върху човек е посягане върху самия Бог; „ доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили “ (Мат. 25:40), споделя Иисус Христос. Затова ние, християните, ненавиждаме прегрешението, само че обичаме грешника.
Какво прави джендър идеологията? Тя споделя по този начин: Господи, светът, който си основал, несъмнено не е неприятен. Но можеше и още по-добре. Ще прощаваш, но към този момент си остарял и не те слуша главата. Какво е това да направиш индивида мъж и жена! Това приказва за липса на въображение, толкоз е тесногръдо! Дай го малко по-пъстро, отпусни се! Интелигентен човек си. Ето ние се оправяме по-добре от теб, нашият свят е по-шарен от твоя. Вземи се скрий някъде и ни остави да се оправяме сами!
Нещо сходно е споделил и ангелът Денница, преди да се провали от небесата и да се яви под ябълката на Ева. И до ден сегашен хората се разделят на горди и пъстри почитатели на Денница (Луцифер) и на такива, които с удивление следят тайните на сътворението и без да се мъчат да си ги обяснят повече от това, което им е обещано, шептят: „ Велик си, Господи, и чудни са Твоите каузи, и нямаме задоволително думи да възпеем Твоите чудеса! “.
Наричаме едните атеисти, а другите вярващи, въпреки че атеизмът не съществува, той е краткотрайно положение на непълна илюзия. Да се обявиш за безбожник е поза като онази да се обявиш за жена, в случай че си мъж. Никой не може да е постоянно безбожник, а единствено до гибелта. След това всички са вярващи.
Според мен хората не са вярващи и атеисти, а такива, които почитат Бог (овците, които в Осмия ден ще застанат от дясната му страна), и такива, които не го почитат, въобразявайки си, че са по-умни и по-добри от него (козите, които ще застанат отляво – нали никой не се заблуждава, че „ ляво “ и „ дясно “ в политиката са инцидентни направления?); такива, които си фантазират, че по-добре от Бог могат да подреждат международните бъднини. На такива хора Бог пречи и те водят война срещу него с всички постижими за нежните им мозъци средства.
Не, цветовете на дъгата нямат значение. Има значение кои са кози и кои са овци, кои са с Бог и кои са срещу Него. Абсолютно същото е и в политиката, за която ни се постанова да приказваме толкоз постоянно. Ако видя, че някой политик или някоя партия е срещу Бога, то няма метод да ги поддържа нито с демократични, нито с други някакви средства. И освен няма да ги поддържа, само че ще се боря за тяхното изобличаване, доколкото мога. Нека го знаят всички, които през последната седмица се окичиха с цветовете на дъгата. Те неприкрито се опълчиха срещу Бог и реда в Неговото създание, с което направиха избора на останалите хора напълно елементарен.
А пък в случай че ви се прище да ме окичите с етикета „ хомофоб “ или с някое от другите си обикновени клишета, не забравяйте – ние ненавиждаме прегрешението, само че обичаме грешника. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ