Инвазията на красивите полезни растения
Откога природа стана вредил и може ли да си представим, че съществуват нездравословни растения, които оказват отрицателно влияне върху обществото и дивата природа? На онлайн полемика бяха показани част от инвазивните растения, които оказват отрицателни последствия.
Според ръководителя на плана " Местообитания свободни от инвазивни, непознати растения ", Светлана Аладжем един от главните проблеми на инвазивните растения е, че те нямат естествени врагове, тъй като са основани от индивида. Те са опасност освен за биологичното многообразие, само че и за инфраструктурата и индивида. Те могат да причинят съществени алергии, както и да разрушат огромна част от инфраструктура, тъй като виреят на разнообразни почви.
По думите й в Европа се срещат към 12 000 непознати типа, от които към 6500 са растения. Около 10% от тях са инвазивни. В България като инвазивни са избрани над 60 типа. Всяка година в Европейски Съюз се изразходват повече от 12 милиарда евро за надзор над тях. Заплахите от тези растения са: изместване на естествената растителност, локалните типове, загуба на селскостопанската продукция.
Повечето от тези растения са импортирани извън, а не са естествено публикувани у нас. Появата им е резултат от човешките действия - придвижват се от жители, най-често при туризъм. А формалната търговия е единствено един от методите за разпространяване на тези растения.
Източник:
Като за образец за инвазивно растение и един от най-големите агресори Светлана Аладжем даде японския хмел. Той вреди на биологичното многообразие, защото измества локалните типове и трансформира растителните съобщества. Бързо обраства. Способен е да се катери по дърветата. Води до помрачаване и даже изсушаване, когато дърветата са дребни (фиданки). Мога да причинят проблем върху монумент, археологически разкопки, инфраструктура. В България до 2021 година типът се открива единствено по поречието на р. Янтра. В 99% от случаите нашествието му е край реки и потоци. Обитава най-често крайбрежия на реки, изключително открити елементи с пясъчни наноси, трошляк, тинеста почва и наслагвания получени от заливания. Предпочита богати на хранителни субстанции почви.
Източник:
Жлезиста слабонога е различен тип инвазивно растение. Богатите ѝ на нектар цветове са доста привлекателни за пчели и други инсекти. Така тя оказва напън върху локалните типове цветни растения, които остават без опрашители. Нейните обраствания усилват риска от ерозия, наводнения и нанасят естествени, обществени и стопански вреди, тъй като кореновата ѝ система е плитка, образува гъста завивка по речните крайбрежия и не позволява други растения. Затова пороите елементарно отнасят почвата, която няма защо да се задържи. Стойността за ограничение навлизането на типа в Европейски Съюз може да надвиши 1 - 1.5 млн. евро годишно. Във Англия, да вземем за пример, този тип е извънредно всеобщо публикуван, основава доста проблеми и за премахването му са нужни сред 174 - 350 млн евро.
Източник:
Бохемска фалопия е различен тип инвазивно растение. Разпространена е като декоративно растение в доста европейски страни. Среща се в градска среда, на сметища, към пътища и жп линии, изоставени дворове, само че и в естествени местообитания като крайречни и тревни площи. Разпространява се най-вече вегетативно - посредством захващане на части от коренището и стъбла на растението. Реки, потоци и канали постоянно играят роля в този развой като водата откъсва елементи от коренищата и ги придвижва. Растението съставлява забележителен стопански и публичен риск и заплашва биоразнообразието. Фалопията пораства извънредно бързо, като засенчва и конкурира локалните типове. Гъстите ѝ популации могат да блокират над 90% от светлината на всички останали растения и по този начин бързо и вечно да ги измести от региона.
Според Радостина Галитионова - старши специалист тези растения би трябвало да бъдат лимитирани. Можем да използван ограничения като недопускане тяхното разпространяване и би трябвало да има възбрана за тях. 60% от растения импортирани у нас се срещат и в други страни от Европа. Те са импортирани целеустремено поради техните качества. Тези растения имат и положителен резултат, само че негативният е по-голям, изясни Галитионова. По-големият проблем е непреднамереното внасяне. Колкото повече се движим по света и се връщаме у нас, толкоз разпространяването на тези растения става по-голямо. Хората би трябвало да знаят какъв брой рискови са тези растения, тъй като те опустошават нашите скъпи растения. Най-голямата санкция би трябвало да бъде санкцията на публичното мнение, което би трябвало да бъде: Не на засаждането им. Ние желаеме да създадем социална непоносимост към тях.
С смяна на климатичните условия, ще навлязат нови инвазивни растения.
Министерство на околната среда и водите поучава: Не садете тези 10 растения в градината си
Инвазивните непознати типове са опасност за флората у нас
На въпрос каква е площта на тези инвазивни типове, лесовъдът Васил Петров не може да отговори на въпрос каква е площта, която към този момент заемат тези инвазивни типове, само че по думите му, - те са на всички места към нас, " вижда се нападението на тези растения по мостове, пътища, здания и така нататък " Най-голеят " пакостник " е бялата акция. Трябва да има баланс къде би трябвало да ги премахнем и къде не. Цел би трябвало да е тези инвазивни растения да бъдат отстранени от предпазените зони у нас..
В умозаключение Радостина Галитионова съобщи, че се плануват ограничения и стратегия против тези растения. Проект " Местообитания, свободни от инвазивни, непознати растения ", съфинансиран от Програма Life на Европейска комисия, който ще продължи още 5 години.
Внимавайте какво садите в градината си, какви цветя купувате и изхвърляте
Има заплаха от нахлуване на непознати типове и заличаване на родната растителност
Според ръководителя на плана " Местообитания свободни от инвазивни, непознати растения ", Светлана Аладжем един от главните проблеми на инвазивните растения е, че те нямат естествени врагове, тъй като са основани от индивида. Те са опасност освен за биологичното многообразие, само че и за инфраструктурата и индивида. Те могат да причинят съществени алергии, както и да разрушат огромна част от инфраструктура, тъй като виреят на разнообразни почви.
По думите й в Европа се срещат към 12 000 непознати типа, от които към 6500 са растения. Около 10% от тях са инвазивни. В България като инвазивни са избрани над 60 типа. Всяка година в Европейски Съюз се изразходват повече от 12 милиарда евро за надзор над тях. Заплахите от тези растения са: изместване на естествената растителност, локалните типове, загуба на селскостопанската продукция.
Повечето от тези растения са импортирани извън, а не са естествено публикувани у нас. Появата им е резултат от човешките действия - придвижват се от жители, най-често при туризъм. А формалната търговия е единствено един от методите за разпространяване на тези растения.
Източник:
Като за образец за инвазивно растение и един от най-големите агресори Светлана Аладжем даде японския хмел. Той вреди на биологичното многообразие, защото измества локалните типове и трансформира растителните съобщества. Бързо обраства. Способен е да се катери по дърветата. Води до помрачаване и даже изсушаване, когато дърветата са дребни (фиданки). Мога да причинят проблем върху монумент, археологически разкопки, инфраструктура. В България до 2021 година типът се открива единствено по поречието на р. Янтра. В 99% от случаите нашествието му е край реки и потоци. Обитава най-често крайбрежия на реки, изключително открити елементи с пясъчни наноси, трошляк, тинеста почва и наслагвания получени от заливания. Предпочита богати на хранителни субстанции почви.
Източник:
Жлезиста слабонога е различен тип инвазивно растение. Богатите ѝ на нектар цветове са доста привлекателни за пчели и други инсекти. Така тя оказва напън върху локалните типове цветни растения, които остават без опрашители. Нейните обраствания усилват риска от ерозия, наводнения и нанасят естествени, обществени и стопански вреди, тъй като кореновата ѝ система е плитка, образува гъста завивка по речните крайбрежия и не позволява други растения. Затова пороите елементарно отнасят почвата, която няма защо да се задържи. Стойността за ограничение навлизането на типа в Европейски Съюз може да надвиши 1 - 1.5 млн. евро годишно. Във Англия, да вземем за пример, този тип е извънредно всеобщо публикуван, основава доста проблеми и за премахването му са нужни сред 174 - 350 млн евро.
Източник:
Бохемска фалопия е различен тип инвазивно растение. Разпространена е като декоративно растение в доста европейски страни. Среща се в градска среда, на сметища, към пътища и жп линии, изоставени дворове, само че и в естествени местообитания като крайречни и тревни площи. Разпространява се най-вече вегетативно - посредством захващане на части от коренището и стъбла на растението. Реки, потоци и канали постоянно играят роля в този развой като водата откъсва елементи от коренищата и ги придвижва. Растението съставлява забележителен стопански и публичен риск и заплашва биоразнообразието. Фалопията пораства извънредно бързо, като засенчва и конкурира локалните типове. Гъстите ѝ популации могат да блокират над 90% от светлината на всички останали растения и по този начин бързо и вечно да ги измести от региона.
Според Радостина Галитионова - старши специалист тези растения би трябвало да бъдат лимитирани. Можем да използван ограничения като недопускане тяхното разпространяване и би трябвало да има възбрана за тях. 60% от растения импортирани у нас се срещат и в други страни от Европа. Те са импортирани целеустремено поради техните качества. Тези растения имат и положителен резултат, само че негативният е по-голям, изясни Галитионова. По-големият проблем е непреднамереното внасяне. Колкото повече се движим по света и се връщаме у нас, толкоз разпространяването на тези растения става по-голямо. Хората би трябвало да знаят какъв брой рискови са тези растения, тъй като те опустошават нашите скъпи растения. Най-голямата санкция би трябвало да бъде санкцията на публичното мнение, което би трябвало да бъде: Не на засаждането им. Ние желаеме да създадем социална непоносимост към тях.
С смяна на климатичните условия, ще навлязат нови инвазивни растения.
Министерство на околната среда и водите поучава: Не садете тези 10 растения в градината си
Инвазивните непознати типове са опасност за флората у нас
На въпрос каква е площта на тези инвазивни типове, лесовъдът Васил Петров не може да отговори на въпрос каква е площта, която към този момент заемат тези инвазивни типове, само че по думите му, - те са на всички места към нас, " вижда се нападението на тези растения по мостове, пътища, здания и така нататък " Най-голеят " пакостник " е бялата акция. Трябва да има баланс къде би трябвало да ги премахнем и къде не. Цел би трябвало да е тези инвазивни растения да бъдат отстранени от предпазените зони у нас..
В умозаключение Радостина Галитионова съобщи, че се плануват ограничения и стратегия против тези растения. Проект " Местообитания, свободни от инвазивни, непознати растения ", съфинансиран от Програма Life на Европейска комисия, който ще продължи още 5 години.
Внимавайте какво садите в градината си, какви цветя купувате и изхвърляте
Има заплаха от нахлуване на непознати типове и заличаване на родната растителност
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ