Тежкият следизборен махмурлук на Новия народен фронт във Франция
Отказът на Макрон да назначи министър председател от левицата, тезата му, че „ никой не е спечелил изборите ” и търсенето му на съюз с класиралите се четвърти „ Републиканци ” от обичайна десница стопява очакванията за прогресивно държавно управление в Париж. Лявото обединяване спомага за това с вътрешните си различия и с неспособността да излъчи безапелационен кандидат за премиерския пост
Времето в политиката не тече по същия метод като хронологичното време. За малко повече от десетина дни могат да се случат неща, равностойни по значение на трупани с месеци събития. Нещо такова става в политиката във Франция.
За по-малко от две седмици след парламентарните избори на 7 юли, левият Нов национален фронт (NFP) пропиля част от капитала, извоюван от непредвидената си победа на вота. От насладата и еуфорията, изживени в изборната нощ след втория тур, част от поддръжниците на Фронта минаха към отчаяние от неспособността на партиите в тази коалиция да се схванат кого да излъчат като възможен министър председател.
„ Срамувам се от това, което става сега в левицата “, споделя Алексия, 41-годишна, с специалност киномеханик. В четвъртък тя взе участие в скромна проява парижкия Площад на Републиката. Проявата бе свикана, с цел да се настои президентът Еманюел Макрон да назначи министър-председател от редиците на NFP. Но на нея бе даден израз и на гнева на част от прогресивните гласоподаватели към водачите на Народния фронт. „ Те дават съображение не тези, които споделят, че левицата не може да ръководи, защото в реалност не е единна, а разграничена. И че не може да се споразумее за името на министър-председателя “, ядосва се се 31-годишната журналистка Лора, пристигнала не да отразява, а да взе участие в митинга.
Новият национален фронт, формиран от „ Непокорна Франция ”, Социалистическата партия, Зелените, комунистите и още няколко обединения, остава водещата мощ в Националното заседание, въпреки и надалеч от безспорното болшинство от 289 депутати. След окончателното оформяне на парламентарните групи в четвъртък, 18 юли, този ляв съюз алианс разполага със 193 депутати. Второ е обединяването „ Заедно ” на партиите, свързани с Макрон, със 166 депутати. Трети е крайнодесният Национален общ брой и съдружниците му със 142 депутати.
Политическата традиция на Петата френска република повелява първата парламентарна мощ да бъде и ръководеща. Но за времето, минало от вота на 7 юли, президентът демонстрира, че не е податлив да назначи ляв министър председател.
Заражда се съюз сред Макрон и републиканската десница
„ Никой не е спечелил ” изборите, съобщи Макрон в спорно послание към френските жители, оповестено на 10 юли. В него той изиска „ всички републикански сили ” да „ изградят солидно болшинство ”. Очевидно президентът, клонящ все по-надясно, се стреми да стартира „ огромна коалиция ” сред макронизма, „ Републиканците ” от обичайна десница и социалистите. Тази догадка обаче сега не се котира добре, защото не изкушава Социалистическата партия, която съумя да възкръсне от пепелта с помощта на съюзяването си с останалата левица. Освен това бленуваната от Макрон „ огромна коалиция ” отново не би достигнала заветното безусловно болшинство, защото ще събере едвам 279 депутатски гласа.
Де факто в президентската република Франция Макрон може да назначи за министър председател който си изиска, само че държавно управление без парламентарна поддръжка може елементарно да бъде свалено с избор на съмнение.
„ Намираме се в обстановка на рецесия и политически блокаж. Имаме три блока, които са на практика невъзможни за съчетание “, счита политологът Бенжамин Морел, професор по конституционно право в университета „ Пантеон Асас ”.
Основната маневра, която остава на президента, с цел да се опита да резервира юздите на държавното управление, ще е да гради съюз с „ Републиканците ”, четвъртата мощ в Долната камара на Народното събрание, разполагаща с 47 депутати. Това би довело до неортодоксален пакт сред двата политически кръга, които изгубиха най-вече депутати на изборите – макронизмът се лиши от 84 от досегашнте си депутати, а републиканската десница – от 15. Заедно биха имали в този момент 213 депутати. Доста няма да им доближава до безспорното болшинство.
Въпреки това тази догадка закупи мощ след гласуването в четвъртък за избор на ръководител на Народното събрание. След процедура, траяла повече от пет часа и изискваща до три кръга – невиждано събитие в историята на Петата република – макронистката Яел Браун-Пивет ще продължи да ръководи Народното събрание, който оглавява от лятото на 2022 година Нейната кандидатура се утвърди със слаба разлика от единствено с 13 гласа: 220 бяха подадени за нея и 207 за комуниста Андре Шасейн, подсилен от всички партии на Народния фронт.
Победата на Браун-Пивет пристигна точно със съюзените гласове на макронизма и републиканската десница. Според демократичния вестник „ L’Opinion ” министър председателят в оставка Габриел Атал е постигнал съглашение за разпределението на главните позиции в Долната камара с Лоран Вокиез, ръководител на парламентарната група на „ Републиканците ”. В подмяна на поддръжка за претендента на президентската коалиция за ръководител на Националното заседание, макронистите поддържат претенденти от републиканската десница на няколко основни позиции, които нормално се поставят на главната опозиционна мощ, а не на четвъртата. Например – председателството на влиятелната Финансова комисия или един от секретариатите на Народното събрание.
Разногласия вляво по политическата линия
„ Хората чакаха да смяна. (…) Тази обстановка е отвратителна “, подлага на критика създалото се състояние комунистът Шасейн след гласуването, което разреши всичко да остане същото, най-малко в председателстването на Народното събрание. „ Това е нов стадий от преврата на президента, който отхвърля да признае резултатите от изборите “, гневи се на собствен ред депутатът от „ Непокорна Франция ” Орелиен Льо Кок, който разяснява събитията пред „ Публико ” в коридорите на Народното събрание. Макар да не е в директна връзка с образуването на бъдещото държавно управление, гласуването в четвъртък беше крах за Народния фронт. То затвърждава тезата на Макрон, че левицата не е спечелила изборите, защото е надалеч от безусловно болшинство.
Този метод се улеснява и от напрегнатите договаряния сред другите прогресивни партии за координиране на името на евентуален министър председател. Преговорите бях прекратени по-рано тази седмица. „ Народният фронт би трябвало да се разсъни “, настоя икономистката и дипломатка Лоранс Тубиана в четвъртък в изказвания за онлайн вестника „ Mediapart ”. Нейното име и името на Югет Бейо, председателка на Регионалния съвет на френския отвъдморски департамент Реуньон, се разискват за възможни премиерски оферти NFP. Но никое от предложенията до момента не е родило консенсус.
„ В NFP има различия по политическата линия. Това не е битка за позиции и хора “, изяснява политологът и професор в университета „ Париж 8 ” Стефано Паломбарини, създател на забавното есе „ Илюзията на буржоазния блок ”. Според него в границите на прогресивния алианс се сблъскват две съществени линии. От една страна, това е линията на „ Непокорна Франция ” – главната мощ във Фронта със 72 депутати. Тя държи да се образува държавно управление, което да ползва предизборната програмата, включваща нарастване на минималната заплата до 1600 евро чисто и анулация на пенсионната промяна. От другата страна е линията на Социалистическата партия, разполагаща с 66 места, която би предпочела да промени някои точки от началната стратегия, с цел да се опита да подписа съюз с лявото крило на макронизма.
„ Тази полемика ще бъде позволена бързо, в случай че Макрон призове партиите от Народния фронт да сформират държавно управление “, споделя Паломбарини. Експертът счита, че главната причина за настоящия блокаж е отводът на президента да предложи на левицата да се опита да сформира държавно управление. Лидерите на Новия национален фронт са наясно с това. Единни са най-малко за тази преценка.
Социалистическата партия предложи в петък, 19 юли, гласоподаване измежду всички депутати от NFP за да се дефинира вероятен министър-председател на алианса. Но „ Непокорната Франция ” се опълчва, най-малко за момента, на този вид. „ Нуждаем се от мощен и консенсусен началник на държавното управление “, споделя депутатът Пол Вание, който е част от твърдото ядро на ръководената от Жан-Люк Меланшон „ Непокорна Франция ”.
След еуфорията от непредвидената победа постоянно идва следизборен махмурлук, който е доста сложен за превъзмогване.
Енрик Бонет Тора, „ ”
Времето в политиката не тече по същия метод като хронологичното време. За малко повече от десетина дни могат да се случат неща, равностойни по значение на трупани с месеци събития. Нещо такова става в политиката във Франция.
За по-малко от две седмици след парламентарните избори на 7 юли, левият Нов национален фронт (NFP) пропиля част от капитала, извоюван от непредвидената си победа на вота. От насладата и еуфорията, изживени в изборната нощ след втория тур, част от поддръжниците на Фронта минаха към отчаяние от неспособността на партиите в тази коалиция да се схванат кого да излъчат като възможен министър председател.
„ Срамувам се от това, което става сега в левицата “, споделя Алексия, 41-годишна, с специалност киномеханик. В четвъртък тя взе участие в скромна проява парижкия Площад на Републиката. Проявата бе свикана, с цел да се настои президентът Еманюел Макрон да назначи министър-председател от редиците на NFP. Но на нея бе даден израз и на гнева на част от прогресивните гласоподаватели към водачите на Народния фронт. „ Те дават съображение не тези, които споделят, че левицата не може да ръководи, защото в реалност не е единна, а разграничена. И че не може да се споразумее за името на министър-председателя “, ядосва се се 31-годишната журналистка Лора, пристигнала не да отразява, а да взе участие в митинга.
Новият национален фронт, формиран от „ Непокорна Франция ”, Социалистическата партия, Зелените, комунистите и още няколко обединения, остава водещата мощ в Националното заседание, въпреки и надалеч от безспорното болшинство от 289 депутати. След окончателното оформяне на парламентарните групи в четвъртък, 18 юли, този ляв съюз алианс разполага със 193 депутати. Второ е обединяването „ Заедно ” на партиите, свързани с Макрон, със 166 депутати. Трети е крайнодесният Национален общ брой и съдружниците му със 142 депутати.
Политическата традиция на Петата френска република повелява първата парламентарна мощ да бъде и ръководеща. Но за времето, минало от вота на 7 юли, президентът демонстрира, че не е податлив да назначи ляв министър председател.
Заражда се съюз сред Макрон и републиканската десница
„ Никой не е спечелил ” изборите, съобщи Макрон в спорно послание към френските жители, оповестено на 10 юли. В него той изиска „ всички републикански сили ” да „ изградят солидно болшинство ”. Очевидно президентът, клонящ все по-надясно, се стреми да стартира „ огромна коалиция ” сред макронизма, „ Републиканците ” от обичайна десница и социалистите. Тази догадка обаче сега не се котира добре, защото не изкушава Социалистическата партия, която съумя да възкръсне от пепелта с помощта на съюзяването си с останалата левица. Освен това бленуваната от Макрон „ огромна коалиция ” отново не би достигнала заветното безусловно болшинство, защото ще събере едвам 279 депутатски гласа.
Де факто в президентската република Франция Макрон може да назначи за министър председател който си изиска, само че държавно управление без парламентарна поддръжка може елементарно да бъде свалено с избор на съмнение.
„ Намираме се в обстановка на рецесия и политически блокаж. Имаме три блока, които са на практика невъзможни за съчетание “, счита политологът Бенжамин Морел, професор по конституционно право в университета „ Пантеон Асас ”.
Основната маневра, която остава на президента, с цел да се опита да резервира юздите на държавното управление, ще е да гради съюз с „ Републиканците ”, четвъртата мощ в Долната камара на Народното събрание, разполагаща с 47 депутати. Това би довело до неортодоксален пакт сред двата политически кръга, които изгубиха най-вече депутати на изборите – макронизмът се лиши от 84 от досегашнте си депутати, а републиканската десница – от 15. Заедно биха имали в този момент 213 депутати. Доста няма да им доближава до безспорното болшинство.
Въпреки това тази догадка закупи мощ след гласуването в четвъртък за избор на ръководител на Народното събрание. След процедура, траяла повече от пет часа и изискваща до три кръга – невиждано събитие в историята на Петата република – макронистката Яел Браун-Пивет ще продължи да ръководи Народното събрание, който оглавява от лятото на 2022 година Нейната кандидатура се утвърди със слаба разлика от единствено с 13 гласа: 220 бяха подадени за нея и 207 за комуниста Андре Шасейн, подсилен от всички партии на Народния фронт.
Победата на Браун-Пивет пристигна точно със съюзените гласове на макронизма и републиканската десница. Според демократичния вестник „ L’Opinion ” министър председателят в оставка Габриел Атал е постигнал съглашение за разпределението на главните позиции в Долната камара с Лоран Вокиез, ръководител на парламентарната група на „ Републиканците ”. В подмяна на поддръжка за претендента на президентската коалиция за ръководител на Националното заседание, макронистите поддържат претенденти от републиканската десница на няколко основни позиции, които нормално се поставят на главната опозиционна мощ, а не на четвъртата. Например – председателството на влиятелната Финансова комисия или един от секретариатите на Народното събрание.
Разногласия вляво по политическата линия
„ Хората чакаха да смяна. (…) Тази обстановка е отвратителна “, подлага на критика създалото се състояние комунистът Шасейн след гласуването, което разреши всичко да остане същото, най-малко в председателстването на Народното събрание. „ Това е нов стадий от преврата на президента, който отхвърля да признае резултатите от изборите “, гневи се на собствен ред депутатът от „ Непокорна Франция ” Орелиен Льо Кок, който разяснява събитията пред „ Публико ” в коридорите на Народното събрание. Макар да не е в директна връзка с образуването на бъдещото държавно управление, гласуването в четвъртък беше крах за Народния фронт. То затвърждава тезата на Макрон, че левицата не е спечелила изборите, защото е надалеч от безусловно болшинство.
Този метод се улеснява и от напрегнатите договаряния сред другите прогресивни партии за координиране на името на евентуален министър председател. Преговорите бях прекратени по-рано тази седмица. „ Народният фронт би трябвало да се разсъни “, настоя икономистката и дипломатка Лоранс Тубиана в четвъртък в изказвания за онлайн вестника „ Mediapart ”. Нейното име и името на Югет Бейо, председателка на Регионалния съвет на френския отвъдморски департамент Реуньон, се разискват за възможни премиерски оферти NFP. Но никое от предложенията до момента не е родило консенсус.
„ В NFP има различия по политическата линия. Това не е битка за позиции и хора “, изяснява политологът и професор в университета „ Париж 8 ” Стефано Паломбарини, създател на забавното есе „ Илюзията на буржоазния блок ”. Според него в границите на прогресивния алианс се сблъскват две съществени линии. От една страна, това е линията на „ Непокорна Франция ” – главната мощ във Фронта със 72 депутати. Тя държи да се образува държавно управление, което да ползва предизборната програмата, включваща нарастване на минималната заплата до 1600 евро чисто и анулация на пенсионната промяна. От другата страна е линията на Социалистическата партия, разполагаща с 66 места, която би предпочела да промени някои точки от началната стратегия, с цел да се опита да подписа съюз с лявото крило на макронизма.
„ Тази полемика ще бъде позволена бързо, в случай че Макрон призове партиите от Народния фронт да сформират държавно управление “, споделя Паломбарини. Експертът счита, че главната причина за настоящия блокаж е отводът на президента да предложи на левицата да се опита да сформира държавно управление. Лидерите на Новия национален фронт са наясно с това. Единни са най-малко за тази преценка.
Социалистическата партия предложи в петък, 19 юли, гласоподаване измежду всички депутати от NFP за да се дефинира вероятен министър-председател на алианса. Но „ Непокорната Франция ” се опълчва, най-малко за момента, на този вид. „ Нуждаем се от мощен и консенсусен началник на държавното управление “, споделя депутатът Пол Вание, който е част от твърдото ядро на ръководената от Жан-Люк Меланшон „ Непокорна Франция ”.
След еуфорията от непредвидената победа постоянно идва следизборен махмурлук, който е доста сложен за превъзмогване.
Енрик Бонет Тора, „ ”
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ