Откъсвайки още първите листа, те усещат как ръцете им се

Откъсвайки още първите листа, те усещат по какъв начин ръцете им се подуват и покриват с мехури. Венецуелците проклинат ориста си. Те в никакъв случай не са си представяли, че напускайки изпадналата си в рецесия страна, ще се озоват на плантациите за кока в Колумбия.

Хиляди мигранти от някогашната петролна мощ са принудени да оцеляват като берачи на кока (на испански "raspachines ") в Колумбия, подчинявайки се на строгите правила, настоящи в наркоплантациите.
Работници, таксиметрови водачи, риболовци и продавачи са се трансформирали в събирачи на суровината, от която се прави кокаин - противозаконна активност, за която допреди това единствено са чували и която ги изтезава и физически, и морално.
Най-зле се отразява на ръцете, твърди Едуар, 23-годишен татко на две деца, емигрирал преди две години от венецуелския щат Гуарико. Там работел като мототакси до деня, в който хиперинфлацията обезценила и последните банкноти, които "държал в буркан ".

Минал границата и достигнал до региона на Кататумбо в колумбийския департамент Норте де Сантандер. Първоначално изкарвал прехраната си като зидар. Работата била тежка, само че не толкоз изтощителна и мъчителна като десетчасовите работни дни в плантациите за кока под палещото слънце и градушки, каквито не бил виждал.
"Проблемът обаче са ръцете ", повтаря той, махайки превръзките от червен плат, които му служат за ръкавици: дланите и пръстите му са покрити с рани. "Когато хванеш храста, (от мехурите) стартира да тече кръв. Това те плаши и не искаш да продължаваш ", споделя той пред Франс прес.

Едуар стартира още веднъж да къса листата от стъблата на коката. Обут е единствено в протрити чорапи. Поти се поти щедро, а със сламената шапка на главата си наподобява на чучело.
Като берачи на кока Едуар печели равностойността на 144 $ седмично, което е три пъти повече от заплатата му на зидар.

Десетилетия наред хора от цяла Колумбия идваха да правят тази работа, която през днешния ден са поели мигрантите.

Въоръжени групировки си оспорват контрола върху Кататумбо, където по данни за 2017 година са съсредоточени 16,5 % от плантациите за кока в Колумбия, производител номер едно на кокаин в света. В този богат на нефт и въглища район спорът, който бушува в страната повече от половин век, взе огромен брой жертви.
Едуар и другите венецуелци не мислят за това.

Тридесет и шест годишнината някогашна работничка в нефтохимическата промишленост Найкели Делгадо също избягала от Венецуела и дефицита на на артикули от първа нужда.
Тя пристигнала в село Пасели през 2016 година и щяла да стане готвачка в една плантация, само че научила, че ще печели повече, като бере кока. В края на първия ден към този момент нямала мощ да си изпере бельото.
Ръцете "се покриват с гъбички, кожата трансформира цвета си ", споделя тя. Припомня си възприятието на виновност, което изпитала поради това, че "помага да се прави зло " и моли Господ да й елементарни.

Във Венецуела Енди Фернандес бил продавач на млечни артикули, а по-късно работел като зидар, преди да отиде в Колумбия през 2017 година Вървял 16 часа, с цел да стигне до Пасели, където схванал, че може да се откри работа.
"Не знаех по какъв начин наподобява храстът " на коката, споделя 36-годишният мъж. Получил торба, която да върже на кръста си, и парцали, с които да защищава пръстите си, а след това почнало мъчението.
Заедно с физическата болежка и тъгата, че са разграничени от фамилиите си, се увеличавала и горчивината у венецуелските берачи на кока към държавното управление на Венецуела.
Въпреки признанията им, че са били поддръжници на чавизма в предишното, в този момент те желаят единствено президентът Мадуро "да си отиде, без значение по какъв метод ".

"Изпълнен съм с ненавист, тъй като нямаше да би трябвало да напущаме страната и фамилии си, в случай че не ни бяха докарали до банкрут. Отчаяни сме. Трябва нещо да се случи, ситуацията в страната да се усъвършенства или да има държавен прелом ", споделя Енди Фернандес, който от време на време месеци наред не получава вести от околните си, когато мощните превалявания прекъсват връзките.

В село Пасели, което има 3200 поданици, от 2016 година са пристигнали повече от хиляда венецуелски мигранти, твърди локалният водач Херсон Виямисар.
По-голямата част от тях работят в наркоплантациите, заемайки последователно мястото на колумбийските служащи.

"Общо взето, венецуелците работят и пращат парите вкъщи. По тази причина парите не са в обращение и това се отразява зле, най-много на търговците ", показва Виямисар.
Мигрантите би трябвало да съблюдават правила, които не разрешават проституцията, използването на дрога и носенето на оръжие. Те са задължени да се записват и да показват рекомендация от колумбийци, с цел да работят, като това се отнася и за брането на кока.
Около стотина венецуелци са били изгонени за обири, опити за ликвидиране или използването на опиати. Според Виямисар изгонването на венецуелците е единственото решение, с цел да не бъдат те убити от въоръжените групировки.
Венецуелците се помиряват, тъй като нямат избор.
"Доволни сме, че намерихме тези плантации. Ако ги нямаше, какво щяхме да вършим? ", пита Енди Фернандес.