По следите на вятъра: Лещен и Ковачевица – селата от миналото
Откакто видях Глинената къща в Лещен, замечтах си да ида в това малко селце. Когато попаднах там обаче, доста повече ме впечатлиха дребните калдъръмени улички, огромните дървени врати, типичните за селото каменни къщи. И Родопите, които бяха и декор, и вътрешност на всичко, което тук се случваше, написа Нели Средкова в своя блог Widerland.net.
Лещен и Ковачевица са две села, намиращи се в община Гърмен, наоколо до Гоце Делчев. Ние избрахме за нощувка дребната и уютна къща за посетители Попов. Намира се в село Марчево, само че за нея ще опиша различен път.
Ковачевица
Първата ни спирка беше Ковачевица. Паркирахме колата при започване на селото и тръгнахме. От относително необятната улица първоначално произлизаха голям брой мънички и напълно тесни улички, които се виеха сред къщите. Къщи, издигащи се на няколко метра височина. Изградени от камък и дърво. Студени и неприветливи. Но очарователни. И единствено саксиите с червени цветя им вдъхваха живот. Всяка къща се беше затворила зад дебели каменни огради и високи дървени врати. Ключалките даже на същите тези врати бяха майсторски изваяни. Често надничах зад тях в Лещен, само че виждах, че вътре е пусто. В Ковачевица не беше по този начин – имаше хора, на всички места нещо се случваше. Вършеше се работа, някои цепеха дърва, други – работеха по къщите си. Имаше врява и живот.
Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos
Разходихме се по дребните улички, потопихме се в тази вековна атмосфера, съхранена до през днешния ден. Смята се, че селото е учредено през 17-ти век, а през 20-ти е оповестено за исторически и архитектурен резерват. Това в и повода, заради която тук множеството къщи са реставрирани. Когато попаднах тук, се почувствах като че ли съм в една дребна и от дълго време измислена приказка. Друг свят. Като завръщане в предишното е. И всичко тук го удостоверява – и къщите, и портите, зазидали ги зад себе си, и огромните каменни плочи, представляващи покриви, и дребните цветчета, и безкрайната шир…
Селото не беше огромно, по тази причина и обиколката ни не продължи прекомерно дълго. Направиха ми усещане и хората, които продаваха билки и мед при започване на селото. От там всеки може да си купи разнообразни сладка, сиропи и билки – всичко чисто и натурално.
На връщане нямаше по какъв начин да не виждам красивата панорамна панорама, разкриваща хубостта на планините. Селата са ситуирани в Западните Родопи, ето за какво гледката от самото начало е впечатляваща. Но тази гледка не се не помни. Седиш на ръба, там където земята свършва, а пред себе си виждаш безкрая на фона на небето, по което са се разлели жълти-оранжеви и розови цветове…
Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos
Вечерта се върнахме в Марчево. Пренощувахме в къща за посетители Попов, хапнахме вкусна храна, директно до камината, която гореше цяла вечер, а на сутринта се отправихме към Лещен – дребното селце, приютило в себе си и Глинената къща.
Лещен
Беше рано и още студено. И тук, както в Ковачевица, къщите бяха изваяни от камък и дърво, а уличките дребни, тесни и виещи се към тях. Една такава ни води и до Глинената къща, за която от дълго време си мечтаех. Малка и симпатична, ситуирана в също толкоз малко дворче. Изградена е от глина, покривът е сламен, а от верандата ѝ се разкрива панорама към планината. Всеки подробност тук е изкусен и на място – етажерките, несиметричните прозорци, глинената пейка… Нощувката тук евентуално би била незабравима. Но надали е доста прелестно на сутринта да установиш, че десетки туристи са наобиколили твоето местенце и самоуверено се пробват да надзърнат през дребните прозорчета.
Глинената къща, известна още като къщата на Флинстоун. Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos
Тук, в Лещен, можете да разгледате разнообразни творби на изкуството, намиращи се в галерията на селото. А на потегляне не забравяйте да си купите от вълшебните горски билки. Аз си взех борови връхчета и бих ги предложила на всеки. Винаги, когато си направя чай от тях, се връщам в тези отдалечени селца в Родопите. А ароматът на борова гора се разнася из цялата стая.
Автор: Нели Средкова / Widerland.net
