Откакто талибаните превзеха Кабул през 2021 г., Съединените щати се борят да постигнат напредък в преговорите с групировката.
Често оплакване сред афганистанските наблюдатели срещу офиса на специалния представител на Държавния департамент на САЩ за Афганистан е, че често прави правилното нещо в неподходящия момент.
През последните две години изглежда, че САЩ често увеличават усилията си да достигнат точно когато талибаните обявяват още един указ, ограничаващ човешките права на афганистанците. Предполага се, че това е свързано с мудността на машината на Държавния департамент, която отнема доста време, за да изпълни решение за ангажиране и освобождаване.
Но една скорошна среща, проведена в Доха, изглежда е нарушила този модел на несъответстващи приоритети и лош момент. На 31 юли представители на талибаните и американски официални лица се срещнаха официално за първи път от август 2021 г., за да обсъдят пътя напред за техните отношения и стъпките към признаване на талибанското правителство и размразяване на афганистанските държавни активи.
Двудневните разговори показват, че една голяма пречка пред сътрудничеството може да е била преодоляна. През последните две години проблемът с нарушенията на правата на човека от страна на талибаните застана на пътя на ангажираността. Международната общност, включително САЩ, поискаха отстъпки по въпросите на правата на човека, преди да могат да се проведат други дискусии.
Това се основаваше на логиката на ниско висящия плод. Предположението беше, че проблемите с човешките права, включително забраните върху образованието и работата на жените и момичетата, са най-лесни за разрешаване и талибаните ще трябва да се примирят като проява на добра воля. Но групата така и не го направи и в резултат на това беше постигнат малък напредък по отношение на ангажираността.
Но срещата от 31 юли изглежда предполага, че това предварително условие е преразгледано. Трябва да се отбележи присъствието на специалния пратеник на САЩ за афганистанските жени, момичета и правата на човека Рина Амири, която преди това отказа да се срещне с талибаните заради нарушенията им на правата на жените.
Амири оправда присъствието си на тези срещи, като каза, че се е консултирала с афганистанци и правозащитници, които са я посъветвали да се присъедини към делегацията на САЩ.
Логиката на Държавния департамент зад това подновено усилие за ангажиране изглежда е, че по-добрите отношения между САЩ и талибаните ще създадат стимули за последните да формират приобщаващо правителство и да изготвят конституция, която може да ограничи по-консервативните гласове в движението . Това би довело до вътрешен консенсус относно отмяната на забраните за образование и работа на момичета и жени и справяне с други проблеми с човешките права.
Идеята е, че е важно да се печелят на фронтовете, които могат да бъдат спечелени сега, и да се постави основа за ужасяващите социални политики на талибаните, които да бъдат разгледани вътрешно в по-дългосрочен план.
Това нулиране в стратегията е положително развитие и вече има индикации, че може да проработи.
Първо, талибаните излязоха с изявление относно срещата в Доха, което донякъде съответстваше на изявлението, публикувано от Държавния департамент на САЩ. Това е важно, тъй като обикновено комюникета, публикувани след официални и неофициални срещи между талибаните и чуждестранни делегации, биха се прочели така, сякаш се отнасят до два различни ангажимента. Съгласуваното послание, изпратено от двете страни в Доха, отразява конструктивния диалог, който се проведе.
Второ, бяха обсъдени мерки за изграждане на доверие, които отсъстваха от еднократните срещи, проведени в миналото. Тези мерки са шанс да се намерят непротиворечиви пътища за сътрудничество и да се договорят механизми за наблюдение, които спомагат за изграждането на доверие между двете страни. Те могат да включват изменение на климата, наркотици и други.
Трето, срещата постави основата за по-чести ангажименти в близко бъдеще. Мисията на ООН за подпомагане на Афганистан вече обяви среща за края на годината, която може да види продължение на тези усилия за ангажиране на талибаните.
Бъдещите срещи могат да се възползват от назначаването на съвместни комисии, които извършват предварителна подготовка и постигат споразумение относно рамките на дискусията. Това ще гарантира, че ограниченото време, което длъжностните лица прекарват заедно, е оптимизирано и ще бъде покрита повече територия.
Бъдещите повторения на тези разговори също биха могли да бъдат добър шанс да накарате талибаните да включат в тези дискусии видни афганистански гласове извън тяхната група. Това може да насърчи талибанското ръководство да започне национален диалог и да започне да мисли за по-приобщаващ състав на правителството.
Залозите и за двете страни са доста високи, което би трябвало да ги мотивира да поддържат инерцията. За талибаните това може да доведе до международно признание, от което се нуждае, за да се присъедини към международната общност и да получи така необходимата чуждестранна помощ, която може да помогне за възстановяването на опустошената афганистанска икономика и облекчаване на хуманитарната криза. За САЩ това може да е шанс да се изкупи, поне частично, за опустошителните си провали в Афганистан от 2001 г. насам.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
