Джерард се е запътил към върха и като треньор
Откакто Стивън Джерард си стегна куфарите за Глазгоу след 17 изключителни и лоялни години за Ливърпул и с къса американска случка в Лос Анджелис, любознанието към неговата нова работа не стопира. И то голямо любознание. Много бързо се появи първият знак за неговото огромно становище, откакто отхвърли да театралничи при представянето си в Синята стая на стадион „ Айброкс Парк “ – там където са изложени всички извоювани титли от Глазгоу Рейнджърс и където другите нови мениджъри всекидневно биваха снимани. Отвъд това обаче има и удивително показване на терена на неговите ученици, като ясно построената им групова игра навежда на мисълта за също толкоз именита кариера като треньор на Стиви Джи, колкото и като състезател.
Разбира се, някои подлагат на критика някогашния полузащитник, че е избрал лесния път с вдишване на шотландски гранд, вместо да пресече Ламанша или да се опитва в британската Премиър Лийг, която озаряваше като футболист. Цифрите, в това число и в Европа, са много показателни спрямо тези на неговите прародители на този пост. „ Сините “ от 2010/11 насам (броим единствено тези в елита) губеха приблизително по 10 мача на сезон до идването на Джерард през лятото на 2018 година, а по-късно имат общо 13 и единствено 3 този сезон (две от тях от Селтик). Нещо повече, от началото на тази акция Рейнджърс вземат приблизително по 2,36 точки на мач във всички надпревари и цели 2,61 съответно в шампионата! За съпоставяне, при последната шампионска купа в 2010/11 тимът на Уолтър Смит падна 9 пъти във всички надпревари.
АСИМЕТРИЧНА СИСТЕМА
Отвъд цифрите обаче възобновилият неотдавна контракта си с клуба до 2024 година млад ментор съумя да построи толкоз гладко играещ тим, колкото не бе виждан на „ Айброкс “ от доста дълго време. Благодарение на леко несиметричната си система от типа на 1-4-3-3, отборът на Джерард свети единствено с един-единствен флангови нападател – Раян Кент. Защото играещият отдясно – Шей Оджо или Скот Арфийлд – играе в по-централна зона в поддръжка на централния нападател – Алфредо Морелос или Джърмейн Дефоу – и по този начин се освобождава целият фланг за десния бек и капитан на тима Джеймс Таверние. И амунициите безспирно се зареждат за Морелос или ветерана Дефоу.
За триумфа на тази леко хибридна система обаче също толкоз спомагат високият пресинг и непрекъснатият интензитет. Тази гневна сила оказва помощ на отбора на Стиви Джи да брани крепко своето поле, като основна роля имат отличните във въздуха централни бранители Конър Голдсън и Никола Катич. Неслучайно отбраната на Рейнджърс е най-хубавата в цялата лига с едвам 11 позволени попадения в 19 кръга и 10 „ чисти мрежи “, а наклонността е очевидна и съгласно индикаторите от предишния сезон – единствено 16 получени гола. Това следва да ни покаже какъв брой съществено е желанието на Джерард да се утвърди в треньорския хайлайф.
ПЕЧЕЛИВШО ТРЕНИРАНЕ
Легендата на Ливърпул абсолютно бележи напредък след идването си в Глазгоу. Миналия сезон неговият тим губеше много точки против скромните противници, до момента в който през този са позволени единствено едно проваляне – против Селтик, и две равенства – против Хартс и Абърдийн. „ Сините “ отхвърлят да се задоволят с равенството даже и при явно неприятен собствен ден и биват възнаградени, както се случи на Боксинг Дей против Килмарнък, а успеха на терена на безконечния противник в неделя с 1:2 значи, че 3 точки в отсрочения мач биха изкачили отбора над настоящия водач в таблицата Селтик. Джерард демонстрира умеене да трансформира нещата и със промените, като пуснатите от него играчи от аварийна пейка са вкарали цели 12 гола в 37 мача!
Прогресът на младия експерт се вижда и на континенталната сцена. Миналия сезон „ сините “ за малко не излязоха от групата си в Лига Европа с Виляреал, Спартак Москва и Рапид Виена, само че през този съумяха да го сторят. И то с по победа вкъщи и тъждество на открито против любимците Порто и Фейенорд, като единствено Йънг Бойс съумя да се наложи над момчетата на Стиви Джи. Сега предстоят конфликти в елиминациите с Брага, в които ще се отмери още повече геният на именитата някогашна „ осмица “.
Ще е задоволително ли всичко това за събаряне от трона на Селтик, още не се знае, само че едно е ясно: мениджърът на Рейнджърс няма да си разреши да театралничи пред камерите в Синята стая, до момента в който най-накрая не върне купата от Премиършип на „ Айброкс “.
Тимоте Пинон, „ Франс Футбол “
Разбира се, някои подлагат на критика някогашния полузащитник, че е избрал лесния път с вдишване на шотландски гранд, вместо да пресече Ламанша или да се опитва в британската Премиър Лийг, която озаряваше като футболист. Цифрите, в това число и в Европа, са много показателни спрямо тези на неговите прародители на този пост. „ Сините “ от 2010/11 насам (броим единствено тези в елита) губеха приблизително по 10 мача на сезон до идването на Джерард през лятото на 2018 година, а по-късно имат общо 13 и единствено 3 този сезон (две от тях от Селтик). Нещо повече, от началото на тази акция Рейнджърс вземат приблизително по 2,36 точки на мач във всички надпревари и цели 2,61 съответно в шампионата! За съпоставяне, при последната шампионска купа в 2010/11 тимът на Уолтър Смит падна 9 пъти във всички надпревари.
АСИМЕТРИЧНА СИСТЕМА
Отвъд цифрите обаче възобновилият неотдавна контракта си с клуба до 2024 година млад ментор съумя да построи толкоз гладко играещ тим, колкото не бе виждан на „ Айброкс “ от доста дълго време. Благодарение на леко несиметричната си система от типа на 1-4-3-3, отборът на Джерард свети единствено с един-единствен флангови нападател – Раян Кент. Защото играещият отдясно – Шей Оджо или Скот Арфийлд – играе в по-централна зона в поддръжка на централния нападател – Алфредо Морелос или Джърмейн Дефоу – и по този начин се освобождава целият фланг за десния бек и капитан на тима Джеймс Таверние. И амунициите безспирно се зареждат за Морелос или ветерана Дефоу.
За триумфа на тази леко хибридна система обаче също толкоз спомагат високият пресинг и непрекъснатият интензитет. Тази гневна сила оказва помощ на отбора на Стиви Джи да брани крепко своето поле, като основна роля имат отличните във въздуха централни бранители Конър Голдсън и Никола Катич. Неслучайно отбраната на Рейнджърс е най-хубавата в цялата лига с едвам 11 позволени попадения в 19 кръга и 10 „ чисти мрежи “, а наклонността е очевидна и съгласно индикаторите от предишния сезон – единствено 16 получени гола. Това следва да ни покаже какъв брой съществено е желанието на Джерард да се утвърди в треньорския хайлайф.
ПЕЧЕЛИВШО ТРЕНИРАНЕ
Легендата на Ливърпул абсолютно бележи напредък след идването си в Глазгоу. Миналия сезон неговият тим губеше много точки против скромните противници, до момента в който през този са позволени единствено едно проваляне – против Селтик, и две равенства – против Хартс и Абърдийн. „ Сините “ отхвърлят да се задоволят с равенството даже и при явно неприятен собствен ден и биват възнаградени, както се случи на Боксинг Дей против Килмарнък, а успеха на терена на безконечния противник в неделя с 1:2 значи, че 3 точки в отсрочения мач биха изкачили отбора над настоящия водач в таблицата Селтик. Джерард демонстрира умеене да трансформира нещата и със промените, като пуснатите от него играчи от аварийна пейка са вкарали цели 12 гола в 37 мача!
Прогресът на младия експерт се вижда и на континенталната сцена. Миналия сезон „ сините “ за малко не излязоха от групата си в Лига Европа с Виляреал, Спартак Москва и Рапид Виена, само че през този съумяха да го сторят. И то с по победа вкъщи и тъждество на открито против любимците Порто и Фейенорд, като единствено Йънг Бойс съумя да се наложи над момчетата на Стиви Джи. Сега предстоят конфликти в елиминациите с Брага, в които ще се отмери още повече геният на именитата някогашна „ осмица “.
Ще е задоволително ли всичко това за събаряне от трона на Селтик, още не се знае, само че едно е ясно: мениджърът на Рейнджърс няма да си разреши да театралничи пред камерите в Синята стая, до момента в който най-накрая не върне купата от Премиършип на „ Айброкс “.
Тимоте Пинон, „ Франс Футбол “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ