Откакто преди седмица проблемът с мигрантите се завърна с пълна

Откакто преди седмица казусът с мигрантите се завърна с цялостна мощ, срещам отзиви най-много какъв брой е добре, че България е такава страна, каквато е – непривлекателна, та те не идват насам, а драпат за Гърция. И тези отзиви почиват както на прослава на политиката на Бойко Борисов, по този начин и на гледната точка, че има едно хубаво нещо в ръководството ми – тъкмо тази непривлекателност. Разбира се, и в двата случая се показва, че най-малко с Реджеп Ердоган добре се схваща.
Лично аз се срамя. Защото за мен развиването на нещата дотук демонстрира доста тъкмо що за общество и страна сме. Ние повече прилягаме на нравите на общество, което избира бащицата да споделя, то да извършва, да не взема никакви решения и надлежно да няма никакви отговорности. Не че някой разумен вижда нещо по-различно, само че отново е обидно.
Една от доста четените вести на тематика " мигранти " в Actualno.com е " Гърция с доста сурови ограничения против незаконните опити за влизане в станата " И във Фейсбук страницата ни всички мнения бяха в жанр " отлично ", " по този начин се прави " и така нататък
Така се прави – само че единствено когато имаш същинска страна и общество, което го е грижа за нея. Гърция и исторически е считана за люлката на демокрацията. През годините от несполучливия прелом против Ердоган Гърция не му върна ей по този начин, без правосъдно дело, нито един избягал от търсените като съпричастни турски жители от режима на актуалния султан. България, за сметка на това, съобщи – с камионетката на Министерство на вътрешните работи до границата, човек, изискал политическо леговище. И го върнахме при категорично правосъдно решение, тъй като Абдуллах Бююк беше подал молба за политическо леговище. Но в България съдът не го считаме за последна инстанция, като не ни изнася, изключително хората с повечко власт. В България я караме както кажат мощните на деня. В Гърция не е по този начин – има съд.
Да, желая да е като в Гърция. Да, в този момент гърците са под напън, само че ще се защитят, тъй като се почитат и обичат страната си. Ако бяхме в тяхната обстановка, съм уверен, че щяхме да се провалим. Защото от дълго време сме останали единствено на голо кряскане " Българи – юнаци " по празници, само че в делниците всеки гледа за себе си. Малкото, които надигат някакъв глас, биват мигновено смачквани от придворните прислужници на машините на мощните на деня. Ако в този момент се наложи да браним границата и като доброволци, в помощ на армията ни, какъв брой ще са доброволците?
Автор: Ивайло Ачев