Клиповото мислене и клиповата култура – какво всъщност е това?
Откакто интернет и обществените мрежи навлязоха в нашия живот, измина не доста време, само че въздействието, което тези цифрови технологии оказаха и оказват върху хората, е голямо. Това е изключително настоящо за по-младото потомство, което е израснало със смарт телефони в ръцете си и оказва мощно въздействие върху тяхното (и нашето) мислене. По тази причина доста хора приказват за по този начин наречените „ клипово мислене “ и „ клипова култура„, само че какво значат те? Учените дефинират клиповото мислене като когнитивно събитие, повлияно от онлайн връзката и интензивното потребление на цифрови технологии. То се характеризира с бързо мислене, лингвистичен минимализъм и желание към образно и аудиовизуално наличие. Отбелязва се също, че клиповото мислене се свързва с потреблението на емотикони, езикова беднотия и неналичието на умения за сериозно мислене.
По принцип самото разбиране поражда през 90-те години на предишния век и дефинира опцията човек да възприема информацията за света посредством къси и ярки облици и послания от ТВ новините и разнообразни видеоклипове в обществените мрежи. Сама по себе си, думата clip значи откъс от текст, отрезка от вестник, откъс/кратка сцена от филм.
Клиповото мислене е разследване на софтуерното развиване и актуалните медийни канали. Когато всички дейности са доста по-лесни и усъвършенствани и достъпът до всякаква информация е толкоз елементарен, всичко се случва за секунди. Стараем се всекидневно да одобряваме големи количества друга информация с един клик, с едно плъзгане по екрана. 10-секундно видео – следващото. С едно натискане на отдалеченото на тв приемника – още един сериал. С един клик – още един клип и така нататък
Клиповата просвета
Технологичната гражданска война и възходът на обществените медии и мрежи доведоха до появяването на напълно нова платформа за креативно изложение. Наличието на приложения като YouTube и Tik Tok значи, че съвсем всеки, който има достъп до интернет и е най-малко малко предприемчив, може да прави каквото си изиска, и то за огромна публика. Нещо повече, има нещо несъмнено привлекателно в лесния достъп до доста къси материали, които са идеални за прелестно превозване на времето.
Нещо повече, това важи както за един изобретателен и ловко основан късометражен филм, по този начин и за четирисекундното видео с котенце. Въпреки това известността на приложенията и уеб уеб страниците за видео наличие неизбежно поражда опасения за това по какъв начин нашата възходяща взаимозависимост от интернет и технологиите се отразява на изкуството – в действителност ли е допустимо да се показа нещо свястно или почтено за гледане за толкоз малко време? Експертите са на мнение, че би трябвало единствено да се надяваме на това, защото доста хора през днешния ден се отхвърлят от гледането на пълнометражни филми (да не приказваме за четенето на книги).
Несъмнено даже опитът да се забавлява или да се съобщи по-сериозно обръщение по подобен къс и наличен метод в действителност предизвиква някои да търсят нови пътища за творчество, каквито до момента не сме виждали в игралните филми и обичайните медии.
Освен това самата известност на „ вирусните “ видеоклипове потвърждава, че не е наложително едно нещо да трае повече от шест секунди, с цел да послужи за задачите си и да получи самопризнание. Нещо повече, това не са единствено котенца, свирещи на пиано, и смеещи се бебета – в YouTube има много брилянтни и изобретателни видеоклипове, в това число късометражни филми и любителски музикални клипове.
Противно на общоприетото разбиране, клиповата просвета в действителност проправи пътя на нова вълна от креативна мисъл, която е също толкоз скъпа, колкото и предходните трендове в изкуството и киното.
Кога си почива мозъкът
Когато съвсем нямаме задоволително време да отидем на фитнес, басейн или на посетители, даже мисълта да отделим повече от два часа, с цел да гледаме филм, е сложна. Най-често просто желаеме да „ изключим мозъка си “ и да се насладим на изобилието от специфични резултати и страхотни сюжетни обрати (а ла „ Breaking Bad “ и „ Game of Thrones “).
Може би частично заради тази причина YouTube и културата на късите видеоклипове с котенца станаха толкоз известни в актуалната епоха на дефицит на време. Между другото, технологиите в действителност крадат от времето. Но не ви ли се коства необичайно, че късите видеоклипове могат да бъдат толкоз пристрастяващи, че да прекарате два часа или повече в гледането им? Опитвайки се да си дадем опция да се отпуснем и да релаксираме, ние губим всякаква опция да оценим нещо в действителност стойностно – било то филм или хубава книга.
От друга страна, това може да се дължи на обстоятелството, че просто търсим какво да вършим с времето си. В последна сметка това важи за възрастните, които са мислили прекалено много като студенти, до момента в който работата и актуалният темп все по-често водят до прочувствено прегаряне. От тази позиция гледането на безкрайни сериали в стрийминг платформите за никого не е изненада.
Въпреки това наподобява, че продължителността и даже може да се каже размера на вниманието ни непрекъснато понижава до степен, в която гледането на известния към този момент „ Опенхаймер “ наподобява като непостижима задача, пред която избираме да не се изправяме (въз основа на клип опита).
Тарантино може и да има своя дял в насилието, екшъна и запаметяващата се музика – неща, които бихме сметнали за подобаващи съставки за привличане вниманието на публиката – само че даже неговата работа изисква мисъл и внимание, които просто не са нужни, до момента в който гледате безсмисленото бръщолевене на следващия блогър в неделя заран.
Клиповото мислене
Но дано се върнем към проблемите на младежите и въздействието на късите видеоклипове върху мисленето. Според откривателите несъразмерното въодушевление на актуалните възпитаници и студенти по тях води до понижаване на вниманието, успеваемостта и качеството на знанията. Освен това актуалната просветителна система и интернет играят забележителна роля за образуването на клиповото мислене (особено измежду тийнейджърите).
Едно нещо е несъмнено – хората с клипово мислене възприемат информацията по по-различен метод. Грубо казано, те схващат единствено главните неща и то най-вече нагледно. Освен това на тях им е по-лесно да превключват вниманието си от едно нещо на друго и да извършват няколко задания по едно и също време, само че когато става въпрос за разбор на информацията и съсредоточаване върху едно нещо в даден миг, пораждат съществени проблеми.
Въпреки това потреблението на клиповото мислене в просветителния развой може да има своите си прерогативи и изгоди, като да вземем за пример насърчаване на сериозно мислене и творчество, повишение на мотивацията за учене и възстановяване разбирането на новия материал.
Следва да се има поради, че клиповото мислене нормално се опълчва на другия вид мислене – систематичното (или линейното) мислене. Хората с този вид мислене са привикнали да получават информацията в нейната целокупност, да я проучват, систематизират и като цяло да са надълбоко потопени в процеса.
Казано в резюме, цифровата ера донесе доста плюсове и минуси в живота ни и е просто невероятно да ги избегнем. Колкото и да се съпротивляваме на нововъведенията, те неизбежно ни принуждават да се приспособяваме и да променим метода, по който вършим нещата. Може би като разберем правилата на клиповото мислене и какви плюсове и минуси носи то, ще можем да преразгледаме просветителната система и да разберем по какъв метод да помогнем на днешните младежи да проучват информацията и да мислят по-критично.
