Адвокат Тодор Кръстев: Днешните студенти нямаше да минат осми клас през 90-те
Откъдето и да се огледа 8-ми декември си остава, може би, най-интересния празник за всеки докоснал се до университетското обучение в България.
Това е неповторим български празник.Празник, фиктивен и натрапен единствено в България още през далечната 1916-та година.С известно спиране след 1944-та година се чества и до през днешния ден. По света студентите честват на 17-ти ноември – интернационален ден на студентите. И това, че си е единствено наш, го прави още по-специален и забавен. Дотук със статистиката.
През годините няма власт, която да не е флиртувала със студентите, или да си е нямала проблеми с тях.
Е, може би, без тази сега.
Няма власт, която да не е желала да ги сложи под надзор и мониторинг.
Няма власт, която да не е търсила тяхното подпомагане в сложни за нацията и страната моменти.Майка на четвъртокласничка разгласи във Facebook: Детето ми намира пари всеки денМайката на четвъртокласничка разбуни духовете в мрежата: Моето дете всеки ден намира пари
Пост в едн…Nov 13 2018vijti.com
Няма и няма и да има.
Защото сплавта сред младост и начетеност е титанична и взривоопасна.
Зависи на къде ще се насочи, или ще я насочат.
Студентите освиркаха Фердинанд преди век и университета им беше затворен.
Сега свирят по мачовете или в чалготеката.
Студентите бяха първите доброволци през Първата и Втората международна война.
Прибираха се от Виена, Париж и Лайпциг с цел да се запишат като доброволци.
Повечето от тях не се върнаха в никакъв случай на студентските банки.
Представяте ли се това да се случи през днешния ден. Май – не.
Дано да не съм прав!
През 80-те години, като студент Емил Кошлуков бе вкаран в пандиза поради „ Фашизмът “ на Желю Желев.
Представяте ли си какъв брой неясно е това за днешните студенти в епохата на Интернет.
Да те окошарат поради книга!
Сега ги прибират за мари*уана, алкохол и протекъл силикон, а „ Фашизмът “ на Желю им звучи на множеството като тройно дестилирана водка.
Не знам, може би леко пресолявам гозбата, само че по този начин го усещам.
Страшна обезценка има във висшето обучение у нас.
Затова ми е думата.
Уникална обезценка.
Образованието се трансформира не в полезност, а в житейска нужда с единствена цел – личностно себеустройване и кариеризъм.
И няма неприятно, в случай че това себеустройване е подплатено с базисните познания, изискуеми за съответното обучение.
За страдание, печалната ми констатации е, че това не е по този начин.
Завършват филантропични специалности без да да са прочели литературата, без която до 90-та година нямаше да те пуснат да минеш и в осми клас.
Не знам. Искам да бъда свестен вярно. И в този момент има стимулирани и добре готови студенти.
За страдание, те не са болшинство.
И няма по какъв начин да е другояче, когато по брой на студенти, твърдо държим първото място в света.
Да, тъкмо по този начин – България е преди всичко по брой студенти съотносими с популацията на страната.
И това в огромна степен изяснява нещата.
Винаги, когато се гони количеството, качеството дава фира.
Но както и да е. Да се надяваме, че времето ще контролира и тези процеси.
А другояче – цветущ празник!
Тодор Кръстев, юрист
коментар във Facebook
Инфо: Пловдивонлайн
