Откъдето и да се погледне 8-ми декември си остава, може

Откъдето и да се огледа 8-ми декември си остава, може би, най-интересния празник за всеки докоснал се до университетското обучение в България. Това е неповторим български празник. Празник, фиктивен и натрапен единствено в България още през далечната 1916-та година. С известно спиране след 1944-та година се чества и до през днешния ден.

По света студентите празнуват на 17-ти ноември – интернационален ден на студентите. И това, че си е единствено наш, го прави още по-специален и забавен. Дотук със статистиката.

През годините няма власт, която да не е флиртувала със студентите, или да си е нямала проблеми с тях. Е, може би, без тази сега. Няма власт, която да не е желала да ги сложи под надзор и мониторинг. Няма власт, която да не е търсила тяхното подпомагане в сложни за нацията и страната моменти. Няма и няма и да има. Защото сплавта сред младост и начетеност е титанична и взривоопасна. Зависи на къде ще се насочи, или ще я насочат.

Студентите освиркаха Фердинанд преди век и университета им беше затворен. Сега свирят по мачовете или в чалготеката. Студентите бяха първите доброволци през Първата и Втората международна война. Прибираха се от Виена, Париж и Лайпциг с цел да се запишат като доброволци. Повечето от тях не се върнаха в никакъв случай на студентските банки. Представяте ли се това да се случи през днешния ден. Май – не. Дано да не съм прав!

През 80-те години, като студент Емил Кошлуков бе вкаран в пандиза поради “Фашизмът ” на Желю Желев. Представяте ли си какъв брой неясно е това за днешните студенти в епохата на Интернет. Да те окошарат поради книга! Сега ги прибират за марихуана, алкохол и протекъл силикон, а “Фашизмът ” на Желю им звучи на множеството като тройно дестилирана водка. Не знам, може би леко пресолявам гозбата, само че по този начин го усещам. Страшна обезценка има във висшето обучение у нас.

Затова ми е думата. Уникална обезценка. Образованието се трансформира не в полезност, а в житейска нужда с единствена цел – личностно себеустройване и кариеризъм. И няма неприятно, в случай че това себеустройване е подплатено с базисните познания, изискуеми за съответното обучение. За страдание, печалната ми констатации е, че това не е по този начин.

Завършват филантропични специалности без да да са прочели литературата, без която до 90-та година нямаше да те пуснат да минеш и в осми клас. Не знам. Искам да бъда свестен вярно. И в този момент има стимулирани и добре готови студенти. За страдание, те не са болшинство. И няма по какъв начин да е другояче, когато по брой на студенти, твърдо държим първото място в света.

Да, тъкмо по този начин – България е преди всичко по брой студенти съотносими с популацията на страната. И това в огромна степен изяснява нещата. Винаги, когато се гони количеството, качеството дава фира. Но както и да е. Да се надяваме, че времето ще контролира и тези процеси. А другояче – цветущ празник!