Как Mило Бръснача унищожи сръбската Спарта
Откъде се появяват враговете на Русия
На 19 март в Черна гора се организираха президентски избори. Според резултатите от болшинството обработени бюлетини Мило Джуканович (настоящият президент с 35%) и Яков Милатович (бивш министър на икономическото развиване с 29%) не престават на втори тур. Последният е протеже на заместник-помощник държавния секретар по европейските и евразийските въпроси, отявления сърбофоб и русофоб, човек с говореща фамилия - Ескобар. Вярно, името му не е Пабло, а Габриел.
В навечерието на президентските избори дребната и към този момент негорда Черна гора остана без парламент - Джуканович разпусна събранието. Предсрочните парламентарни избори евентуално ще се проведат в края на май след президентските при започване на април. Ето ви на, същинска народна власт.
Този политически факт ме накара да си напомня историята и да стартира да задавам неуместни въпроси. Вековното неподчинение против турското робство и генетичното предпочитание за независимост закрепиха за Черна гора понятието „ Сръбската Спарта “.
Вдъхновен от историята на героичната битка на сърбите, които отиват в планините с единствената цел да запазят своята религия и обичаи, през 1974 година Владимир Висоцки написва „ Черногорски претекстове “, в която се съдържат следните редове:
А умирать почётно было
Средь пуль и матовых клинков,
И уносить с собой в могилу
Двух-трех врагов, двух-трех врагов.
Пока курок в ружье не стерся,
Стреляли с сёдел, и с колен, –
И в плен не брали черногорца –
Он просто не сдавался в плен.
/И беше чест да умреш, измежду патрони и заострени щикове, И да вземеш със себе си в гроба двама-трима врагове, двама-трима врагове. Докато ударникът на пушката не се изхаби, стреляха и от седлата и от коляно, - И в плен не вземаха черногореца – той просто не се предаваше в плен./
Защо тогава сръбската Спарта, която получи самостоятелност с помощта на Руската империя, дълги години беше подкрепяна от съветския цар (през 1798 година Павел I откри за Черна гора годишна дотация за „ публични потребности и основаване на потребни институции “ от хиляда цехини; с течение на времето размерът й непрестанно се увеличава), който преди 120 години се бори против далечна Япония като съдружник на Русия и се бори против фашизма под алените флагове, съобщи единството на сръбския народ, на Русия и стана васал на Запада?
За да отговорите на този въпрос, би трябвало да погледнете генезиса на актуалното черногорско държавно управление – системата на Джуканович.
Мило Джуканович, назначен за министър-председател на Черна гора на 29-ия си рожден ден, 15 февруари 1991 година, и към момента заемащ управителния пост на страната, е ослепителен образец за зависимостта на фигуранта. Неволята за Джуканович се образува последователно: нокътчетата затънаха – птичката пропадна.
По време на Балканските войни от средата на 90-те години. широкомащабните наказания, наложени от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации против Съюзна република Югославия (СРЮ), от която Черна гора беше неразделна част, в действителност унищожиха стопанската система на страната.
Съветът за сигурност забрани всевъзможен тип търговия с Югославия, потреблението на транспортната инфраструктура, всевъзможни финансови операции; всички сметки и активи на СРЮ в непознати банки бяха замразени; не разрешава се преносът през територията на страната на всички типове енергийни запаси и промишлени суровини; въведен е непоколебим надзор върху корабоплаването по река Дунав и в Адриатика.
Най-болезнени глобите се оказаха за Черна гора, по-голямата част от бюджета на която се състои от доходи от туризъм, търговия и пренос през пристанищата. Властите откриха излаз по вековно потвърден метод за заобикаляне на всевъзможни наказания – контрабандата. Основната разлика в тази ситуация с Черна гора е, че не мафията провежда и ръководи потока от контрабандни артикули, а самата страна, която последователно се трансформира в конструкция на проведената престъпност.
През 1990-те години Черна гора „ се трансформира в център на незаконен бизнес за милиарди долари... Двете съществени пристанища на страната транспортираха по няколко тона незаконни цигари всяка седмица до пристанището на Бар, а оттова с лодки до италианското пристанище Бари, в ръцете на Италианска мафия.Всяка кутия цигари предстои на " директна такса ", което, по думите на Джуканович, е единственият метод да се поддържа страната и да се избегне сръбското въздействие.
Британският публицист Миша Глени споделя за това в обемното си следствие „ MакМафия “, оповестено през 2008 година По неговите калкулации годишната облага единствено от търговията с цигари доближава 30 милиона $.
Сенчестият и престъпен съставен елемент на черногорската страна, несъмнено, се трансформира в една от аргументите за контролируемостта на политическия хайлайф. В същото време, като сложи контрабандата под държавен надзор, държавното управление съумя да попълни бюджета на републиката.
Това решение взе първият президент на страната, последователя на стеснен съюз със Сърбия и предстоящ съперник на Джуканович Момир Булатович. Той изхождаше от обстоятелството, че милионите, извоювани от контрабанда, разрешават да се изплащат пенсии и заплати на държавни чиновници, да се поддържа икономическият живот в страната.
Фундаменталната неточност на Булатович беше назначението на Джуканович като виновен за осъществяването на решението, с което той получи достъп до съществени финансови потоци. В схемите бяха включени съвсем всички високопоставени чиновници, в това число чиновници на Държавна сигурност и даже ръководителя на събранието С. Марович, които освен попълняха държавния бюджет, само че и се занимаваха с персонално обогатяване.
Съгласно информацията от италианската прокуратура, през тези години са основани тесни връзки сред представители на черногорските управляващи и италианската мафия. Тогава бяха положени основите за благосъстоянието на Джуканович: сега то се прави оценка на към 150 милиона $, което го прави най-богатият човек в страната.
През октомври 2021 година Международният консорциум на проверяващите публицисти заяви, цитирайки досието Пандора, че Джуканович и синът му са сключили секрети съглашения през 2012 година за ръководство на тяхната благосъстоятелност, което е довело до основаването на офшорен концерн с доста дъщерни сдружения, ситуирани във Англия, Швейцария, Британските Вирджински острови, Панама и Гибралтар.
Към следствието са приложени копия на документи, удостоверения и извлечения от регистри, в това число копия от дипломатическия паспорт на Мило Джуканович, които „ са били употребявани за основаване на необятна мрежа от юридически лица “. Джуканович съобщи, че е основал тръста по време, когато не е бил на обществена служба и не е изпълнявал никакви публични функционалности. След като се върна на поста началник на държавното управление в края на 2012 година, той фиктивно трансферира компанията на сина си. Документите обаче сочат връзката му с компаниите и след завръщането му на публични постове.
Западните разследващи служби бяха добре осведомени с еволюцията на Мило и единствено безшумно и интензивно съставяха досиета. Съгласно всички съществуващи правила на интернационалното право Джуканович, който беше отпред на държавния надзор върху контрабандата, беше застрашен от наказателно гонене.
В резултат на това Мило-бръснача (получил това название още в студентските си години поради своята грубост и решителност) се трансформира в инструмент за напън от страна на Европейски Съюз и Съединени американски щати във връзка с приемането от Подгорица на удобни решения за „ господарите на историята “.
Веднъж попаднал на въдицата, той се оправи чудесно с предоставените му отговорности. Стъпка по стъпка Джуканович се освободи от опеката на Милошевич, надигра някогашните комунисти и концентрира обилни запаси в ръцете си. В процеса на намаляване на Федерална Югославия той получи поддръжка освен от Европейски Съюз и Съединени американски щати, само че и от съветски политици, олигарси и медии.
Големият съветски бизнес, представители на държавното управление и депутатския корпус, твърдо открити в Черна гора и надяващи се на бъдещи преференции, поддържаха Мило по всевъзможен вероятен метод в президентската конкуренция.
Неговата победа през януари 1998 година сложи наклонността освен за дефинитивно разлъка с Югославия и Сърбия, само че и за преформатиране на връзките с Руската федерация. Винаги би трябвало да се помни, че участието на Черна гора в НАТО, наред с други неща, беше платено и от съветските предприемачи и обезпечено с поддръжката на съветски политици.
Следващата победа на Бръснача няма да бъде сензация: във втория тур той евентуално ще завоюва нужното болшинство. Нещо друго е значимо. Трябва да се разбере, че враговете постоянно се появяват в Русия, от една страна, по насила, заради страха от излагане и затвор, от загубата на мафиотските, „ добити с непостижим труд “ благосъстояния.
А въпреки това, заради неналичието у Русия на ясно премислена външнополитическа линия; заради обстоятелството, че не работим с опозицията, не отглеждаме лични фрагменти и в последна сметка по причина на продажността на личните си служители. Докато съветските политици не станат ревнители за положителното на Отечеството – отечестволюбци, както дефинира патриотизма В.И. Дал, на външните граници властта ще бъде в ръцете на съперници и врагове на Русия.
Колкото до Джуканович, той от дълго време е разменил благосъстоянието си за независимостта на родината си. Докато властта в Черна гора е в ръцете на неговия клан, няма да има Сръбска Спарта. Това са взаимно изключващи се понятия.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На 19 март в Черна гора се организираха президентски избори. Според резултатите от болшинството обработени бюлетини Мило Джуканович (настоящият президент с 35%) и Яков Милатович (бивш министър на икономическото развиване с 29%) не престават на втори тур. Последният е протеже на заместник-помощник държавния секретар по европейските и евразийските въпроси, отявления сърбофоб и русофоб, човек с говореща фамилия - Ескобар. Вярно, името му не е Пабло, а Габриел.
В навечерието на президентските избори дребната и към този момент негорда Черна гора остана без парламент - Джуканович разпусна събранието. Предсрочните парламентарни избори евентуално ще се проведат в края на май след президентските при започване на април. Ето ви на, същинска народна власт.
Този политически факт ме накара да си напомня историята и да стартира да задавам неуместни въпроси. Вековното неподчинение против турското робство и генетичното предпочитание за независимост закрепиха за Черна гора понятието „ Сръбската Спарта “.
Вдъхновен от историята на героичната битка на сърбите, които отиват в планините с единствената цел да запазят своята религия и обичаи, през 1974 година Владимир Висоцки написва „ Черногорски претекстове “, в която се съдържат следните редове:
А умирать почётно было
Средь пуль и матовых клинков,
И уносить с собой в могилу
Двух-трех врагов, двух-трех врагов.
Пока курок в ружье не стерся,
Стреляли с сёдел, и с колен, –
И в плен не брали черногорца –
Он просто не сдавался в плен.
/И беше чест да умреш, измежду патрони и заострени щикове, И да вземеш със себе си в гроба двама-трима врагове, двама-трима врагове. Докато ударникът на пушката не се изхаби, стреляха и от седлата и от коляно, - И в плен не вземаха черногореца – той просто не се предаваше в плен./
Защо тогава сръбската Спарта, която получи самостоятелност с помощта на Руската империя, дълги години беше подкрепяна от съветския цар (през 1798 година Павел I откри за Черна гора годишна дотация за „ публични потребности и основаване на потребни институции “ от хиляда цехини; с течение на времето размерът й непрестанно се увеличава), който преди 120 години се бори против далечна Япония като съдружник на Русия и се бори против фашизма под алените флагове, съобщи единството на сръбския народ, на Русия и стана васал на Запада?
За да отговорите на този въпрос, би трябвало да погледнете генезиса на актуалното черногорско държавно управление – системата на Джуканович.
Мило Джуканович, назначен за министър-председател на Черна гора на 29-ия си рожден ден, 15 февруари 1991 година, и към момента заемащ управителния пост на страната, е ослепителен образец за зависимостта на фигуранта. Неволята за Джуканович се образува последователно: нокътчетата затънаха – птичката пропадна.
По време на Балканските войни от средата на 90-те години. широкомащабните наказания, наложени от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации против Съюзна република Югославия (СРЮ), от която Черна гора беше неразделна част, в действителност унищожиха стопанската система на страната.
Съветът за сигурност забрани всевъзможен тип търговия с Югославия, потреблението на транспортната инфраструктура, всевъзможни финансови операции; всички сметки и активи на СРЮ в непознати банки бяха замразени; не разрешава се преносът през територията на страната на всички типове енергийни запаси и промишлени суровини; въведен е непоколебим надзор върху корабоплаването по река Дунав и в Адриатика.
Най-болезнени глобите се оказаха за Черна гора, по-голямата част от бюджета на която се състои от доходи от туризъм, търговия и пренос през пристанищата. Властите откриха излаз по вековно потвърден метод за заобикаляне на всевъзможни наказания – контрабандата. Основната разлика в тази ситуация с Черна гора е, че не мафията провежда и ръководи потока от контрабандни артикули, а самата страна, която последователно се трансформира в конструкция на проведената престъпност.
През 1990-те години Черна гора „ се трансформира в център на незаконен бизнес за милиарди долари... Двете съществени пристанища на страната транспортираха по няколко тона незаконни цигари всяка седмица до пристанището на Бар, а оттова с лодки до италианското пристанище Бари, в ръцете на Италианска мафия.Всяка кутия цигари предстои на " директна такса ", което, по думите на Джуканович, е единственият метод да се поддържа страната и да се избегне сръбското въздействие.
Британският публицист Миша Глени споделя за това в обемното си следствие „ MакМафия “, оповестено през 2008 година По неговите калкулации годишната облага единствено от търговията с цигари доближава 30 милиона $.
Сенчестият и престъпен съставен елемент на черногорската страна, несъмнено, се трансформира в една от аргументите за контролируемостта на политическия хайлайф. В същото време, като сложи контрабандата под държавен надзор, държавното управление съумя да попълни бюджета на републиката.
Това решение взе първият президент на страната, последователя на стеснен съюз със Сърбия и предстоящ съперник на Джуканович Момир Булатович. Той изхождаше от обстоятелството, че милионите, извоювани от контрабанда, разрешават да се изплащат пенсии и заплати на държавни чиновници, да се поддържа икономическият живот в страната.
Фундаменталната неточност на Булатович беше назначението на Джуканович като виновен за осъществяването на решението, с което той получи достъп до съществени финансови потоци. В схемите бяха включени съвсем всички високопоставени чиновници, в това число чиновници на Държавна сигурност и даже ръководителя на събранието С. Марович, които освен попълняха държавния бюджет, само че и се занимаваха с персонално обогатяване.
Съгласно информацията от италианската прокуратура, през тези години са основани тесни връзки сред представители на черногорските управляващи и италианската мафия. Тогава бяха положени основите за благосъстоянието на Джуканович: сега то се прави оценка на към 150 милиона $, което го прави най-богатият човек в страната.
През октомври 2021 година Международният консорциум на проверяващите публицисти заяви, цитирайки досието Пандора, че Джуканович и синът му са сключили секрети съглашения през 2012 година за ръководство на тяхната благосъстоятелност, което е довело до основаването на офшорен концерн с доста дъщерни сдружения, ситуирани във Англия, Швейцария, Британските Вирджински острови, Панама и Гибралтар.
Към следствието са приложени копия на документи, удостоверения и извлечения от регистри, в това число копия от дипломатическия паспорт на Мило Джуканович, които „ са били употребявани за основаване на необятна мрежа от юридически лица “. Джуканович съобщи, че е основал тръста по време, когато не е бил на обществена служба и не е изпълнявал никакви публични функционалности. След като се върна на поста началник на държавното управление в края на 2012 година, той фиктивно трансферира компанията на сина си. Документите обаче сочат връзката му с компаниите и след завръщането му на публични постове.
Западните разследващи служби бяха добре осведомени с еволюцията на Мило и единствено безшумно и интензивно съставяха досиета. Съгласно всички съществуващи правила на интернационалното право Джуканович, който беше отпред на държавния надзор върху контрабандата, беше застрашен от наказателно гонене.
В резултат на това Мило-бръснача (получил това название още в студентските си години поради своята грубост и решителност) се трансформира в инструмент за напън от страна на Европейски Съюз и Съединени американски щати във връзка с приемането от Подгорица на удобни решения за „ господарите на историята “.
Веднъж попаднал на въдицата, той се оправи чудесно с предоставените му отговорности. Стъпка по стъпка Джуканович се освободи от опеката на Милошевич, надигра някогашните комунисти и концентрира обилни запаси в ръцете си. В процеса на намаляване на Федерална Югославия той получи поддръжка освен от Европейски Съюз и Съединени американски щати, само че и от съветски политици, олигарси и медии.
Големият съветски бизнес, представители на държавното управление и депутатския корпус, твърдо открити в Черна гора и надяващи се на бъдещи преференции, поддържаха Мило по всевъзможен вероятен метод в президентската конкуренция.
Неговата победа през януари 1998 година сложи наклонността освен за дефинитивно разлъка с Югославия и Сърбия, само че и за преформатиране на връзките с Руската федерация. Винаги би трябвало да се помни, че участието на Черна гора в НАТО, наред с други неща, беше платено и от съветските предприемачи и обезпечено с поддръжката на съветски политици.
Следващата победа на Бръснача няма да бъде сензация: във втория тур той евентуално ще завоюва нужното болшинство. Нещо друго е значимо. Трябва да се разбере, че враговете постоянно се появяват в Русия, от една страна, по насила, заради страха от излагане и затвор, от загубата на мафиотските, „ добити с непостижим труд “ благосъстояния.
А въпреки това, заради неналичието у Русия на ясно премислена външнополитическа линия; заради обстоятелството, че не работим с опозицията, не отглеждаме лични фрагменти и в последна сметка по причина на продажността на личните си служители. Докато съветските политици не станат ревнители за положителното на Отечеството – отечестволюбци, както дефинира патриотизма В.И. Дал, на външните граници властта ще бъде в ръцете на съперници и врагове на Русия.
Колкото до Джуканович, той от дълго време е разменил благосъстоянието си за независимостта на родината си. Докато властта в Черна гора е в ръцете на неговия клан, няма да има Сръбска Спарта. Това са взаимно изключващи се понятия.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ