Ердоган отхвърли още една година по пътя към пълното господство
Отиващата си година може да се каже, че ще остане в историята на турската страна като повратна за нейното развиване в същия смисъл, в който беше и 2016 година, когато се състоя несполучливият опит за прелом против президента Реджеп Ердоган.
През първата половина на годината президентът сполучливо си извоюва поредна победа, трансформирайки се в първия турски президент с изпълнителна власт. Вятърът на идните земетресения в страната духаше от известно време в лицето му и той съумя да се възползва от него, преди да е станало прекомерно късно, а неговите съперници изпуснаха може би своята последна опция за пробив в позициите на президента.
Началото на годината стартира добре за страната, определяна като един от най-привлекателните разрастващи се пазари за 2018 година макар продължаващите слаби признаци за прегряване.
Добро начало
През март стопанската система за 2017 година регистрира най-силния си растеж от четири години насам, което съгласно анализатори се дължеше главно на напредък в промишлеността, строителството и сферата на услугите. Тази агресия обаче пристигна със своята цена. През миналата година дългът на Турция доближи 47,4 милиарда турски лири (12,9 милиарда долара), което съставлява нарастване от галактическите 58% спрямо 2016 година, а дефицитът се усили до 2% от брутния вътрешен артикул (БВП).
Пазарът очакваше мощна година и за продажбата на турски акции, като прогнозите бяха готвените първоначални обществени предлагания да съумеят да съберат финансиране в размер сред 3 и 4 милиарда $.
Въпреки това и тук леко се прокрадна мрачната нотка на дълга и по-конкретно на корпоративния бранш, който дължи 326 милиарда $ в задгранична валута – ахилесовата пета на турската стопанска система.
Очаквано моментът на мъртвило преди стихия се стори на Реджеп Ердоган подобаващ за това, което множеството анализатори чакаха да стане през първата половина на годината, а точно - оповестяването на предварителни президентски и парламентарни избори. След като конституцията бе променена на референдум през 2017 година беше въпрос на време президентът да изиска да се възползва от новите си пълномощия без да чака до 2019 година, когато публично изтича мандатът му.
Но с изключение на победа за Ердоган, миналият избор сподели една смяна в Турция, която е в ход през последните няколко години, а точно, че ръководещите от Партията на справедливостта и развиването към този момент не са по този начин уверени в безусловния си триумф. Управляващите бяха принудени да променят изборното законодателство, с цел да си подсигуряват сигурна победа, позволявайки основаването на изборни алианси. Това на собствен ред даде опция за обвързването сред Партията на справедливостта и развиването (ПСР) и съдружниците ѝ от Партията на националистическото деяние (ПНД).
Хватката върху финансовите политики
Законодателните промени, както и следващото заиграване на Анкара с триумфите на турската акция в Сирия, донесоха търсения резултат за Ердоган, който предстоящо бе избран отново за президент. С новите си пълномощия президентът вкара редица промени в страната, забележителна част от които бяха фокусирани върху финансите и стопанската система. На първо място той си подсигури поддържането на единна държавна линия, подчинена напълно на неговата воля, с назначението на своя шурей Берат Албайрак за финансов министър отпред на новосформираното министерство на хазната и финансите.
Ердоган също по този начин се погрижи да приключи траялия с години развой, в границите на който бяха отстранени множеството одобрявани с доверие от вложителите членове на държавното управление. Албайрак размени на поста Мехмет Шимшек – последният останал представител на тази група политици, които в очите на вложителите можеха да овладяват инстинктите на президента за напредък и поддържането на турската стопанска система.
В следствие президентът прибягна и до други промени, свързани в огромна степен със стягането на хватката му към финансовите политики на страната. Президентът лиши кабинета си от ролята му в избора на гуверньор на централната банка, като вместо това той самият бе претрупан с тази задача. Решението на президента не бе ненадейно, като се има поради тлеещият спор сред него и Турската централна банка, който изплува на повърхността по време на паричната рецесия в страната, разразила се през летните месеци.
Въпреки че наклонността за обезценяване на турската лира е налице от началото на годината, тя доближи своя пик през август, когато един от най-големите мотиви за горделивост от ръководството на ПСР – турското икономическо знамение, се трансформира и в една от най-големите му закани.
Президентът лиши кабинета си от ролята му в избора на гуверньор на централната банка
Ударът на Съединени американски щати
И всичко това не без помощта на Съединени американски щати. Повод за разпалването на напрежението стана казусът на задържания в Турция по обвинявания в тероризъм американски католически свещеник Андрю Брънсън. Неговото дело обаче е единствено върхът на айсберга в връзките сред двете съюзнички в НАТО, които нееднократно са доказвали на какъв брой диаметрално противоположни отзиви са за редица въпроси – от войната в Сирия и кюрдите в страната, през отношението по отношение на Иран и Русия, и по този начин чак до настояването на Анкара за изгонването на турския просветител Фетхуллах Гюлен, който е упрекван за уредник на последния опит за прелом в Турция и от 1999 година живее в самоналожено заточение в Съединени американски щати.
Темпераментът на президентите на двете страни в последна сметка изкара на повърхността тлеещите спорове и докара до голям брой замени на мита и даже апела на Ердоган за протест на артикули от американския софтуерен колос Apple.
Ударът на Съединени американски щати беше ориентиран към едно – задълженията на страната в долари. До средата на лятото бавните стъпки надолу на турската лира се трансфораха в свободно рухване и тя съумя да загуби над 30% цената си. Неконвенционалните стопански политики на Ердоган също оказаха сериозен резултат върху общото показване на стопанската система. Президентът неведнъж отхвърляше да бъдат подхванати каквито и да е било ограничения, свързани с увеличението на лихвените проценти, като вместо това против създалата се обстановка бяха изправени всевъзможни други политики като възбрана за търговия с жилища в долари, възбрана за увеличение на цените в магазините и даже изискването футболните прехвърляния в страната да се правят само в лири.
Мерките не можаха да укротят инфлацията, която макар стягането на паричната политика през септември, доближи 15-годишен връх през октомври на равнище от 25,2%. В началото на декември пък стана ясно, че турският стопански напредък се охлади съществено през третото тримесечие до 1,6% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 5,3% през второто.
В битката против „ икономическите терористи “, които по думите на Ердоган стоят зад разтърсванията с турската лира, бяха впрегнати голям брой ограничения, в това число понижаване на държавните разноски, промени в данъчното законодателство и даже „ непринудено “ 10-процентно понижаване на цените.
Един от най-силните фактори за стабилизирането на страната обаче пристигна от друго място, доста по на запад от Анкара.
Помирението с Европейски Съюз
Успешното стопляне на връзките сред Турция и Европейския съюз (в частност Берлин) също беше едно от по-значимите събития в южната ни съседка през 2018 година, до което още веднъж може би нямаше да се стигне, в случай че не беше политиката на администрацията на президента Доналд Тръмп.
На Брюксел и Анкара обаче не им е належащо дълго тласкане един към различен – помиряване по взаимна полза, както дефинира стоплянето на връзките сред Турция и Германия някогашният основен редактор на в. Hurriyet Daily News Мурат Йеткън.
След сполучливите за Ердоган президентски и парламентарни избори през юни, войната на думи с Европейски Съюз стана непотребна. За Брюксел пък Турция постоянно е била значима преграда на прага на Близкия изток и на моменти скъп районен съдружник, което толкоз пъти е било и повода европейските институции да затварят очи пред все по-авторитарното ръководство на Ердоган.
Предсрочните избори в страната тази година имаха една съществена цел, а точно да донесат успокоение на ръководството през идните няколко години, или най-малко що се отнася до политиките към Запада. По тази причина е малко евентуално да чакаме забележителен раздор в връзките сред Европейски Съюз и Турция, най-малко що се отнася до управляващите в Анкара.
Неизвестното в това уравнение този път е Европейски Съюз, където през май предстоят парламентарни избори. Дори и най-мрачните опасения на анализаторите за превръщането на крайната десница в трета (и даже втора) политическа мощ в Европейския парламент да не се осъществят, то въпросът с Турция и нейното участие в блока сигурно ще бъде мощно застъпен в предизборната акция, както от страна на обичайните партии, по този начин и на техните новоизгряващи съперници. Въпросът е доколко турските управляващи ще подходят невъзмутимо към провокациите, които неизбежно ще дойдат около вота.
Колкото до самото участие, то Турция може и към този момент да е изпуснала най-подходящото време за прогрес по този развой. Но даже и това да не е по този начин, идната година най-малко към този момент няма изгледи да даде по-добри благоприятни условия за прогрес.
През миналата година турският президент Реджеп Ердоган съумя да реализира за себе си една забележителна победа с избирането му за президент с изпълнителна власт. Той също по този начин получи зложелател, към който да консолидира и „ надъха “ ядрото си от правилни последователи, изчаквай задаващите се промени на международната сцена. Политическият и стопански живот на Турция в никакъв случай не е бил отегчителен, само че през идната година можем да чакаме по-скоро Анкара да е пасивният артист в опит властта да стабилизира постигнатото през последните 12 месеца. /investor.bg
През първата половина на годината президентът сполучливо си извоюва поредна победа, трансформирайки се в първия турски президент с изпълнителна власт. Вятърът на идните земетресения в страната духаше от известно време в лицето му и той съумя да се възползва от него, преди да е станало прекомерно късно, а неговите съперници изпуснаха може би своята последна опция за пробив в позициите на президента.
Началото на годината стартира добре за страната, определяна като един от най-привлекателните разрастващи се пазари за 2018 година макар продължаващите слаби признаци за прегряване.
Добро начало
През март стопанската система за 2017 година регистрира най-силния си растеж от четири години насам, което съгласно анализатори се дължеше главно на напредък в промишлеността, строителството и сферата на услугите. Тази агресия обаче пристигна със своята цена. През миналата година дългът на Турция доближи 47,4 милиарда турски лири (12,9 милиарда долара), което съставлява нарастване от галактическите 58% спрямо 2016 година, а дефицитът се усили до 2% от брутния вътрешен артикул (БВП).
Пазарът очакваше мощна година и за продажбата на турски акции, като прогнозите бяха готвените първоначални обществени предлагания да съумеят да съберат финансиране в размер сред 3 и 4 милиарда $.
Въпреки това и тук леко се прокрадна мрачната нотка на дълга и по-конкретно на корпоративния бранш, който дължи 326 милиарда $ в задгранична валута – ахилесовата пета на турската стопанска система.
Очаквано моментът на мъртвило преди стихия се стори на Реджеп Ердоган подобаващ за това, което множеството анализатори чакаха да стане през първата половина на годината, а точно - оповестяването на предварителни президентски и парламентарни избори. След като конституцията бе променена на референдум през 2017 година беше въпрос на време президентът да изиска да се възползва от новите си пълномощия без да чака до 2019 година, когато публично изтича мандатът му.
Но с изключение на победа за Ердоган, миналият избор сподели една смяна в Турция, която е в ход през последните няколко години, а точно, че ръководещите от Партията на справедливостта и развиването към този момент не са по този начин уверени в безусловния си триумф. Управляващите бяха принудени да променят изборното законодателство, с цел да си подсигуряват сигурна победа, позволявайки основаването на изборни алианси. Това на собствен ред даде опция за обвързването сред Партията на справедливостта и развиването (ПСР) и съдружниците ѝ от Партията на националистическото деяние (ПНД).
Хватката върху финансовите политики
Законодателните промени, както и следващото заиграване на Анкара с триумфите на турската акция в Сирия, донесоха търсения резултат за Ердоган, който предстоящо бе избран отново за президент. С новите си пълномощия президентът вкара редица промени в страната, забележителна част от които бяха фокусирани върху финансите и стопанската система. На първо място той си подсигури поддържането на единна държавна линия, подчинена напълно на неговата воля, с назначението на своя шурей Берат Албайрак за финансов министър отпред на новосформираното министерство на хазната и финансите.
Ердоган също по този начин се погрижи да приключи траялия с години развой, в границите на който бяха отстранени множеството одобрявани с доверие от вложителите членове на държавното управление. Албайрак размени на поста Мехмет Шимшек – последният останал представител на тази група политици, които в очите на вложителите можеха да овладяват инстинктите на президента за напредък и поддържането на турската стопанска система.
В следствие президентът прибягна и до други промени, свързани в огромна степен със стягането на хватката му към финансовите политики на страната. Президентът лиши кабинета си от ролята му в избора на гуверньор на централната банка, като вместо това той самият бе претрупан с тази задача. Решението на президента не бе ненадейно, като се има поради тлеещият спор сред него и Турската централна банка, който изплува на повърхността по време на паричната рецесия в страната, разразила се през летните месеци.
Въпреки че наклонността за обезценяване на турската лира е налице от началото на годината, тя доближи своя пик през август, когато един от най-големите мотиви за горделивост от ръководството на ПСР – турското икономическо знамение, се трансформира и в една от най-големите му закани.
Президентът лиши кабинета си от ролята му в избора на гуверньор на централната банка
Ударът на Съединени американски щати
И всичко това не без помощта на Съединени американски щати. Повод за разпалването на напрежението стана казусът на задържания в Турция по обвинявания в тероризъм американски католически свещеник Андрю Брънсън. Неговото дело обаче е единствено върхът на айсберга в връзките сред двете съюзнички в НАТО, които нееднократно са доказвали на какъв брой диаметрално противоположни отзиви са за редица въпроси – от войната в Сирия и кюрдите в страната, през отношението по отношение на Иран и Русия, и по този начин чак до настояването на Анкара за изгонването на турския просветител Фетхуллах Гюлен, който е упрекван за уредник на последния опит за прелом в Турция и от 1999 година живее в самоналожено заточение в Съединени американски щати.
Темпераментът на президентите на двете страни в последна сметка изкара на повърхността тлеещите спорове и докара до голям брой замени на мита и даже апела на Ердоган за протест на артикули от американския софтуерен колос Apple.
Ударът на Съединени американски щати беше ориентиран към едно – задълженията на страната в долари. До средата на лятото бавните стъпки надолу на турската лира се трансфораха в свободно рухване и тя съумя да загуби над 30% цената си. Неконвенционалните стопански политики на Ердоган също оказаха сериозен резултат върху общото показване на стопанската система. Президентът неведнъж отхвърляше да бъдат подхванати каквито и да е било ограничения, свързани с увеличението на лихвените проценти, като вместо това против създалата се обстановка бяха изправени всевъзможни други политики като възбрана за търговия с жилища в долари, възбрана за увеличение на цените в магазините и даже изискването футболните прехвърляния в страната да се правят само в лири.
Мерките не можаха да укротят инфлацията, която макар стягането на паричната политика през септември, доближи 15-годишен връх през октомври на равнище от 25,2%. В началото на декември пък стана ясно, че турският стопански напредък се охлади съществено през третото тримесечие до 1,6% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 5,3% през второто.
В битката против „ икономическите терористи “, които по думите на Ердоган стоят зад разтърсванията с турската лира, бяха впрегнати голям брой ограничения, в това число понижаване на държавните разноски, промени в данъчното законодателство и даже „ непринудено “ 10-процентно понижаване на цените.
Един от най-силните фактори за стабилизирането на страната обаче пристигна от друго място, доста по на запад от Анкара.
Помирението с Европейски Съюз
Успешното стопляне на връзките сред Турция и Европейския съюз (в частност Берлин) също беше едно от по-значимите събития в южната ни съседка през 2018 година, до което още веднъж може би нямаше да се стигне, в случай че не беше политиката на администрацията на президента Доналд Тръмп.
На Брюксел и Анкара обаче не им е належащо дълго тласкане един към различен – помиряване по взаимна полза, както дефинира стоплянето на връзките сред Турция и Германия някогашният основен редактор на в. Hurriyet Daily News Мурат Йеткън.
След сполучливите за Ердоган президентски и парламентарни избори през юни, войната на думи с Европейски Съюз стана непотребна. За Брюксел пък Турция постоянно е била значима преграда на прага на Близкия изток и на моменти скъп районен съдружник, което толкоз пъти е било и повода европейските институции да затварят очи пред все по-авторитарното ръководство на Ердоган.
Предсрочните избори в страната тази година имаха една съществена цел, а точно да донесат успокоение на ръководството през идните няколко години, или най-малко що се отнася до политиките към Запада. По тази причина е малко евентуално да чакаме забележителен раздор в връзките сред Европейски Съюз и Турция, най-малко що се отнася до управляващите в Анкара.
Неизвестното в това уравнение този път е Европейски Съюз, където през май предстоят парламентарни избори. Дори и най-мрачните опасения на анализаторите за превръщането на крайната десница в трета (и даже втора) политическа мощ в Европейския парламент да не се осъществят, то въпросът с Турция и нейното участие в блока сигурно ще бъде мощно застъпен в предизборната акция, както от страна на обичайните партии, по този начин и на техните новоизгряващи съперници. Въпросът е доколко турските управляващи ще подходят невъзмутимо към провокациите, които неизбежно ще дойдат около вота.
Колкото до самото участие, то Турция може и към този момент да е изпуснала най-подходящото време за прогрес по този развой. Но даже и това да не е по този начин, идната година най-малко към този момент няма изгледи да даде по-добри благоприятни условия за прогрес.
През миналата година турският президент Реджеп Ердоган съумя да реализира за себе си една забележителна победа с избирането му за президент с изпълнителна власт. Той също по този начин получи зложелател, към който да консолидира и „ надъха “ ядрото си от правилни последователи, изчаквай задаващите се промени на международната сцена. Политическият и стопански живот на Турция в никакъв случай не е бил отегчителен, само че през идната година можем да чакаме по-скоро Анкара да е пасивният артист в опит властта да стабилизира постигнатото през последните 12 месеца. /investor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ