Най-добрите истории и материали от Actualno.com през 2020 година
Отиващата си 2020 година надали ще бъде запомнена с доста положително що се отнася от света. Но точно във времена на рецесия се вижда кой какъв брой коства – това е житейски принцип, доказван неведнъж откогато свят светува.
В идващите редове ще си спомни за тази година с материалите, които редакцията най-вече харесва. Изборът е индивидуален – съгласно това какво считаме за най-важно и публично значимо, съгласно това какъв брой прочувствено ни е засегнала тематиката и историята. А подредбата – и тя е субективна, не ранглиста, като създателят на всеки материал можете да намерите под самата публикация, там където написа кой е редактор. И по този начин:
Става въпрос за препарати от клас " сартани ". През тази година посвети на тематиката 18 материала – смеем да твърдим, че нито една друга сериозна медия не обърна никакво внимание на това. А в тази ситуация приказваме за тематика, която директно касае живота на милиони по света и на хиляди в България – най-малко. Нашето персонално мнение е, че по тази тематика има прекалено много безмълвие тъкмо там, откъдето следва да има ясни отговори! Всички материали за сартаите можете да прочетете!
Тази история стартира през далечната 1935 година, когато по искане на цар Борис III Висшият медицински съвет назначава комисия за търсене на уместно място за създаване на нов санаториум за лекуване на туберкулоза. А по какъв начин приключва – не по холивудски, по български е!
По български може и да е като по холивудски – само че хубавото от холивудстването. Сара Илиева е образец по какъв начин може – просто може! Една от най-хубавите истории на 2020 година – история, която въодушевява!
Българската здравна реалност – един от многото образци за неуредици, тръгващи от главата към опашката. В случая – отводът от нормативна уредба. Зад кулисите на тази история сме уверени, че главният въпрос още веднъж е нечий интерес!
Въпреки че целият втори период на миналата образователна година мина под формата на отдалеченото образование, не всички се оказаха готови за нея. Преди учителите подбираха платформа за онлайн образование съгласно желанията си, а в този момент за всички е определен разновидността MS Teams и тези, които не са работили с него, имат потребност от време да свикнат. Така съвсем седмица след оповестеното начало на ДО за гимназистите нещата към момента се стиковат. По свидетелства на консуматори - учители и родители, това е най-лошият вид от съществуващите платформи. По време на ДО през предходната образователна година множеството употребиха Zoom или Гугъл classroom, които разрешават както обсег на всички възпитаници, които са на линия, по този начин и по-добро качество на връзката. Освен това MS Teams e минимум интуитивната стратегия, създавайки компликации на по-възрастните учители и тези, които не са на " ти " с технологията. Проучване на Института за проучване на образованието отбелязва, че " макар забележителната независимост на избор, която им беше предоставена, за 48% от учебните заведения водещ фактор при избора на платформи са били рекомендациите на МОН ", т.е. MS Teams.
Онези хора, които търсят смисъла във всекидневните си потребности, може би би трябвало да чуят това, което им споделя министър председателят сега, обръщайки на 180 градуса своята политическа изразителност. Казва им, че не е ужасно, че е преодолимо, възстановимо. Този вид хора преработват рецесията от през днешния ден за на следващия ден, те са отишли до аптеката за азитромицин, всичко зависи от това дали са го намерили или не. Преработват пандемията с механически въпроси - по кое време ще свърши, какъв брой са инфектираните, ще бъда ли от тях. Но в случай че сведем ставащото само до тези въпроси, се обезценяваме.
Онези, които съзират своя смисъл оттатък утрешния ден (давам си сметка, че са малко), не се нуждаят от отговори, а от въпроси. И главният въпрос за тях е: епидемии постоянно са се случвали, има такава и сега. Но какво от това? Какво ни дава това на нас, мислещите хора? Може би ни дава съображение да бъдем живи, да се борим? А може ли човек да остане затворен, в границите на жилището, само че освен него, в границите на една действителност, която последователно се трансферира към телефона, във виртуалния свят, без опцията да пътува в други страни, да среща жива различност? Това ли е светът, за който мечтаеш? Голяма покруса е, че доста, доста малко хора преработват рецесията с тези въпроси. А те са моторите на напредъка - постоянно са били. В единия случай свеждаш своето битие до въпроса по какъв начин да оцелея на следващия ден и отговорът е: заключи се. В другия се питаш: за какво.
В идващите редове ще си спомни за тази година с материалите, които редакцията най-вече харесва. Изборът е индивидуален – съгласно това какво считаме за най-важно и публично значимо, съгласно това какъв брой прочувствено ни е засегнала тематиката и историята. А подредбата – и тя е субективна, не ранглиста, като създателят на всеки материал можете да намерите под самата публикация, там където написа кой е редактор. И по този начин:
Става въпрос за препарати от клас " сартани ". През тази година посвети на тематиката 18 материала – смеем да твърдим, че нито една друга сериозна медия не обърна никакво внимание на това. А в тази ситуация приказваме за тематика, която директно касае живота на милиони по света и на хиляди в България – най-малко. Нашето персонално мнение е, че по тази тематика има прекалено много безмълвие тъкмо там, откъдето следва да има ясни отговори! Всички материали за сартаите можете да прочетете!
Тази история стартира през далечната 1935 година, когато по искане на цар Борис III Висшият медицински съвет назначава комисия за търсене на уместно място за създаване на нов санаториум за лекуване на туберкулоза. А по какъв начин приключва – не по холивудски, по български е!
По български може и да е като по холивудски – само че хубавото от холивудстването. Сара Илиева е образец по какъв начин може – просто може! Една от най-хубавите истории на 2020 година – история, която въодушевява!
Българската здравна реалност – един от многото образци за неуредици, тръгващи от главата към опашката. В случая – отводът от нормативна уредба. Зад кулисите на тази история сме уверени, че главният въпрос още веднъж е нечий интерес!
Въпреки че целият втори период на миналата образователна година мина под формата на отдалеченото образование, не всички се оказаха готови за нея. Преди учителите подбираха платформа за онлайн образование съгласно желанията си, а в този момент за всички е определен разновидността MS Teams и тези, които не са работили с него, имат потребност от време да свикнат. Така съвсем седмица след оповестеното начало на ДО за гимназистите нещата към момента се стиковат. По свидетелства на консуматори - учители и родители, това е най-лошият вид от съществуващите платформи. По време на ДО през предходната образователна година множеството употребиха Zoom или Гугъл classroom, които разрешават както обсег на всички възпитаници, които са на линия, по този начин и по-добро качество на връзката. Освен това MS Teams e минимум интуитивната стратегия, създавайки компликации на по-възрастните учители и тези, които не са на " ти " с технологията. Проучване на Института за проучване на образованието отбелязва, че " макар забележителната независимост на избор, която им беше предоставена, за 48% от учебните заведения водещ фактор при избора на платформи са били рекомендациите на МОН ", т.е. MS Teams.
Онези хора, които търсят смисъла във всекидневните си потребности, може би би трябвало да чуят това, което им споделя министър председателят сега, обръщайки на 180 градуса своята политическа изразителност. Казва им, че не е ужасно, че е преодолимо, възстановимо. Този вид хора преработват рецесията от през днешния ден за на следващия ден, те са отишли до аптеката за азитромицин, всичко зависи от това дали са го намерили или не. Преработват пандемията с механически въпроси - по кое време ще свърши, какъв брой са инфектираните, ще бъда ли от тях. Но в случай че сведем ставащото само до тези въпроси, се обезценяваме.
Онези, които съзират своя смисъл оттатък утрешния ден (давам си сметка, че са малко), не се нуждаят от отговори, а от въпроси. И главният въпрос за тях е: епидемии постоянно са се случвали, има такава и сега. Но какво от това? Какво ни дава това на нас, мислещите хора? Може би ни дава съображение да бъдем живи, да се борим? А може ли човек да остане затворен, в границите на жилището, само че освен него, в границите на една действителност, която последователно се трансферира към телефона, във виртуалния свят, без опцията да пътува в други страни, да среща жива различност? Това ли е светът, за който мечтаеш? Голяма покруса е, че доста, доста малко хора преработват рецесията с тези въпроси. А те са моторите на напредъка - постоянно са били. В единия случай свеждаш своето битие до въпроса по какъв начин да оцелея на следващия ден и отговорът е: заключи се. В другия се питаш: за какво.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ