От борсата до сергията: Как доматът поскъпва двойно за няколко километра ВИДЕО
Отиваш на пазара и се чудиш – можеш ли да си позволиш български домат за салатата, или сме се върнали в годините, в които избрани плодове и зеленчуци се слагаха на трапезата единствено за празници. Хората към теб също се суетят, оглеждат, двоумят. Питат какъв брой ще им костват два домата, желаят от „ по-евтините “, интересуват се има ли вносни – тъй като цената им постоянно е на половина от тази на родните. И естествено идва въпросът – по какъв начин по този начин домат, създаден в България, без разноски за дълъг превоз, стига до щанда на двойна, а от време на време и тройна цена?
Прочетете още
Затова ние тръгнахме по неговия път.
Първа спирка – „ Пазарът на богатите “
Така назовават пловдивчани “Пазар Гребна база “.
Най-обикновени сергии. Няма разкош, няма закрити пространства, нищо особено – с изключение на цените. Продавачките незабавно излизат непосредствено с торбичките, подготвени да пълнят. Любезни са, безапелационни. Даже упорстват да пробваш - доста ще ти хареса всичко.
На първата сергия цената стартира от 4,5 евро за кг за „ български розов домат “. Има табелка – вид, първо качество, генезис: България.
Колко обаче от това е истина – няма по какъв начин да знаем - играем на доверие.
На идната сергия – 5,5 евро за кг . Табелките този път не дават доста информация – просто „ български вкусни домати “. Явно е задоволително.
Ако ти харесва – купуваш. Ако не – други клиенти чакат.
По-нататък виждаме нова реклама – „ Най-вкусният домат “, на цена между 3,5 и 4 евро за кг .
Продавачите пръскат стоката с вода, с цел да наподобява свежа. При тези цени външният тип си е част от търговията.
Български, домашен… и още по-скъп
На път за идващия пазар стопираме пред дребен квартален магазин със сергия начело. И там има домати.
Табелката гласи: „ Български розов домат “ – 5,2 евро за кг.
“Защо толкоз скъпо? ”- питаме ние.
„ Домашно произвеждане “, дава отговор малко продавачът.
Простичко пояснение, само че задоволително ли е, с цел да го купиш?
Втора спирка – „ Четвъртък пазар “
На входа срещаме позната и я питаме дали това е най-хубавият пазар.
Отговорът е къс:
„ За най-хубав не знам, само че е най-скъп. “
Влизаме вътре - закрит пазар, подредени сергии, съвременни структури, добре изглеждаща стока – от тези пазари, на които ти се дояжда още преди да си купил нещо.
И тук доматите са в разнообразни ценови категории:
Червени домати – 1,9 евро Розови – 2,9 евро Пловдивско произвеждане от село Маноле
Но на една сергия попадаме на абсолютния рекордьор:
6 евро за кг домат „ Розова магия “.
Веднага питаме за какво.
„ Много рядко дава… “, споделя единствено продавачът.
Разликата е двойна и ни вълнува за какво - гръцки е. Има и червен домат - за 2,5 евро.
На същия пазар има сергия и на пряк производител от село Строево. Или най-малко това написа на табелата.
При него цените са по-ниски – между 2,5 и 2,8 евро за кг. Но не са тип “Розова магия ”.
Трета спирка – дребна сергия в „ Кючук Париж “
Последната ни спирка е дребна сергия пред къща в квартал „ Кючук Париж “.
Продавачът твърди, че е производител, за какво цяла зима го няма, а идва чак май месец да продава. Тази история би трябвало да го валидира пред клиентите. Казва, че доматите и черешите му са от село Найден Герово.
Цената на домата – 3,5 евро за кг. По-ниска от някои пазари, само че още веднъж надалеч от това, което потребителят чака за „ домашно “ и непосредствено от производителя.
Идва незабавно резонния въпрос “Къде стартира спекулата? ”
Производителите заплащат повече за ток, вода, препарати, труд и превоз. Лошият сезон и забавената продукция също въздействат, само че когато на един пазар български домат струва 6 евро , а на друга сергия от производител – 2,5 евро , разликата към този момент не може да се изясни единствено със себестойността.
Търговците се оправдават с цените на наеми, загуби и логистика. Потребителите обаче питат друго:
Колко от цената е действителен разход – и какъв брой е далавера?
Защото когато доматът сменя няколко ръце по веригата, всяко последващо звено прибавя своята надценка, а когато предлагането е по-слабо, точно тогава се появяват и подозренията за изкуствено задържане на високи цени , изключително на пазарите, където липсва явен надзор за генезис и действителната цена на едро.
Идва идващият значим въпрос “Кой печели най-вече от градината до масата? ”
Пътят на домата се оказа по-сложен, в сравнение с наподобява.
От оранжерията, през борсата, през прекупвача, до сергията – цената пораства съществено и се чудим кой прибира най-голямата разлика?
От пазара към борсата
Спирка – борсата край Първенец
Днес сме на борсата преди село Първенец, която не е просто пазар за плодове и зеленчуци.
Стоковото пазарище „ Родопи 95 “ е едно от най-големите в България – логистичен център, през който всекидневно минават тонове българска и вносна продукция. И тъкмо заради тази причина ние сме там и още веднъж търсим домати. Има и на дребно, и на едро, само че цената не е една и съща.
Днес сме под прикритие. Предтекстът – ще отваряме малко ресторантче и магазин и желаеме хубави български зеленчуци за салати и сандвичи.
Първи бокс – български семена, само че не и български домат
Влизаме в първия отворен бокс.
Посреща ни общителен търговец и незабавно стартира да ни коментира кой домат какъв е, кой е по-сладък, кой е по-месест и какъв брой е хубава стоката му.
Цените не търпят пазарлък - 2,20 евро и 2,10 евро за кг. Добавя, че са „ с български семена “, обаче има детайлност - не са гледани в България
По-евтиният идва от Турция , а другият – в Албания .
Търговецът бърза да ми покаже нещо.
На турския зеленчук има специфичен етикет с пчеличка, което било знак за качество и доста рядко се поставял.
Доказателство, че стоката е добра.
Но ние продължаваме обиколката из борсата – тъй като търсим български домат.
Втори бокс – борсовата логичност: през днешния ден една цена, на следващия ден друга
На идващия пункт към този момент откриваме това, което ни би трябвало.
Български домат и цената на останалата стока е 2,5 евро на дребно; 2,4 - на едро, само че с конвенционалност - цената не е непрекъсната.
„ Всеки ден е друго – зависи от количеството. Затова е борса – нагоре, надолу “, споделя дамата, която ни посреща.
Малко по-навътре виждаме по-едри домати, които наподобяват доста вкусни и незабавно питаме за тях.
Само че се оказва, че към този момент са продадени - тяхната цена е била 2,9 евро за кг.
Трети бокс – гръцкият домат влиза в играта
Продължаваме към идващ пункт, в който се оказва, че доматите са изцяло гръцко произвеждане .
Продавачката не се бави с коментара:
“Българските не са по-хубави от вносните. “
И незабавно стартира да ни показва - розов и червен - по 2,10 евро на кг, само че единствено на едро. Има и различен, по-специален - 2,3 евро. ние въпреки всичко питаме къде е българският - те не го продават, само че мога да го намеря:
„ За български би трябвало да дойдете заран рано – към 8, 8:30. До 10 часа най-късно. “
После свършвал, споделят още търговците на вносен зеленчук.
И прибавят още: “Български домат под 3 евро мъчно се намира. Ако откриете на 2 евро, гръцкият до него ще е 1,35 – 1,40 евро. Ако ще вършиме био салати – по-добре вносен домат сложете. По-вкусен е. Не постоянно българското е най-хубаво. “
И в този момент още веднъж се появява нашият въпрос: Къде тогава се губи цената?
Какво имаме - на борсата виждаме домати между 2,10 и 2,90 евро за кг ; на пазарите – същите стигат до 5, 6 евро, а от време на време и повече. Вижда се, че има голяма разлика.
Има превоз, има загуби, наеми, личен състав и търговски разноски, само че когато цената съвсем се удвоява единствено за няколко километра сред борсата и сергията, въпросът става още по-сериозен и обоснован.
Кой прибавя най-голямата надценка?
И има ли в тази верига чиста пазарна логичност – или и доза далавера?
Оказва се, че на борсата цената „ играе “, само че на пазара – по-рядко пада и точно там потребителят най-вече заплаща.
Борса против пазар – кой споделя истината?
На борсата търговците споделят:
„ Такава е борсата – през днешния ден нагоре, на следващия ден надолу. “
Но на пазара тази логичност се “чупи ”.
Дори и да поевтинее на тържището – клиентът не постоянно го схваща. Освен това там всичко е на доверие - няма гаранция в случай че платиш за български домат 4,5 евро за кг, дали не е от гръцкия за 2,10 евро кг. На никоя сергия няма документ за произвеждане, а просто написано на ръка листчета. А българинът по природа си е мнителен.
И тъкмо тук поражда най-важният въпрос:
Наистина ли българският домат е толкоз безценен за произвеждане – или някъде по веригата става прекомерно безценен за потребителя?
Скритите налози при доматите от Гърция: компаниите „ почистват “ схемата, потребителят заплаща сметката
При доматите от Гърция казусът не е в самия импорт, тъй като подобен в митническия смисъл няма. Стоката идва от страна в Европейски Съюз и се третира като вътреобщностно придобиване. Ако българската компания е записана по Данък добавена стойност, гръцкият снабдител нормално издава фактура без гръцко Данък добавена стойност, а българският търговец самоначислява 20% Данък добавена стойност у нас. На процедура, в случай че има право на данъчен заем, това не е действителен разход за компанията.
Точно тук обаче се отваря врата за злоупотреби. Част от стоката може да бъде регистрирана като брак, липса или върната продукция, без действително да е унищожена или върната. Доматите са бързоразваляща се стока и това разрешава сходни пояснения да наподобяват разумни на хартия. Ако обаче зад „ брака “ се крие действителна продажба без документи, тогава оборотът се укрива, а с него и дължимите налози.
Възможна е и друга скица – стоката да мине през медиатори, свързани компании или нерегистрирани лица, като по веригата се губят количества, занижават се стойности или се прикрива действителният оборот. Така част от Данък добавена стойност и облагата остават отвън отчетността.
За крайния консуматор обаче няма облекчение. Той купува доматите на крайната цена, в която Данък добавена стойност е включено. С други думи – клиентът заплаща налога, само че въпросът е дали той действително стига до бюджета. Ако част от веригата е фиктивна, с затулен брак или продажби без документи, Данък добавена стойност се трансформира в скрита облага, а не в обществен доход.
Така схемата работи за сметка на всички – страната губи данъчни доходи, правилните търговци са сложени в неравностойно състояние, а потребителят най-после заплаща цялостната цена. Включително и налога, който някой по веригата може въобще да не внесе.
Прочетете още
Затова ние тръгнахме по неговия път.
Първа спирка – „ Пазарът на богатите “
Така назовават пловдивчани “Пазар Гребна база “.
Най-обикновени сергии. Няма разкош, няма закрити пространства, нищо особено – с изключение на цените. Продавачките незабавно излизат непосредствено с торбичките, подготвени да пълнят. Любезни са, безапелационни. Даже упорстват да пробваш - доста ще ти хареса всичко.
На първата сергия цената стартира от 4,5 евро за кг за „ български розов домат “. Има табелка – вид, първо качество, генезис: България.
Колко обаче от това е истина – няма по какъв начин да знаем - играем на доверие.
На идната сергия – 5,5 евро за кг . Табелките този път не дават доста информация – просто „ български вкусни домати “. Явно е задоволително.
Ако ти харесва – купуваш. Ако не – други клиенти чакат.
По-нататък виждаме нова реклама – „ Най-вкусният домат “, на цена между 3,5 и 4 евро за кг .
Продавачите пръскат стоката с вода, с цел да наподобява свежа. При тези цени външният тип си е част от търговията.
Български, домашен… и още по-скъп
На път за идващия пазар стопираме пред дребен квартален магазин със сергия начело. И там има домати.
Табелката гласи: „ Български розов домат “ – 5,2 евро за кг.
“Защо толкоз скъпо? ”- питаме ние.
„ Домашно произвеждане “, дава отговор малко продавачът.
Простичко пояснение, само че задоволително ли е, с цел да го купиш?
Втора спирка – „ Четвъртък пазар “
На входа срещаме позната и я питаме дали това е най-хубавият пазар.
Отговорът е къс:
„ За най-хубав не знам, само че е най-скъп. “
Влизаме вътре - закрит пазар, подредени сергии, съвременни структури, добре изглеждаща стока – от тези пазари, на които ти се дояжда още преди да си купил нещо.
И тук доматите са в разнообразни ценови категории:
Червени домати – 1,9 евро Розови – 2,9 евро Пловдивско произвеждане от село Маноле
Но на една сергия попадаме на абсолютния рекордьор:
6 евро за кг домат „ Розова магия “.
Веднага питаме за какво.
„ Много рядко дава… “, споделя единствено продавачът.
Разликата е двойна и ни вълнува за какво - гръцки е. Има и червен домат - за 2,5 евро.
На същия пазар има сергия и на пряк производител от село Строево. Или най-малко това написа на табелата.
При него цените са по-ниски – между 2,5 и 2,8 евро за кг. Но не са тип “Розова магия ”.
Трета спирка – дребна сергия в „ Кючук Париж “
Последната ни спирка е дребна сергия пред къща в квартал „ Кючук Париж “.
Продавачът твърди, че е производител, за какво цяла зима го няма, а идва чак май месец да продава. Тази история би трябвало да го валидира пред клиентите. Казва, че доматите и черешите му са от село Найден Герово.
Цената на домата – 3,5 евро за кг. По-ниска от някои пазари, само че още веднъж надалеч от това, което потребителят чака за „ домашно “ и непосредствено от производителя.
Идва незабавно резонния въпрос “Къде стартира спекулата? ”
Производителите заплащат повече за ток, вода, препарати, труд и превоз. Лошият сезон и забавената продукция също въздействат, само че когато на един пазар български домат струва 6 евро , а на друга сергия от производител – 2,5 евро , разликата към този момент не може да се изясни единствено със себестойността.
Търговците се оправдават с цените на наеми, загуби и логистика. Потребителите обаче питат друго:
Колко от цената е действителен разход – и какъв брой е далавера?
Защото когато доматът сменя няколко ръце по веригата, всяко последващо звено прибавя своята надценка, а когато предлагането е по-слабо, точно тогава се появяват и подозренията за изкуствено задържане на високи цени , изключително на пазарите, където липсва явен надзор за генезис и действителната цена на едро.
Идва идващият значим въпрос “Кой печели най-вече от градината до масата? ”
Пътят на домата се оказа по-сложен, в сравнение с наподобява.
От оранжерията, през борсата, през прекупвача, до сергията – цената пораства съществено и се чудим кой прибира най-голямата разлика?
От пазара към борсата
Спирка – борсата край Първенец
Днес сме на борсата преди село Първенец, която не е просто пазар за плодове и зеленчуци.
Стоковото пазарище „ Родопи 95 “ е едно от най-големите в България – логистичен център, през който всекидневно минават тонове българска и вносна продукция. И тъкмо заради тази причина ние сме там и още веднъж търсим домати. Има и на дребно, и на едро, само че цената не е една и съща.
Днес сме под прикритие. Предтекстът – ще отваряме малко ресторантче и магазин и желаеме хубави български зеленчуци за салати и сандвичи.
Първи бокс – български семена, само че не и български домат
Влизаме в първия отворен бокс.
Посреща ни общителен търговец и незабавно стартира да ни коментира кой домат какъв е, кой е по-сладък, кой е по-месест и какъв брой е хубава стоката му.
Цените не търпят пазарлък - 2,20 евро и 2,10 евро за кг. Добавя, че са „ с български семена “, обаче има детайлност - не са гледани в България
По-евтиният идва от Турция , а другият – в Албания .
Търговецът бърза да ми покаже нещо.
На турския зеленчук има специфичен етикет с пчеличка, което било знак за качество и доста рядко се поставял.
Доказателство, че стоката е добра.
Но ние продължаваме обиколката из борсата – тъй като търсим български домат.
Втори бокс – борсовата логичност: през днешния ден една цена, на следващия ден друга
На идващия пункт към този момент откриваме това, което ни би трябвало.
Български домат и цената на останалата стока е 2,5 евро на дребно; 2,4 - на едро, само че с конвенционалност - цената не е непрекъсната.
„ Всеки ден е друго – зависи от количеството. Затова е борса – нагоре, надолу “, споделя дамата, която ни посреща.
Малко по-навътре виждаме по-едри домати, които наподобяват доста вкусни и незабавно питаме за тях.
Само че се оказва, че към този момент са продадени - тяхната цена е била 2,9 евро за кг.
Трети бокс – гръцкият домат влиза в играта
Продължаваме към идващ пункт, в който се оказва, че доматите са изцяло гръцко произвеждане .
Продавачката не се бави с коментара:
“Българските не са по-хубави от вносните. “
И незабавно стартира да ни показва - розов и червен - по 2,10 евро на кг, само че единствено на едро. Има и различен, по-специален - 2,3 евро. ние въпреки всичко питаме къде е българският - те не го продават, само че мога да го намеря:
„ За български би трябвало да дойдете заран рано – към 8, 8:30. До 10 часа най-късно. “
После свършвал, споделят още търговците на вносен зеленчук.
И прибавят още: “Български домат под 3 евро мъчно се намира. Ако откриете на 2 евро, гръцкият до него ще е 1,35 – 1,40 евро. Ако ще вършиме био салати – по-добре вносен домат сложете. По-вкусен е. Не постоянно българското е най-хубаво. “
И в този момент още веднъж се появява нашият въпрос: Къде тогава се губи цената?
Какво имаме - на борсата виждаме домати между 2,10 и 2,90 евро за кг ; на пазарите – същите стигат до 5, 6 евро, а от време на време и повече. Вижда се, че има голяма разлика.
Има превоз, има загуби, наеми, личен състав и търговски разноски, само че когато цената съвсем се удвоява единствено за няколко километра сред борсата и сергията, въпросът става още по-сериозен и обоснован.
Кой прибавя най-голямата надценка?
И има ли в тази верига чиста пазарна логичност – или и доза далавера?
Оказва се, че на борсата цената „ играе “, само че на пазара – по-рядко пада и точно там потребителят най-вече заплаща.
Борса против пазар – кой споделя истината?
На борсата търговците споделят:
„ Такава е борсата – през днешния ден нагоре, на следващия ден надолу. “
Но на пазара тази логичност се “чупи ”.
Дори и да поевтинее на тържището – клиентът не постоянно го схваща. Освен това там всичко е на доверие - няма гаранция в случай че платиш за български домат 4,5 евро за кг, дали не е от гръцкия за 2,10 евро кг. На никоя сергия няма документ за произвеждане, а просто написано на ръка листчета. А българинът по природа си е мнителен.
И тъкмо тук поражда най-важният въпрос:
Наистина ли българският домат е толкоз безценен за произвеждане – или някъде по веригата става прекомерно безценен за потребителя?
Скритите налози при доматите от Гърция: компаниите „ почистват “ схемата, потребителят заплаща сметката
При доматите от Гърция казусът не е в самия импорт, тъй като подобен в митническия смисъл няма. Стоката идва от страна в Европейски Съюз и се третира като вътреобщностно придобиване. Ако българската компания е записана по Данък добавена стойност, гръцкият снабдител нормално издава фактура без гръцко Данък добавена стойност, а българският търговец самоначислява 20% Данък добавена стойност у нас. На процедура, в случай че има право на данъчен заем, това не е действителен разход за компанията.
Точно тук обаче се отваря врата за злоупотреби. Част от стоката може да бъде регистрирана като брак, липса или върната продукция, без действително да е унищожена или върната. Доматите са бързоразваляща се стока и това разрешава сходни пояснения да наподобяват разумни на хартия. Ако обаче зад „ брака “ се крие действителна продажба без документи, тогава оборотът се укрива, а с него и дължимите налози.
Възможна е и друга скица – стоката да мине през медиатори, свързани компании или нерегистрирани лица, като по веригата се губят количества, занижават се стойности или се прикрива действителният оборот. Така част от Данък добавена стойност и облагата остават отвън отчетността.
За крайния консуматор обаче няма облекчение. Той купува доматите на крайната цена, в която Данък добавена стойност е включено. С други думи – клиентът заплаща налога, само че въпросът е дали той действително стига до бюджета. Ако част от веригата е фиктивна, с затулен брак или продажби без документи, Данък добавена стойност се трансформира в скрита облага, а не в обществен доход.
Така схемата работи за сметка на всички – страната губи данъчни доходи, правилните търговци са сложени в неравностойно състояние, а потребителят най-после заплаща цялостната цена. Включително и налога, който някой по веригата може въобще да не внесе.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ




