Първан Симеонов: Отиваме към избори! Радев се дистанцира и от ГЕРБ, и от ПП
Отиваме към избори за 49-о Народно заседание. ГЕРБ и " Продължаваме промяната " би трябвало да намерят метод да бъдат дружно. Такъв коментар прави пред " Фокус " Първан Симеонов, изпълнителен шеф на " Галъп “.
Ето какво още споделя той:
Изпращаме много неприятна година и във външнополитически, и в стопански, и във вътрешнополитически проект. 2022-ра може да се назова " годината на държавното управление на Кирил Петков и по-късно “. Все отново имаше единствено едни избори, за разлика от миналата година, когато имаше три парламентарни избора и два тура на президентски избори.
Така че, да, годината може да се раздели условно на две – първото полугодие, доминирано от държавното управление на Кирил Петков, и идващото полугодие, второто, доминирано от политическа неустойчивост. Но багра се, че главният знаменател на тази година, сплотяващ и двете полугодия, беше за жалост войната.
Надявам се България да не е влезнала във финансов капан. Това е най-важното. Иначе капан можеше да се окаже и обстановката с Македония. Благодарение на дълготрайното, относително дълготрайното българско несъгласие Френското предложение в действителност съдържаше нелоши за България клаузи. Може би по тази причина и не биваше да се бърза. Продължавам да считам, че беше неточност от позиция на българския интерес повдигането на ветото. И това положително Френско предложение трябваше да има своето време за обяснение пред българите, тъй като българите останаха с усещане, че отново България е отстъпила. Затова може би не трябваше да се бърза, другояче предлагането беше положително. И за жалост, отвъд границата се демонстрираха неприятни процеси.
Казвам " за жалост “, тъй като хората от двете страни на границата споделят обща история и няма по какъв начин да не съжаляваме, когато тази обща история не е мотив за събиране, а мотив за в допълнение делене. Така че и там можеше да се окажем в капан. Но по-скоро сега Скопие е в капан, тъй като топката е в тяхното поле по този начин да се каже. И несъмнено, още един капан има – България остава в клопката на чакалнята за " Шенген “. Въпросът е да не стават по-сериозни рецесиите.
Ако се редуват, не е нещо, което не сме виждали. Както се споделя, отново в положителните остарели " Facebook “ мъдрости – живели сме в рецесия, не е нещо изключително. Извинявам се, само че ние сме българи в последна сметка, оцеляващи същества и на първо място в последните 30 години сме скачали от рецесия в рецесия. Т.е. изобщо не сме изнежени и сме, коства ми се, готови, въпреки че може би към този момент поредицата от рецесии носи отмалялост. Та, в случай че е поредност – ок, обаче в случай че ескалира, е неприятно.
Давам образец: в случай че се окаже, че политическата рецесия стартира да наподобява на рецесия на демокрацията, т.е. хората да стартират да си споделят, че самите партии като институции на гражданското общество, като организации на гражданското общество са неефективни, не тези партии, а партиите изобщо, и тогава хората да се размечтаят за други модели на ръководство. А това е директният път към едни по-опасни форми на ръководство. Това – първо. И второ – да не вземат да се размечтаят хората за някакво фрапантно променяне на разпоредбите на играта, по този начин да се каже. Т.е. в този момент да решим примерно да си променим Конституцията и така нататък, и така нататък То е обвързвано с първото, което споделих, само че знаете ли, ние едно държавно управление не може да създадем – какво ни кара да мислим, че Конституцията си можем да променим, т.е. да си рестартираме страната? Мен в случай че ме питате, допустимо минимум би трябвало да мислим за такива неща. Не може при първата допустима по-продължителна рецесия ние да решаваме, че би трябвало да преучредим държавността си. Напротив, в противен случай. Струва ми се, че сегашната Българска конституция дава в лицето на президентската институция нелош буфер за такива обстановки – давам просто образец. Въобще, коства ми се, че една от огромните рискове сега е актуалната политическа рецесия да прерасне в някаква по-сериозна и още по-лошо – ние да я привидим и надлежно да я произведем като някаква посериозна.
Ами да забележим дали няма да се случи концепцията на Слави Трифонов за референдум за президентска република, само че това е единствено единият вид на обостряне на обстановката. Другият вид на обостряне на обстановката е някой коренен жител да означи добър или още по-добър резултат да го кажем по този начин. В такива запушени обстановки отпушването може да пристигна на ненадейни, рискови места.
Местните избори са небосвод за партиите. Не съм сигурен дали са небосвод за обществото. Като споделям партиите и обществото – неслучайно го върша. Много сериозна става дистанцията сред партиите и обществото.
Обществото не е толкоз радикализирано, в противен случай, обществото доста благоразумно се сниши. Мисля, че съвсем няма даже митинги, макар че има обедняване, макар че има стопански неволи, интернационална неустановеност.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Ето какво още споделя той:
Изпращаме много неприятна година и във външнополитически, и в стопански, и във вътрешнополитически проект. 2022-ра може да се назова " годината на държавното управление на Кирил Петков и по-късно “. Все отново имаше единствено едни избори, за разлика от миналата година, когато имаше три парламентарни избора и два тура на президентски избори.
Така че, да, годината може да се раздели условно на две – първото полугодие, доминирано от държавното управление на Кирил Петков, и идващото полугодие, второто, доминирано от политическа неустойчивост. Но багра се, че главният знаменател на тази година, сплотяващ и двете полугодия, беше за жалост войната.
Надявам се България да не е влезнала във финансов капан. Това е най-важното. Иначе капан можеше да се окаже и обстановката с Македония. Благодарение на дълготрайното, относително дълготрайното българско несъгласие Френското предложение в действителност съдържаше нелоши за България клаузи. Може би по тази причина и не биваше да се бърза. Продължавам да считам, че беше неточност от позиция на българския интерес повдигането на ветото. И това положително Френско предложение трябваше да има своето време за обяснение пред българите, тъй като българите останаха с усещане, че отново България е отстъпила. Затова може би не трябваше да се бърза, другояче предлагането беше положително. И за жалост, отвъд границата се демонстрираха неприятни процеси.
Казвам " за жалост “, тъй като хората от двете страни на границата споделят обща история и няма по какъв начин да не съжаляваме, когато тази обща история не е мотив за събиране, а мотив за в допълнение делене. Така че и там можеше да се окажем в капан. Но по-скоро сега Скопие е в капан, тъй като топката е в тяхното поле по този начин да се каже. И несъмнено, още един капан има – България остава в клопката на чакалнята за " Шенген “. Въпросът е да не стават по-сериозни рецесиите.
Ако се редуват, не е нещо, което не сме виждали. Както се споделя, отново в положителните остарели " Facebook “ мъдрости – живели сме в рецесия, не е нещо изключително. Извинявам се, само че ние сме българи в последна сметка, оцеляващи същества и на първо място в последните 30 години сме скачали от рецесия в рецесия. Т.е. изобщо не сме изнежени и сме, коства ми се, готови, въпреки че може би към този момент поредицата от рецесии носи отмалялост. Та, в случай че е поредност – ок, обаче в случай че ескалира, е неприятно.
Давам образец: в случай че се окаже, че политическата рецесия стартира да наподобява на рецесия на демокрацията, т.е. хората да стартират да си споделят, че самите партии като институции на гражданското общество, като организации на гражданското общество са неефективни, не тези партии, а партиите изобщо, и тогава хората да се размечтаят за други модели на ръководство. А това е директният път към едни по-опасни форми на ръководство. Това – първо. И второ – да не вземат да се размечтаят хората за някакво фрапантно променяне на разпоредбите на играта, по този начин да се каже. Т.е. в този момент да решим примерно да си променим Конституцията и така нататък, и така нататък То е обвързвано с първото, което споделих, само че знаете ли, ние едно държавно управление не може да създадем – какво ни кара да мислим, че Конституцията си можем да променим, т.е. да си рестартираме страната? Мен в случай че ме питате, допустимо минимум би трябвало да мислим за такива неща. Не може при първата допустима по-продължителна рецесия ние да решаваме, че би трябвало да преучредим държавността си. Напротив, в противен случай. Струва ми се, че сегашната Българска конституция дава в лицето на президентската институция нелош буфер за такива обстановки – давам просто образец. Въобще, коства ми се, че една от огромните рискове сега е актуалната политическа рецесия да прерасне в някаква по-сериозна и още по-лошо – ние да я привидим и надлежно да я произведем като някаква посериозна.
Ами да забележим дали няма да се случи концепцията на Слави Трифонов за референдум за президентска република, само че това е единствено единият вид на обостряне на обстановката. Другият вид на обостряне на обстановката е някой коренен жител да означи добър или още по-добър резултат да го кажем по този начин. В такива запушени обстановки отпушването може да пристигна на ненадейни, рискови места.
Местните избори са небосвод за партиите. Не съм сигурен дали са небосвод за обществото. Като споделям партиите и обществото – неслучайно го върша. Много сериозна става дистанцията сред партиите и обществото.
Обществото не е толкоз радикализирано, в противен случай, обществото доста благоразумно се сниши. Мисля, че съвсем няма даже митинги, макар че има обедняване, макар че има стопански неволи, интернационална неустановеност.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ