На събеседване! (хм)
Отивам на събеседване за работа в една компания. Пред мен седи HR-мениджър (момиче на към 22-23 години), задава ми въпроси по анкета. В края на офиса седи млад мъж, нещо си написа.
По време на разговора с мениджъра няколко пъти ми позвъня телефона, без да го изваждам от джоба го затварях, с цел да прекъсна позвъняванията.
– Неспокоен ли сте? Нервничите?
– Не, просто телефона…
– На нас са ни нужни стресоустойчиви чиновници.
– С нервите ми всичко е наред. Просто телефона…
– Постоянно си бъркате в джоба, а това е симптом за раздразнителност.
Тя не ме остави да кажа и думичка. Само дуднеше за джоба и моята изнервеност. А най-после заключи:
– Аз съм психолог и виждам във Вас раздразнителност. Успокойте се.
Тук не устоях.
– Какъв психолог пък сте Вие! Просто ми звънна телефонът, а Вие… Вие даже не знаете за „ системата Йекелн “! – избълвах на един мирис аз.
– Зная и се отнасям с почитание към неговия метод и способи.
– Йекелн е нечовечен СС-овец, главорез на Хитлер, умъртвил доста хора – победоносно извиках аз (вярно, че неотдавна бях гледал по малкия екран за него), а младежът слушащ разговора ни се разсмя с глас.
Същата вечер ми се обадиха и ми споделиха, че съм взет на изпитателен период. Този юноша се оказа началник на отдела за продажби.
Днес бях за първи път на новата работа. При срещата с HR-a едвам не се изсмях, само че се сдържах. ))
Та това е историята.
