Просто един случай от моргата
Отивам през днешния ден на оперативка на чиновниците в моргата. Всички сме на местата си в очакване на началника Павлов. Той влетява:
– Мамка ви! Кой през вчерашния ден е бил дежурен през вчерашния ден?!
– А какво се е случило? Какъв е казусът?
Гледаме по какъв начин Павлов дефинитивно побеснява.
– Кой е дежурил през вчерашния ден, бе!
Става Кънев:
– Аз.
Павлов:
– Беше ли на повикване?
– Да.
– Покойницата взе ли я?
Кънев:
– Взех я. (гледам по какъв начин Кънев става все по-замислен и с изстрадал вид).
Павлов:
– И?!
Кънев:
– Господин Павлов, ами… откарах я към моргата, само че там нямаше място…
Павлов:
– Продължавай…
А тя – бабичка – не мога да я оставя просто на пода. Тогава я сложих на стола до защитата (охранителят ни както постоянно е бил леш пиян) … а тя вззе да се изплъзва и я привързах с връвчица, в едната ръка ѝ сложих паспорта, в другата – смъртния акт.
Преди Кънев да довърши към този момент всички бяхме наострили слух и безусловно виехме.
Павлов:
– Не единствено, че защитата цяла вечер ѝ е разказвал вицове, а на сутринта пристигнала чистачката, също бабка апропо, и помолила твоята старица да си повдигне краката, а бабката мълчи… Чистачката си помислила, че бабата е заспала и повдигнала краката ѝ да почисти, а когато чистачката проумяла, че бабата е умряла, изгубила схващане и документите от покойницата паднали право върху чистачката… Санитарите помислили, че точно чистачката е покойницата, защото документите лежали върху нея. Качили я в катафалката и я откарали в залата за аутопсия, където я съблекли и приготвили за дисекция. В това време пристигнали студенти от 1 курс от Медицинската да участват на аутопсията, преподавателят се готвел да направи първия прорез, обърнал главата на чистачката, която в този миг отворила очи и се събудила. Всички припаднали, даже и преподавателят…
