Отивам да заредя колата. Бензинджията си бърбори до отсрещната колонка,

Отивам да заредя колата. Бензинджията си бърбори до отсрещната колонка, вижда ме и подвиква: – Сипвай, сипвай, няма проблем! Според мен проблем има, тъй като а) той сипва и б) аз му заплащам, а не назад. Обаче не ми се изяснява, стартирам да зареждам, той през това време влиза вътре. След малко отивам и аз, той е до тезгяха и подхваща класическата раздумка: – И к’во викаш, ще се оправим ли в миналото?- пита той. Правя се, че виждам в телефона си, с цел да избегна тази част от бензинджийската традиция. Ефектът е незабележим, тъй като след секунда той продължава: – Ма то никой не работи, бе! Никой не си гледа работата в тая страна!  Поглеждам го с интерес, да видя дали се майтапи. Не, изцяло откровен и сърдит е. За момент се блазня от мисълта да приведа за доказателство случката отпреди минута, когато а) аз наливам, б) аз заплащам, в) той блее, само че се отхвърлям. Човекът се е захванал с страната, не върви някак да го занимавам с дреболии: – Ти в този момент къде си? – включва ме още веднъж персонално в диалога, че малко съм му вял, неангажиран. Ако нещо мразя повече от бензинджии – енциклопедисти, това са непознати, които ми приказват на ти и фамилиарничат: – Прощавайте, не Ви слушах. Бях се загледал в една муха която кацна на телефона ми. – давам отговор аз, натъртвайки на учтивата форма. Признавам, иронията ми е плоска и безвкусна, само че сме в бензиностанция въпреки всичко, не се чака да светя с изящни афоризми. Изглеждам го унищожително, надявайки се да се срине на пода в гърчове и смирение: – Бе къде мухи тук, бе, я да видя? – надига се зад тезгяха той, аз получавам лек спазъм и потеглям, преди да се срина. Туш. Емил Кошлуков, коментар във фейсбук