Отиде си художникът Иван Димов
Отишъл си е един от надарените ни български художници Иван Димов (1943-2024). Това оповестиха от издателство „ Захарий Стоянов “.
„ Отиде си още един от фалангата блестящи майстори на пластическите видения – Иван Димов. Когато преди години Светлин Русев напусна тази печална земя, Иван Димов възкликна: „ Без Светлин е мрачно! “ Сега, когато и Иван Димов отпътува към страната на безконечните сънища, забелязваме, че здрачът към нас се сгъстява. Съвременното българско общество губи един от най-вдъхновените посланици на духовната светлина “, споделят те.
За Иван Димов чл.-кор. Иван Гранитски казва: „ Ако словото е първоначално, то несъмнено рисунката е преддверието на всички начала. Преди да се материализира в словесни облици, тя е първичното изображение на прозрението, което предсказва същности, форми, структури. Всеки художник, проницателен представител на естествения живот, на вибриращите секрети на природата, въплътени даже в тривиално всекидневното вибриране на един падащ есенен лист, или вслушващ се в непредвидените дисонанси на неочаквани пролетни стихии, безконечни летни марани, поетични есенни съзерцания или избухливи зимни щормове, може би би трябвало да бъде зависещ на всеобхващащата естетическа идея на закона за единение на силата. Художникът Иван Димов има интуитивното чувство и схващане за вселенските параметри на този закон “.
В ранните рисунки на Иван Димов преобладават ефирният щрих, намекът, едвам загатнатият подтекст, внушението на непрестореност, безгрижност, веселба, невинност („ Раздумка “, „ Момиче с шапка “, „ Забравени от Бога “, „ Горна баня “, „ Пладне “, „ Българско семейство “, „ Почивка на море “, „ Малкият човек “, „ Живот в полето “), оповестява още той.
