Отидох до гробището на майка ми да сложа ред на

Отидох до гробището на майка ми да сложа ред на гроба, да обера тревата, едно-друго…

И тъкмо когато мислех да си вървя от това скръбно място, пред очите ми попадна монумент привидно с елементарна гранитна плоча, само че думите… думите ме поразиха до дълбините на душата ми…

„ Мили мои, любими…

Помните ме, по какъв начин имах вяра, обичах и мечтах. Как обичах живота, само че от време на време очите ми бяха застигани от ненужна суетност и ми е мъчително, че зад завесата на битовата рутина, не ми стигна времето да се порадвам на елементарните неща. Не повтаряйте моите грешки… “

Стана ми доста мъчително и през целия ден в главата ми беше това обръщение – единствено какъв брой се отнасяше това и за мен, единствено колко…