Пиян и надрусан зад волана? Наказание веднага - ето как
Отидеш ли на пробация, коригираш държанието си
Хаосът сред институциите рефлектира в безпорядък по пътищата
Стига кампанийни акции
Защо стават толкоз доста хората, които сядат зад кормилото, откакто са пили доста количество алкохол или след приложимост на опиати?
Когато водачите използват наркотични субстанции, това е акт на безнаказаност. А тя е както персонална демонстрация, по този начин и функционалност на публичната глоба. Има хора, които търсят авантюристичното и предизвикателното.
Има и различен вид водачи, които се надценяват или притъпяват вниманието си по разнообразни аргументи.
В случая следим ниско равнище на почитание на публичната глоба. Истината е, че последната година - година и половина доста заприлича на времената от 90-те
Тогава също имаше безумна статистика за тежките катастрофи.
Но за това има и други аргументи - регулацията на придвижването е доста неприятна, контролът не е сериозен, глобите и нормотворчеството не са съответни и не се ползват съответно. През последната година и половина да вземем за пример пътищата ни останаха занемарени и неподдържани. Създаде се една социална настройка на едва чувство за държавност у хората. Това чувство докара до възприятието на изнервеност, на разделяне, на експанзия, на омразата.
Хората са доста изнервени и озлобени и това се отразява върху тяхното държание на пътя.
Това рефлектира и върху държанието на задграничните водачи на наша територия - както българите, когато отидат в Германия, и стартират да се преценяват с държанието на локалните водачи, по този начин и чужденците се преценяват с държанието на нашите.
Когато се вкарват правни правила, би трябвало да се види техният резултат. Всички приказват за въвеждането на правила и за неналичието на закони, само че никой не внимава, когато се вкарват правила, какъв е техният резултат.
Преди години беше импортирана корекция в Закона за придвижване по пътищата, с която бяха повишени фрапантно наказванията за водачи, използвали алкохол и опиати.
Сега, когато всички виждаме тези тежки катастрофи, се възмущаваме и отиваме към лумпенска пристрастеност за увеличение на наказванията. А това ни връща в едни други времена и интервали, когато хората са били много по-примитивни в публичното си развиване. Въведоха се и престъпни регистрации за водачите, без наложително да се регистрират условните присъди. А въпросите с водачи, хванати с под 1,2 промила алкохол, въобще не се гледат.
И виждаме какъв е резултатът 5 година след въвеждането на тази норма - нулев. Защото по целия свят хората от дълго време са наясно, че най-важният резултат, смисълът и духът на законите е да се основат условия хората да се поправят. Това важи изключително когато интернационалната и вътрешната конюнктура са мощно изнервени.
Но това не става с условна присъда, т.е. единствено със опасността от огромното наказване.
Една санкция работи, когато е навременна и неизбежна
Затова първото значимо предписание е нарушителят да бъде осъден незабавно.
Хората от дълго време са измислили институцията на пробацията. Ако някой бъде заловен с по-висока доза алкохол или с опиати, дано да мине под наблюдаване. Ако му е за първи път, да му се даде късмет за промяна, а това става посредством пробация. Ако се абстрахираме от фрапантните извършители, в доста случаи тези водачи не са създали нищо или имат разнообразни житейски пояснения.
Санкцията може да е да работят като санитари в спешно отделение
Или да поставят насилствен труд. Или да вървят на групова психотерапия.
Тоест да бъде следен от пробационен контрольор и след време той да се произнесе дали има прогрес и осъзнатост на действията.
А условната присъда какво е? Осъден човек може да живее три години без никакъв контрол и никой не желае от него да поправя държанието си. Както се видя, това не стопира хора, които са с рецидивно мислене - ще продължат да карат и да сеят гибел.
Правната норма не работи, само че това не се регистрира. Кампанийните акции на някогашния министър на вътрешните работи бяха дейности адхок. Никой не попита Бойко Рашков по случая “Семерджиев ” по какъв начин по този начин месец преди събитието въпросното лице е било “изпуснато ” от органите - избягал е от ареста. Това се води тежко произшествие и незабавно се стартира следствие. И цялостен месец не е направена инспекция.
Тонът на институционалната непоносимост, който беше задаван в последните години посредством дълбоките спорове сред прокуратурата и изпълнителната власт, сред Народно събрание и президентството - всичко това се отрази и върху метода, по който самите институции действат. Имаме един психологичен и институционален безпорядък, който рефлектира върху държанието на водачите по пътя и в човешки жертви.
Затова е добра поръчката на новия вътрешен министър да спре кампанийността в контрола. Служителите по надзор просто би трябвало да си правят работата.
Ако знаем, че на един пътен сектор има 6 камери, които постоянно работят, от 100 индивида единствено 1 ще си разреши да надвиши скоростта. А когато е кампанийно, на този сектор един ден може да има полиция, на другия ден може и да няма. Тогава най-вероятно от 100 индивида най-малко половината ще нарушават ограничаването на скоростта. Надеждната и навременна глоба прави доста повече работа. Много по-добре е да се знае, че там има камери.
Принципът важи и за всички дейности на институциите - непрекъснат, благонадежден и сигурен надзор. Това ще се отрази на държанието на хората. Не е единствено въпрос на самостоятелна дисциплинираност.
Хаосът сред институциите рефлектира в безпорядък по пътищата
Стига кампанийни акции
Защо стават толкоз доста хората, които сядат зад кормилото, откакто са пили доста количество алкохол или след приложимост на опиати?
Когато водачите използват наркотични субстанции, това е акт на безнаказаност. А тя е както персонална демонстрация, по този начин и функционалност на публичната глоба. Има хора, които търсят авантюристичното и предизвикателното.
Има и различен вид водачи, които се надценяват или притъпяват вниманието си по разнообразни аргументи.
В случая следим ниско равнище на почитание на публичната глоба. Истината е, че последната година - година и половина доста заприлича на времената от 90-те
Тогава също имаше безумна статистика за тежките катастрофи.
Но за това има и други аргументи - регулацията на придвижването е доста неприятна, контролът не е сериозен, глобите и нормотворчеството не са съответни и не се ползват съответно. През последната година и половина да вземем за пример пътищата ни останаха занемарени и неподдържани. Създаде се една социална настройка на едва чувство за държавност у хората. Това чувство докара до възприятието на изнервеност, на разделяне, на експанзия, на омразата.
Хората са доста изнервени и озлобени и това се отразява върху тяхното държание на пътя.
Това рефлектира и върху държанието на задграничните водачи на наша територия - както българите, когато отидат в Германия, и стартират да се преценяват с държанието на локалните водачи, по този начин и чужденците се преценяват с държанието на нашите.
Когато се вкарват правни правила, би трябвало да се види техният резултат. Всички приказват за въвеждането на правила и за неналичието на закони, само че никой не внимава, когато се вкарват правила, какъв е техният резултат.
Преди години беше импортирана корекция в Закона за придвижване по пътищата, с която бяха повишени фрапантно наказванията за водачи, използвали алкохол и опиати.
Сега, когато всички виждаме тези тежки катастрофи, се възмущаваме и отиваме към лумпенска пристрастеност за увеличение на наказванията. А това ни връща в едни други времена и интервали, когато хората са били много по-примитивни в публичното си развиване. Въведоха се и престъпни регистрации за водачите, без наложително да се регистрират условните присъди. А въпросите с водачи, хванати с под 1,2 промила алкохол, въобще не се гледат.
И виждаме какъв е резултатът 5 година след въвеждането на тази норма - нулев. Защото по целия свят хората от дълго време са наясно, че най-важният резултат, смисълът и духът на законите е да се основат условия хората да се поправят. Това важи изключително когато интернационалната и вътрешната конюнктура са мощно изнервени.
Но това не става с условна присъда, т.е. единствено със опасността от огромното наказване.
Една санкция работи, когато е навременна и неизбежна
Затова първото значимо предписание е нарушителят да бъде осъден незабавно.
Хората от дълго време са измислили институцията на пробацията. Ако някой бъде заловен с по-висока доза алкохол или с опиати, дано да мине под наблюдаване. Ако му е за първи път, да му се даде късмет за промяна, а това става посредством пробация. Ако се абстрахираме от фрапантните извършители, в доста случаи тези водачи не са създали нищо или имат разнообразни житейски пояснения.
Санкцията може да е да работят като санитари в спешно отделение
Или да поставят насилствен труд. Или да вървят на групова психотерапия.
Тоест да бъде следен от пробационен контрольор и след време той да се произнесе дали има прогрес и осъзнатост на действията.
А условната присъда какво е? Осъден човек може да живее три години без никакъв контрол и никой не желае от него да поправя държанието си. Както се видя, това не стопира хора, които са с рецидивно мислене - ще продължат да карат и да сеят гибел.
Правната норма не работи, само че това не се регистрира. Кампанийните акции на някогашния министър на вътрешните работи бяха дейности адхок. Никой не попита Бойко Рашков по случая “Семерджиев ” по какъв начин по този начин месец преди събитието въпросното лице е било “изпуснато ” от органите - избягал е от ареста. Това се води тежко произшествие и незабавно се стартира следствие. И цялостен месец не е направена инспекция.
Тонът на институционалната непоносимост, който беше задаван в последните години посредством дълбоките спорове сред прокуратурата и изпълнителната власт, сред Народно събрание и президентството - всичко това се отрази и върху метода, по който самите институции действат. Имаме един психологичен и институционален безпорядък, който рефлектира върху държанието на водачите по пътя и в човешки жертви.
Затова е добра поръчката на новия вътрешен министър да спре кампанийността в контрола. Служителите по надзор просто би трябвало да си правят работата.
Ако знаем, че на един пътен сектор има 6 камери, които постоянно работят, от 100 индивида единствено 1 ще си разреши да надвиши скоростта. А когато е кампанийно, на този сектор един ден може да има полиция, на другия ден може и да няма. Тогава най-вероятно от 100 индивида най-малко половината ще нарушават ограничаването на скоростта. Надеждната и навременна глоба прави доста повече работа. Много по-добре е да се знае, че там има камери.
Принципът важи и за всички дейности на институциите - непрекъснат, благонадежден и сигурен надзор. Това ще се отрази на държанието на хората. Не е единствено въпрос на самостоятелна дисциплинираност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ