Отиде си последната звезда от Записки по българските въстания
Отиде си един от последните представители на златното ни потомство артисти - Илия Илиев, оповестиха околните му.
Роден е на 4 декември 1944 в Горна Оряховица. Театърът го увлича още като дете. В трети клас е признат в Драматичния кръжок при Пионерския дом в Г.Оряховица. През 1960 година се включва в Драматичната школа към читалище „ Напредък “, а по-късно в Младежкия спектакъл, с началник Атанас Бахчеванов.
В 1970 година е признат във ВИТИЗ „ Кр. Сарафов “, компетентност „ Актьорско майсторство “, в класа на проф. Филип Филипов. Участва в три постановки на Учебния спектакъл: „ Деца на слънцето “ от М. Горки, „ Луди пари “ от А. Островски, и „ Ветрилото “ от К. Голдони. Включен е в постановката на „ Почивка в Арко Ирис “ от Д. Димов в Народния спектакъл „ Иван Вазов “.
Като студент в IV курс, стартира фотоси във кино лентата „ На живот и гибел “ в ролята на Голям Борован. Разпределен е в държавна такса Ст. Загора, където работи 4 сезона: „ И Херострат да бъде пропуснат “ от Гр. Горин, Спасителят в „ Римска баня “ и „ Сако от велур “ от Ст. Стратиев, „ Мария Стюарт “ от Ф.Шилер, Кейбът в „ Страсти под брястовете “ от Ю. О‘Нийл.
Илияе притеглен като артист в ДМТ „ К. Кисимов “ за сезон 1979-80 година Ролите му на търновска сцена са Осип в „ Ревизор “ на Гогол, Марин в „ Легенда за майката “ от Кр. Дренски. В края на сезона Илия Георгиев напуща В. Търново. Става част от трупата на държавна такса Перник, където работи 17 години. Една от обичаните му функции е на Цар Петър в „ Книга за царете “ от М. Минков.
След Перник, Илия Георгиев е актьор в спектакъл „ Искри и сезони “. Снима се доста в киното, където основава ярки и запаметяващи се функции: Голям Борован, Крайчо Байрактаря в „ Записки по българските въстания “, Мишо в „ Мъжка ария “, Данаилов в „ Мисия Лондон “ и още доста кино и ТВ продукции.
Илия Георгиев е създател на фондация „ Достойни българи “. Мечтата му е да възроди и резервира паметта към великите ни предшественици.
Роден е на 4 декември 1944 в Горна Оряховица. Театърът го увлича още като дете. В трети клас е признат в Драматичния кръжок при Пионерския дом в Г.Оряховица. През 1960 година се включва в Драматичната школа към читалище „ Напредък “, а по-късно в Младежкия спектакъл, с началник Атанас Бахчеванов.
В 1970 година е признат във ВИТИЗ „ Кр. Сарафов “, компетентност „ Актьорско майсторство “, в класа на проф. Филип Филипов. Участва в три постановки на Учебния спектакъл: „ Деца на слънцето “ от М. Горки, „ Луди пари “ от А. Островски, и „ Ветрилото “ от К. Голдони. Включен е в постановката на „ Почивка в Арко Ирис “ от Д. Димов в Народния спектакъл „ Иван Вазов “.
Като студент в IV курс, стартира фотоси във кино лентата „ На живот и гибел “ в ролята на Голям Борован. Разпределен е в държавна такса Ст. Загора, където работи 4 сезона: „ И Херострат да бъде пропуснат “ от Гр. Горин, Спасителят в „ Римска баня “ и „ Сако от велур “ от Ст. Стратиев, „ Мария Стюарт “ от Ф.Шилер, Кейбът в „ Страсти под брястовете “ от Ю. О‘Нийл.
Илияе притеглен като артист в ДМТ „ К. Кисимов “ за сезон 1979-80 година Ролите му на търновска сцена са Осип в „ Ревизор “ на Гогол, Марин в „ Легенда за майката “ от Кр. Дренски. В края на сезона Илия Георгиев напуща В. Търново. Става част от трупата на държавна такса Перник, където работи 17 години. Една от обичаните му функции е на Цар Петър в „ Книга за царете “ от М. Минков.
След Перник, Илия Георгиев е актьор в спектакъл „ Искри и сезони “. Снима се доста в киното, където основава ярки и запаметяващи се функции: Голям Борован, Крайчо Байрактаря в „ Записки по българските въстания “, Мишо в „ Мъжка ария “, Данаилов в „ Мисия Лондон “ и още доста кино и ТВ продукции.
Илия Георгиев е създател на фондация „ Достойни българи “. Мечтата му е да възроди и резервира паметта към великите ни предшественици.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ