Отиде си бившият министър на културата Георги Йорданов
Отиде си някогашният министър на културата Георги Йорданов , оповестиха на Българска телеграфна агенция от Съюза на българските писатели, чиито член е Йорданов.
В началото на тази година Георги Йорданов ) за извънредно огромни заслуги в региона на българската просвета и изкуство. През 2023 година получи.
Георги Йорданов е роден на 29 май 1934 година в Твърдица, Сливенски окръг. През 1956 година приключва право в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “. Трудовата си активност стартира като областен прокурор, заместник-околийски и областен прокурор в Сливен. Член е на Българската комунистическа партия (БКП) от 1956 година, откъдето стартира и политическата му кариера – завеждащ отдел „ Пропаганда и пропаганда “ в Окръжния комитет на Българска комунистическа партия, в Сливен, от 1960 до 1962 година В интервала 1962-1965 година е секретар на Градския комитет на Българска комунистическа партия в Сливен, а от 1965 до 1967 година е секретар на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. В интервала 1967-1971 година е определен за първи секретар на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. През 1966 година е определен за кандидат-член на Централния комитет (ЦК на БКП), а от 1971 година е член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. В интервала 1971-1979 година е първи секретар на Градския комитет на Българска комунистическа партия в София.
От 1979 до 1986 година е заместник-председател на Министерския съвет и определен още веднъж за същата позиция на пленума от 21 март 1986 година От 1982 година до 1989 година Георги Йорданов е ръководител на Комитета по просвета, ръководител на Съвета за духовно развиване при Министерски съвет от 1986 година до 1988 година и министър на културата, науката и просветата от 19 август 1987 година до 4 юли 1989 година
Георги Йорданов е депутат за интервала 1971-1990 година
Той е ръководител на Организационния комитет за 23-ата сесия на генералната конференция на ЮНЕСКО, на оперативното звено за честване на 1300-годишнината на българската страна, на организационни комитети на заседания на Европейски министри на образованието и културата. Георги Йорданов е член на Европейската академия за просвета и просвета.
Той е измежду създателите на Държавно-обществения фонд „ 13 века България “, на Международната фондация „ Св. Св. Кирил и Методий “.
Носител е на два ордена „ Георги Димитров “ и на медал „ 13 века България “ (1984). През 1984 година е почетен със званието „ Заслужил активист на физкултурата “.
От 2004 година Георги Йорданов е почетен жител на Твърдица и на Сливен. От 2005 година е лекар хонорис идея на Музикалната академия „ Панчо Владигеров “.
По мотив 75-годишниния празник на Георги Йорданов е публикуван сборникът „ Живот на длан “, а за 80-годишнината му е отпечатано второ, допълнено издание на същата книга. В нея са оповестени мемоари и мнения на видни български интелектуалци, хора на културата, на политици, учени, служащи и спортисти, които описват за прекарвания и случки, за свои усещания от българския политик, общественик и другар.
/ДД
/ДС/отдел „ Справочна “/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА- Справочна редакция, 1986 г.; в. „ Труд “, 26 март 2002 г.; в. „ Земя “, 29 май 2014 г.; Голяма енциклопедия на България, София, 2012 година, т. 6, с. 2168-2169
В началото на тази година Георги Йорданов ) за извънредно огромни заслуги в региона на българската просвета и изкуство. През 2023 година получи.
Георги Йорданов е роден на 29 май 1934 година в Твърдица, Сливенски окръг. През 1956 година приключва право в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “. Трудовата си активност стартира като областен прокурор, заместник-околийски и областен прокурор в Сливен. Член е на Българската комунистическа партия (БКП) от 1956 година, откъдето стартира и политическата му кариера – завеждащ отдел „ Пропаганда и пропаганда “ в Окръжния комитет на Българска комунистическа партия, в Сливен, от 1960 до 1962 година В интервала 1962-1965 година е секретар на Градския комитет на Българска комунистическа партия в Сливен, а от 1965 до 1967 година е секретар на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. В интервала 1967-1971 година е определен за първи секретар на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. През 1966 година е определен за кандидат-член на Централния комитет (ЦК на БКП), а от 1971 година е член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. В интервала 1971-1979 година е първи секретар на Градския комитет на Българска комунистическа партия в София.
От 1979 до 1986 година е заместник-председател на Министерския съвет и определен още веднъж за същата позиция на пленума от 21 март 1986 година От 1982 година до 1989 година Георги Йорданов е ръководител на Комитета по просвета, ръководител на Съвета за духовно развиване при Министерски съвет от 1986 година до 1988 година и министър на културата, науката и просветата от 19 август 1987 година до 4 юли 1989 година
Георги Йорданов е депутат за интервала 1971-1990 година
Той е ръководител на Организационния комитет за 23-ата сесия на генералната конференция на ЮНЕСКО, на оперативното звено за честване на 1300-годишнината на българската страна, на организационни комитети на заседания на Европейски министри на образованието и културата. Георги Йорданов е член на Европейската академия за просвета и просвета.
Той е измежду създателите на Държавно-обществения фонд „ 13 века България “, на Международната фондация „ Св. Св. Кирил и Методий “.
Носител е на два ордена „ Георги Димитров “ и на медал „ 13 века България “ (1984). През 1984 година е почетен със званието „ Заслужил активист на физкултурата “.
От 2004 година Георги Йорданов е почетен жител на Твърдица и на Сливен. От 2005 година е лекар хонорис идея на Музикалната академия „ Панчо Владигеров “.
По мотив 75-годишниния празник на Георги Йорданов е публикуван сборникът „ Живот на длан “, а за 80-годишнината му е отпечатано второ, допълнено издание на същата книга. В нея са оповестени мемоари и мнения на видни български интелектуалци, хора на културата, на политици, учени, служащи и спортисти, които описват за прекарвания и случки, за свои усещания от българския политик, общественик и другар.
/ДД
/ДС/отдел „ Справочна “/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА- Справочна редакция, 1986 г.; в. „ Труд “, 26 март 2002 г.; в. „ Земя “, 29 май 2014 г.; Голяма енциклопедия на България, София, 2012 година, т. 6, с. 2168-2169
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ