Почина българският Хачико, кучето което отказваше да напусне гроба на стопанина си
Отиде си българският Хачико от Враца. Ето каква е неговата история.
Всеки ден тъкмо в 8 часа сутринта едро кафяво куче идвало на старите гробища край Враца и поляга върху гроб покрай православния параклис в парка. Когато е там, отхвърля храна. И в погледа му се чете цялата болежка, която може да изпитва живо създание, изгубило непосредствен. Предполага се, че кучето идва на гроба на стопанина си, тъй като го е предписание ден след ден.
По собствен печален мотив в гробищата се оказва Николай Диковски, млад мъж от северозападния град. Диковски прави фотография на кучето, която провокира бурна реакция в обществените мрежи през лятото на предходната година.
“Днес с очите си видях това – написа тогава Николай. – Попитах хората в близост, споделиха, че всеки ден кучето идва и ляга за няколко часа. После отива някъде и на идващия ден още веднъж идва. Крайно време е да осъзнаем че в живота има доста по-важни неща от пари, власт, кариера. Има нещо в света, което се споделя същинска, безкористна Любов. "
Историята прилича тази на кучето Хачико, която придобива международна известност, откакто за него е сниман филм с присъединяване на Ричард Гиър в основната роля.
" Наистина това куче е било всеки ден на гробищата във Враца – удостовери пред " България през днешния ден " Марияна Мишева, която работи в управлението на отдела за " Обредни действия “ в града. –
" Превърнало се е в любим на всички наши чиновници, само че за жалост
е умряло. Аз също съм го виждала там. Не мога да кажа каква е повода за гибелта му, само че всички доста тъгуваме за него. Нашият Хачико беше доста обичано и положително създание ".
Стопанин на същинския Хачико е професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио, който всеки ден пътува на работа с трен през 20-те години на предишния век.
Кучето всеки ден го изпраща заран и по-късно се връща да го посрещне от работа тъкмо в 17 ч.
На 21 май 1925 година Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира, а по това време Хачико е на 18 месеца. На този ден той дълго чака стопанина си, който в никакъв случай не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден. Пристига в 17 часа след обяд и седи до късно. Много родственици и познати се пробват да вземат кучето при себе си, само че то непроменяемо се завръща на гарата, с цел да посрещне стопанина си. Става прочут на цяла Япония през 1932 година след обява на публикацията " Предано остаряло куче чака завръщането на стопанина си 9 година след неговата гибел ".
През 1934 година е повдигнат монумент на Хачико.
Всеки ден тъкмо в 8 часа сутринта едро кафяво куче идвало на старите гробища край Враца и поляга върху гроб покрай православния параклис в парка. Когато е там, отхвърля храна. И в погледа му се чете цялата болежка, която може да изпитва живо създание, изгубило непосредствен. Предполага се, че кучето идва на гроба на стопанина си, тъй като го е предписание ден след ден.
По собствен печален мотив в гробищата се оказва Николай Диковски, млад мъж от северозападния град. Диковски прави фотография на кучето, която провокира бурна реакция в обществените мрежи през лятото на предходната година.
“Днес с очите си видях това – написа тогава Николай. – Попитах хората в близост, споделиха, че всеки ден кучето идва и ляга за няколко часа. После отива някъде и на идващия ден още веднъж идва. Крайно време е да осъзнаем че в живота има доста по-важни неща от пари, власт, кариера. Има нещо в света, което се споделя същинска, безкористна Любов. "
Историята прилича тази на кучето Хачико, която придобива международна известност, откакто за него е сниман филм с присъединяване на Ричард Гиър в основната роля.
" Наистина това куче е било всеки ден на гробищата във Враца – удостовери пред " България през днешния ден " Марияна Мишева, която работи в управлението на отдела за " Обредни действия “ в града. –
" Превърнало се е в любим на всички наши чиновници, само че за жалост
е умряло. Аз също съм го виждала там. Не мога да кажа каква е повода за гибелта му, само че всички доста тъгуваме за него. Нашият Хачико беше доста обичано и положително създание ".
Стопанин на същинския Хачико е професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио, който всеки ден пътува на работа с трен през 20-те години на предишния век.
Кучето всеки ден го изпраща заран и по-късно се връща да го посрещне от работа тъкмо в 17 ч.
На 21 май 1925 година Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира, а по това време Хачико е на 18 месеца. На този ден той дълго чака стопанина си, който в никакъв случай не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден. Пристига в 17 часа след обяд и седи до късно. Много родственици и познати се пробват да вземат кучето при себе си, само че то непроменяемо се завръща на гарата, с цел да посрещне стопанина си. Става прочут на цяла Япония през 1932 година след обява на публикацията " Предано остаряло куче чака завръщането на стопанина си 9 година след неговата гибел ".
През 1934 година е повдигнат монумент на Хачико.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ