Неудобните факти за мобилните телефони
Oтхвърляме изказванията, че мобилните телефони са нездравословни за нашето здраве – само че дали е по този начин?
67% от без значение финансираните научни изследвания откриват биологичен резултат от радиацията на мобилните телефони (снимка: CC0 Public Domain)
На 28 март тази година научната критика на удивително изследване на държавното управление на Съединените щати заключи, че има „ ясни доказателства “, че радиацията от мобилни телефони предизвиква рак – по-специално рак на сърдечната тъкан – при плъхове, който е прекомерно необичаен, с цел да бъде пояснен като „ инцидентно зародил “.
Единадесет самостоятелни учени прекараха три дни в „ Research Triangle Park “ в Северна Каролина, обсъждайки изследването. То е извършено от Националната токсикологична стратегия (НТП) при Департамента по опазването на здравето и човешките услуги на Съединени американски щати.
Изследването се подрежда измежду най-големите до момента, отдадени на здравните резултати от радиацията на мобилните телефони. За изследването учените са изложили хиляди плъхове и мишки (чиито биологични прилики с хората ги вършат потребни знаци за опасности за човешкото здраве) на дози радиация, еквивалентни на експозицията на междинния мобилен консуматор през целия му живот.
Учените, провели инспекцията за рецензията, неведнъж покачиха равнищата на доверие, които откривателите и чиновниците на НТП са формирали в изследването. Това подхрани съмненията на критиците, че управлението на НТП се е пробвало да омаловажи констатациите. Партньорската инспекция също по този начин откри „ известни доказателства “ (дефиниция, която е една концепция по-мека от „ ясни доказателства “) за рак в мозъка и надбъбречните жлези.
Нито една огромна новинарска организация в Съединени американски щати или Европа не заяви тази научна вест. Но, въпреки това, новинарското отразяване на сигурността на мобилните телефони от дълго време е накриво – то отразява гледната точка на мобилната промишленост.
Вече четвърт век промишлеността поддържа световна PR акция, целяща да убеди освен публицистите, само че и потребителите и политиците по отношение на действителните научни данни за радиацията от мобилните телефони. Изглежда, че огромните оператори на безжични мрежи са заимствали същата тактика и тактичност, която огромните тютюневи компании и огромните петролни производители приложиха преди време, с цел да убедят обществеността в сигурността от тютюнопушенето и надлежно за изменението на климата. И, сходно на своите сътрудници в тютюневия и петролния бранш, в този момент топ-шефовете на мобилната промишленост убеждават обществеността какъв брой безобидни са мобилните устройства, даже откакто личните им учени предизвестиха, че въпросните артикули могат да бъдат рискови, изключително за децата.
Ролята на Джорд Карло
Джордж Карло е академик – откривател в региона на публичното здраве, епидемиолог, юрист и създател на „ Група за ръководство на здравните опасности “ (Health Risk Management Group). Някои наблюдаващи подозират от дълго време, че Джордж Карло е лицето, натоварено с „ изпирането “ на образа на мобината промишленост. Том Уилър – президентът на Асоциацията за клетъчни телекомуникации и интернет (CTIA) – избра персонално Карло, с цел да потуши PR рецесията, която заплашваше да удуши младата мобилна промишленост още първоначално. Това беше към 1993 година, когато по света към момента имаше малко мобилни абонаменти, само че ръководителите на промишлеността предвиждаха процъфтяващо бъдеще.
Мобилните телефони към този момент се бяха появили на пазара десетилетие по-рано – без каквито и да е държавни проби за сигурност. По времето на появяването на Карло някои клиенти и служащи в промишлеността се оказаха с диагноза рак. През януари 1993 година човек на име Дейвид Рейнард реши да съди компанията NEC America, потвърждавайки, че NEC телефонът на жена му е предизвикал мозъчен израстък в главата й, който е довел до гибелта й. След като Рейнард се появи по националната телевизия, историята закупи известност. Подкомисия на Конгреса разгласи следствие. Инвеститорите започнаха да изхвърлят акциите на мобилните компании. Тогава Уилър и CTIA взеха решение, че би трябвало да работят.
Седмица по-късно Уилър разгласи, че мобилната промишленост ще заплати за цялостна изследователска стратегия. Мобилните телефони към този момент са безвредни, сподели Уилър пред репортери; новото проучване просто трябваше да „ удостовери още веднъж резултатите от съществуващите изследвания “.
В този миг Карло изглеждаше като добър залог за осъществяване на задачата на Уилър. Епидемиолог с тапия по право, той е провеждал изследвания за други спорни промишлености. След проучване, финансирано от Dow Corning, Карло бе оповестил, че гръдните импланти съставляват „ единствено най-малък риск за здравето “. После, финансиран от химическата индустрия, той разгласи публично умозаключение, че ниските равнища на диоксин „ не са рискови “.
Така през 1995 година Карло се зае да управлява финансирания от мобилната промишленост план за проучване на безжичните технологии (WTR), чийто възможен бюджет от $28,5 милиона го прави най-добре финансираното проучване на мобилната сигурност досега.
Въпреки това Карло и Уилър в последна сметка се скараха яростно по отношение на констатациите на WTR, които Карло показа пред водачите на промишлеността на 9 февруари 1999 година До тази дата WTR беше провела повече от 50 истински изследвания и прегледи на доста други. Тези проучвания повдигнаха „ съществени въпроси “ по отношение на сигурността на телефоните, сподели Карло на закрито съвещание на борда на шефовете на CTIA, измежду чиито членове бяха изпълнителни шефове или висши мениджъри на 32 водещи компании в промишлеността, в това число Apple, AT&T и Motorola.
Карло изпрати писма до всеки от шефовете на промишлеността на 7 октомври 1999 година, повтаряйки, че проучването на WTR е открило следното:
Тогава Карло прикани основните изпълнителни шефове да създадат вярната стъпка: да дадат на потребителите „ информацията, от която се нуждаят, с цел да създадат осведомена преценка за това каква част от този незнаен риск желаят да поемат “, изключително откакто някои в промишлеността „ неведнъж и погрешно твърдяха, че безжичните телефони са безвредни за всички консуматори, в това число за деца ”.
Още на идващия ден побеснелият Уилър стартира обществено да ругатни Карло пред медиите. В писмо, споделено с основните изпълнителни шефове, Уилър сподели на Карло, че CTIA е „ сигурна, че в никакъв случай не сте дали на CTIA изследванията, които споменавате “. Това наподобява явно изпитание да защищити промишлеността от отговорност в правосъдните каузи, довели до наемането на Карло. След това Уилър упрекна откривателя, че изследванията не са били оповестени в рецензирани списания, което слага под подозрение тяхната меродавност и годност.
Неговата тактичност потуши разногласието, макар че Карло в действителност неведнъж беше уведомил Уилър и други високопоставени представители на промишлеността за изследванията, които в действителност бяха подложени на партньорска инспекция и рецензиране – и скоро щяха да бъдат оповестени. През идващите години констатациите на WTR бяха възпроизведени от доста други учени в Съединени американски щати и по света.
През 2011 година Световната здравна организация класифицира радиацията на мобилните телефони като „ вероятен канцероген “ за индивида. Правителствата на Обединеното кралство, Франция и Израел издадоха предизвестия против потреблението на мобилни телефони от деца.
Въпреки това пропагандната акция на промишлеността съумя да разсее в задоволителна степен безпокойството. В резултат, през днешния ден трима от всеки четирима възрастни по света имат мобилни телефони. А това прави безжичната промишленост една най-големите на Земята.
Ключовото стратегическо просветление, стимулиращо корпоративните пропагандни акции, е, че дадена промишленост не би трябвало да завоюва научния спор за сигурността, с цел да надделее – би трябвало единствено да поддържа разногласията. Продължаването на дебата значи победа за промишлеността. Очевидната липса на единно виждане оказва помощ да се успокоят клиентите, да се озаптят държавните разпореждания и да се анулират правосъдни каузи, които биха могли да накърнят облагите.
Наука против просвета
Ключово за поддържането на публичния спор е старанието да наподобява, че не всички учени са съгласни с обещано изказване.
За тази цел и още веднъж сходно на тютюневата индустрия и промишлеността за изкопаеми горива, безжичната промишленост има своята „ бойна просвета “. Тази фраза е формулира във вътрешна преписка на Motorola от 1994 година Въпросната „ бойна просвета “ включва ходове за нахлуване, както ходове за отбрана. Арсеналът обгръща финансиране на изследвания, които са „ другарски “ настроени към промишлеността, както и атакуване на изследвания, които повдигат неуместни въпроси; назначение на специалисти, симпатизиращи на промишлеността, в консултативни органи като Световната здравна организация; блян към дискредитиране на учените, чиито възгледи се разграничават от тези на промишлеността.
Финансирането на отзивчивите проучвания е може би най-важната тактичност. Това основава усещането, че научната общественост в действителност е разединена. По този метод, когато изследванията свързват безжичното лъчение на мобилните телефони с рак или генетични увреждания, промишлеността може да уточни аргументирано, че „ други изследвания не удостоверяват тезата “.
По-внимателното вглеждане разкрива ловкостта на ръцете на промишлеността. Когато Хенри Лай – професор по биоинженерство във Вашингтонския университет – проучва 326 изследвания, свързани с сигурността, приключени сред 1990 и 2006 година, той открива, че 44% от тях не откриват биологичен резултат от радиацията на мобилните телефони, а 56% откриват сходна връзка. Изглежда, че учените в действителност не са единни по въпроса? Но когато Лай прекатегоризира изследванията съгласно техните източници на финансиране, се обрисува друга картина: 67% от без значение финансираните изследвания откриват биологичен резултат! За сметка на това 72% от проучванията, финансирани от промишлеността, не откриват връзка сред рака и мобилните телефони.
Констатациите на Лай са възпроизведени от разбор от 2007 година в Environmental Health Perspectives. Той заключава, че изследванията, финансирани от промишлеността, „ е два и половина пъти по-вероятно “ да не откриват отрицателни здравни резултати спрямо самостоятелните проучвания.
Застрахователите като лакмус
Един основен състезател не е повлиян от цялото това проучване. Това е застрахователната промишленост. В обява на BBC по тематиката не се открива нито една застрахователна компания, която е подготвена да продаде лавица за отговорност за продукта, която да покрива радиацията на мобилния телефон. „ Защо бихме желали да създадем това? “ пита един изпълнителен шеф с усмивка, преди да уточни повече от две дузини висящи каузи против мобилни компании, търсещи общо 1,9 милиарда $ обезщетение.
Време е за IoT
Неутрализирането на казуса с сигурността от мобилните устройства отваря вратата към най-сладката хапка за мобилната промишленост: препоръчаната промяна на обществото, наречена „ Интернет на нещата “. Възхваляван като великански „ мотор на икономическия напредък “, IoT освен ще свързва хората посредством техните смарт телефони и компютри, само че също по този начин ще свързва и хиляди други устройства: транспортните средства, уредите в домовете на хората, даже пелените на бебетата. Всичко това ще се свързва към интернет при скорости, доста по-бързи от вероятните сега.
IoT ще изисква надграждане на днешната 4G технология с 5G. По този метод ще усили вв пъти излагането на популацията на радиация. Това е паниката, разказана в петиция, подписана от 236 учени от целия свят, които са разгласили повече от 2000 рецензирани изследвания по казуса. Това са документи с действителна научна тежест, които съставляват „ забележителна част от упълномощените учени в региона на радиационните проучвания “, съгласно Джоел Московиц – шеф на Центъра за фамилно и публично здраве в Калифорнийския университет в Бъркли. Въпреки това, сходно на мобилните телефони в миналото, през днешния ден 5G технологията е на път към всеобщо нахлуване без проби за сигурност преди стартирането на пазара.
Липсата на дефинитивно доказателство, че дадена технология е нездравословна, не значи, че тя е безвредна. Ала безжичната промишленост съумя да продаде тази логическа илюзия на света.
Резултатът е, че през последните 30 години милиарди хора по света са били подложени на огромен здравен опит: използваме мобилни телефон през днешния ден, а по-късно ще разберем дали технологията предизвиква генетични увреждания или рак. И този огромен опит с публичното здраве се организира без осведоменото единодушие на субектите.
67% от без значение финансираните научни изследвания откриват биологичен резултат от радиацията на мобилните телефони (снимка: CC0 Public Domain)
На 28 март тази година научната критика на удивително изследване на държавното управление на Съединените щати заключи, че има „ ясни доказателства “, че радиацията от мобилни телефони предизвиква рак – по-специално рак на сърдечната тъкан – при плъхове, който е прекомерно необичаен, с цел да бъде пояснен като „ инцидентно зародил “.
Единадесет самостоятелни учени прекараха три дни в „ Research Triangle Park “ в Северна Каролина, обсъждайки изследването. То е извършено от Националната токсикологична стратегия (НТП) при Департамента по опазването на здравето и човешките услуги на Съединени американски щати.
Изследването се подрежда измежду най-големите до момента, отдадени на здравните резултати от радиацията на мобилните телефони. За изследването учените са изложили хиляди плъхове и мишки (чиито биологични прилики с хората ги вършат потребни знаци за опасности за човешкото здраве) на дози радиация, еквивалентни на експозицията на междинния мобилен консуматор през целия му живот.
Учените, провели инспекцията за рецензията, неведнъж покачиха равнищата на доверие, които откривателите и чиновниците на НТП са формирали в изследването. Това подхрани съмненията на критиците, че управлението на НТП се е пробвало да омаловажи констатациите. Партньорската инспекция също по този начин откри „ известни доказателства “ (дефиниция, която е една концепция по-мека от „ ясни доказателства “) за рак в мозъка и надбъбречните жлези.
Нито една огромна новинарска организация в Съединени американски щати или Европа не заяви тази научна вест. Но, въпреки това, новинарското отразяване на сигурността на мобилните телефони от дълго време е накриво – то отразява гледната точка на мобилната промишленост.
Вече четвърт век промишлеността поддържа световна PR акция, целяща да убеди освен публицистите, само че и потребителите и политиците по отношение на действителните научни данни за радиацията от мобилните телефони. Изглежда, че огромните оператори на безжични мрежи са заимствали същата тактика и тактичност, която огромните тютюневи компании и огромните петролни производители приложиха преди време, с цел да убедят обществеността в сигурността от тютюнопушенето и надлежно за изменението на климата. И, сходно на своите сътрудници в тютюневия и петролния бранш, в този момент топ-шефовете на мобилната промишленост убеждават обществеността какъв брой безобидни са мобилните устройства, даже откакто личните им учени предизвестиха, че въпросните артикули могат да бъдат рискови, изключително за децата.
Ролята на Джорд Карло
Джордж Карло е академик – откривател в региона на публичното здраве, епидемиолог, юрист и създател на „ Група за ръководство на здравните опасности “ (Health Risk Management Group). Някои наблюдаващи подозират от дълго време, че Джордж Карло е лицето, натоварено с „ изпирането “ на образа на мобината промишленост. Том Уилър – президентът на Асоциацията за клетъчни телекомуникации и интернет (CTIA) – избра персонално Карло, с цел да потуши PR рецесията, която заплашваше да удуши младата мобилна промишленост още първоначално. Това беше към 1993 година, когато по света към момента имаше малко мобилни абонаменти, само че ръководителите на промишлеността предвиждаха процъфтяващо бъдеще.
Мобилните телефони към този момент се бяха появили на пазара десетилетие по-рано – без каквито и да е държавни проби за сигурност. По времето на появяването на Карло някои клиенти и служащи в промишлеността се оказаха с диагноза рак. През януари 1993 година човек на име Дейвид Рейнард реши да съди компанията NEC America, потвърждавайки, че NEC телефонът на жена му е предизвикал мозъчен израстък в главата й, който е довел до гибелта й. След като Рейнард се появи по националната телевизия, историята закупи известност. Подкомисия на Конгреса разгласи следствие. Инвеститорите започнаха да изхвърлят акциите на мобилните компании. Тогава Уилър и CTIA взеха решение, че би трябвало да работят.
Седмица по-късно Уилър разгласи, че мобилната промишленост ще заплати за цялостна изследователска стратегия. Мобилните телефони към този момент са безвредни, сподели Уилър пред репортери; новото проучване просто трябваше да „ удостовери още веднъж резултатите от съществуващите изследвания “.
В този миг Карло изглеждаше като добър залог за осъществяване на задачата на Уилър. Епидемиолог с тапия по право, той е провеждал изследвания за други спорни промишлености. След проучване, финансирано от Dow Corning, Карло бе оповестил, че гръдните импланти съставляват „ единствено най-малък риск за здравето “. После, финансиран от химическата индустрия, той разгласи публично умозаключение, че ниските равнища на диоксин „ не са рискови “.
Така през 1995 година Карло се зае да управлява финансирания от мобилната промишленост план за проучване на безжичните технологии (WTR), чийто възможен бюджет от $28,5 милиона го прави най-добре финансираното проучване на мобилната сигурност досега.
Въпреки това Карло и Уилър в последна сметка се скараха яростно по отношение на констатациите на WTR, които Карло показа пред водачите на промишлеността на 9 февруари 1999 година До тази дата WTR беше провела повече от 50 истински изследвания и прегледи на доста други. Тези проучвания повдигнаха „ съществени въпроси “ по отношение на сигурността на телефоните, сподели Карло на закрито съвещание на борда на шефовете на CTIA, измежду чиито членове бяха изпълнителни шефове или висши мениджъри на 32 водещи компании в промишлеността, в това число Apple, AT&T и Motorola.
Карло изпрати писма до всеки от шефовете на промишлеността на 7 октомври 1999 година, повтаряйки, че проучването на WTR е открило следното:
Тогава Карло прикани основните изпълнителни шефове да създадат вярната стъпка: да дадат на потребителите „ информацията, от която се нуждаят, с цел да създадат осведомена преценка за това каква част от този незнаен риск желаят да поемат “, изключително откакто някои в промишлеността „ неведнъж и погрешно твърдяха, че безжичните телефони са безвредни за всички консуматори, в това число за деца ”.
Още на идващия ден побеснелият Уилър стартира обществено да ругатни Карло пред медиите. В писмо, споделено с основните изпълнителни шефове, Уилър сподели на Карло, че CTIA е „ сигурна, че в никакъв случай не сте дали на CTIA изследванията, които споменавате “. Това наподобява явно изпитание да защищити промишлеността от отговорност в правосъдните каузи, довели до наемането на Карло. След това Уилър упрекна откривателя, че изследванията не са били оповестени в рецензирани списания, което слага под подозрение тяхната меродавност и годност.
Неговата тактичност потуши разногласието, макар че Карло в действителност неведнъж беше уведомил Уилър и други високопоставени представители на промишлеността за изследванията, които в действителност бяха подложени на партньорска инспекция и рецензиране – и скоро щяха да бъдат оповестени. През идващите години констатациите на WTR бяха възпроизведени от доста други учени в Съединени американски щати и по света.
През 2011 година Световната здравна организация класифицира радиацията на мобилните телефони като „ вероятен канцероген “ за индивида. Правителствата на Обединеното кралство, Франция и Израел издадоха предизвестия против потреблението на мобилни телефони от деца.
Въпреки това пропагандната акция на промишлеността съумя да разсее в задоволителна степен безпокойството. В резултат, през днешния ден трима от всеки четирима възрастни по света имат мобилни телефони. А това прави безжичната промишленост една най-големите на Земята.
Ключовото стратегическо просветление, стимулиращо корпоративните пропагандни акции, е, че дадена промишленост не би трябвало да завоюва научния спор за сигурността, с цел да надделее – би трябвало единствено да поддържа разногласията. Продължаването на дебата значи победа за промишлеността. Очевидната липса на единно виждане оказва помощ да се успокоят клиентите, да се озаптят държавните разпореждания и да се анулират правосъдни каузи, които биха могли да накърнят облагите.
Наука против просвета
Ключово за поддържането на публичния спор е старанието да наподобява, че не всички учени са съгласни с обещано изказване.
За тази цел и още веднъж сходно на тютюневата индустрия и промишлеността за изкопаеми горива, безжичната промишленост има своята „ бойна просвета “. Тази фраза е формулира във вътрешна преписка на Motorola от 1994 година Въпросната „ бойна просвета “ включва ходове за нахлуване, както ходове за отбрана. Арсеналът обгръща финансиране на изследвания, които са „ другарски “ настроени към промишлеността, както и атакуване на изследвания, които повдигат неуместни въпроси; назначение на специалисти, симпатизиращи на промишлеността, в консултативни органи като Световната здравна организация; блян към дискредитиране на учените, чиито възгледи се разграничават от тези на промишлеността.
Финансирането на отзивчивите проучвания е може би най-важната тактичност. Това основава усещането, че научната общественост в действителност е разединена. По този метод, когато изследванията свързват безжичното лъчение на мобилните телефони с рак или генетични увреждания, промишлеността може да уточни аргументирано, че „ други изследвания не удостоверяват тезата “.
По-внимателното вглеждане разкрива ловкостта на ръцете на промишлеността. Когато Хенри Лай – професор по биоинженерство във Вашингтонския университет – проучва 326 изследвания, свързани с сигурността, приключени сред 1990 и 2006 година, той открива, че 44% от тях не откриват биологичен резултат от радиацията на мобилните телефони, а 56% откриват сходна връзка. Изглежда, че учените в действителност не са единни по въпроса? Но когато Лай прекатегоризира изследванията съгласно техните източници на финансиране, се обрисува друга картина: 67% от без значение финансираните изследвания откриват биологичен резултат! За сметка на това 72% от проучванията, финансирани от промишлеността, не откриват връзка сред рака и мобилните телефони.
Констатациите на Лай са възпроизведени от разбор от 2007 година в Environmental Health Perspectives. Той заключава, че изследванията, финансирани от промишлеността, „ е два и половина пъти по-вероятно “ да не откриват отрицателни здравни резултати спрямо самостоятелните проучвания.
Застрахователите като лакмус
Един основен състезател не е повлиян от цялото това проучване. Това е застрахователната промишленост. В обява на BBC по тематиката не се открива нито една застрахователна компания, която е подготвена да продаде лавица за отговорност за продукта, която да покрива радиацията на мобилния телефон. „ Защо бихме желали да създадем това? “ пита един изпълнителен шеф с усмивка, преди да уточни повече от две дузини висящи каузи против мобилни компании, търсещи общо 1,9 милиарда $ обезщетение.
Време е за IoT
Неутрализирането на казуса с сигурността от мобилните устройства отваря вратата към най-сладката хапка за мобилната промишленост: препоръчаната промяна на обществото, наречена „ Интернет на нещата “. Възхваляван като великански „ мотор на икономическия напредък “, IoT освен ще свързва хората посредством техните смарт телефони и компютри, само че също по този начин ще свързва и хиляди други устройства: транспортните средства, уредите в домовете на хората, даже пелените на бебетата. Всичко това ще се свързва към интернет при скорости, доста по-бързи от вероятните сега.
IoT ще изисква надграждане на днешната 4G технология с 5G. По този метод ще усили вв пъти излагането на популацията на радиация. Това е паниката, разказана в петиция, подписана от 236 учени от целия свят, които са разгласили повече от 2000 рецензирани изследвания по казуса. Това са документи с действителна научна тежест, които съставляват „ забележителна част от упълномощените учени в региона на радиационните проучвания “, съгласно Джоел Московиц – шеф на Центъра за фамилно и публично здраве в Калифорнийския университет в Бъркли. Въпреки това, сходно на мобилните телефони в миналото, през днешния ден 5G технологията е на път към всеобщо нахлуване без проби за сигурност преди стартирането на пазара.
Липсата на дефинитивно доказателство, че дадена технология е нездравословна, не значи, че тя е безвредна. Ала безжичната промишленост съумя да продаде тази логическа илюзия на света.
Резултатът е, че през последните 30 години милиарди хора по света са били подложени на огромен здравен опит: използваме мобилни телефон през днешния ден, а по-късно ще разберем дали технологията предизвиква генетични увреждания или рак. И този огромен опит с публичното здраве се организира без осведоменото единодушие на субектите.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ