Как учените разбират какво е било менюто на древните хора
Отговорът на въпроса каква е била диетата на античните хора или с какво са се хранили, може и да не звучи толкоз вълнуващо на фона на скритите съкровища и мистериозните храмове, които учените откриват. Той обаче е от значително значение за развиването на археологията.
Разбирането какво е било менюто на предците ни изяснява на учените доста – за какво са се преселвали, каква е връзката им с околната среда и даже за какво са воювали.
Точно затова през днешния ден археолозите могат да схванат хранителния режим даже на хора, живели преди хилядолетия. Ето по какъв начин става това.
Зъбният статус
Храната, която ядем, оставя микроскопични следи по зъбния гланц. Дължината и дълбочината на тези следи зависят от продуктите, които консумираме. Така да вземем за пример актуалните инуити, живеещи в Гренландия, ядат единствено месо. Техните зъби имат отвесни маркировки по емайла. Хората, които са вегетарианци, имат хоризонтални къси нарези по зъбите. На база на това познание учените са открили, че човечеството е яло главно месо до преди 200 хиляди години. След това процесът прекъсва и менюто става разнообразно, като в него се включват доста растителни артикули.
Останки от храна
В доста редки и щастливи условия учените съумяват да открият храната на античните съвсем непокътната. Така да вземем за пример в опустошения Помпей са открити цели трапези, които са съвсем непокътнати, покрити от вулканична пепел. Археолозите съумели да проучат даже и питателните магазини в опустошения град, като по този метод съумели да основат ясна картина за бита на античния римлянин. Подобни щастливи находки са откривани и в гробниците на Египет и Китай, съдържащи освен съществени хранителни съставки като да вземем за пример риба и плодове, само че и комплицирани кулинарни творби като сладкиши, сирене и вино.
Останки от животни
Останки от животни като кости, еленови рога, черупки и коруби дават ясна визия за менюто на античните. Въз основа на костни проби учените могат да сформират ясна картина за възрастта, пола и сезона на гибелта на тези животни. По плътността на костите археолозите даже могат да преценяват дали животните са били опитомени, или не.
Стомашно наличие
Стомахът е формиран от мека тъкан и оцелява единствено при редки условия като да вземем за пример извънредно изсъхнал климат или ниски температури. Когато учените попаднат на такава находка, те могат схванат съвсем всичко за менюто на античните. Типичен образец за това е Толундският човек, открит в Дания. Менюто му било главно от растения. Аутопсията на фамозната мумияна Лейди Дай, живяла през 221 година прочие Хр в Китай, демонстрира, че аристократката се е хранела главно с пъпеши и месо от пауни.
Източник: sanovnik.bg
Разбирането какво е било менюто на предците ни изяснява на учените доста – за какво са се преселвали, каква е връзката им с околната среда и даже за какво са воювали.
Точно затова през днешния ден археолозите могат да схванат хранителния режим даже на хора, живели преди хилядолетия. Ето по какъв начин става това.
Зъбният статус
Храната, която ядем, оставя микроскопични следи по зъбния гланц. Дължината и дълбочината на тези следи зависят от продуктите, които консумираме. Така да вземем за пример актуалните инуити, живеещи в Гренландия, ядат единствено месо. Техните зъби имат отвесни маркировки по емайла. Хората, които са вегетарианци, имат хоризонтални къси нарези по зъбите. На база на това познание учените са открили, че човечеството е яло главно месо до преди 200 хиляди години. След това процесът прекъсва и менюто става разнообразно, като в него се включват доста растителни артикули.
Останки от храна
В доста редки и щастливи условия учените съумяват да открият храната на античните съвсем непокътната. Така да вземем за пример в опустошения Помпей са открити цели трапези, които са съвсем непокътнати, покрити от вулканична пепел. Археолозите съумели да проучат даже и питателните магазини в опустошения град, като по този метод съумели да основат ясна картина за бита на античния римлянин. Подобни щастливи находки са откривани и в гробниците на Египет и Китай, съдържащи освен съществени хранителни съставки като да вземем за пример риба и плодове, само че и комплицирани кулинарни творби като сладкиши, сирене и вино.
Останки от животни
Останки от животни като кости, еленови рога, черупки и коруби дават ясна визия за менюто на античните. Въз основа на костни проби учените могат да сформират ясна картина за възрастта, пола и сезона на гибелта на тези животни. По плътността на костите археолозите даже могат да преценяват дали животните са били опитомени, или не.
Стомашно наличие
Стомахът е формиран от мека тъкан и оцелява единствено при редки условия като да вземем за пример извънредно изсъхнал климат или ниски температури. Когато учените попаднат на такава находка, те могат схванат съвсем всичко за менюто на античните. Типичен образец за това е Толундският човек, открит в Дания. Менюто му било главно от растения. Аутопсията на фамозната мумияна Лейди Дай, живяла през 221 година прочие Хр в Китай, демонстрира, че аристократката се е хранела главно с пъпеши и месо от пауни.
Източник: sanovnik.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ