Тъмната Страна На Духовните Хора - 11 Сигурни Знака, По Които Ще Познаете, Че Духовният Добряк Срещу Вас Ви Крои Шапката
Отговорът е обвързван с нещо, което психолозите назовават „ духовно отклонение “. Този термин е въведен при започване на 1980 от психолога Джон Уелууд и се отнася до потреблението на духовни практики и вярвания, с цел да се избегне конфликта с неуместни усеща, неизлекувани рани и незадоволените съществени прочувствени потребности.
„ Духовните отклонения “ ни карат да се оттеглим от самите себе си и близките, и да се скрием зад един нравствен воал от метафизични вярвания и практики. Психотерапевтът Робърт Август Мастерс споделя, че духовните отклонения „ освен ни отдалечават от нашата болежка и сложните персонални проблеми, само че и от нашата лична достоверна нематериалност, карат ни да засядаме в метафизично положение на несигурност, в зона на пресилена деликатност - хубавичка и повърхностна “.
В книгата си „ Духовното отклонение: когато духовността ни откъсне от нещата, които в действителност имат значение “ Мастърс написа:
„ Аспектите на духовното отклонение включват пресилена липса на обвързаност, прочувствено обезболяване и угнетяване, прекомерно ударение върху позитивното, гняв-фобия, сляпо или прекомерно толерантно съчувствие, слаби или прекомерно тънки граници, накриво развиване, инвалидизираща преценка за нечия негативност или тъмна страна и заблуда, че си достигнал едно по-високо равнище на битие. “ Кои са десетте скрити трендове при духовните хора, които демонстрират, че употребяват „ духовността “ като опрощение да не се изправят против самите себе си и действителните си проблеми:
1. ДА съдебна експертиза ПОЧУВСТВАШ ПО-ДОБЪР ОТ ДРУГИТЕ ХОРА
Това е може би един от най-широко публикуваните аспекти на тъмната страна на „ духовността “ и неприятното е, че може да одобри доста форми. Някои хора се усещат по-добри от другите, тъй като четат да вземем за пример Алън Уотс. Или тъй като вървят на работа с колело. Или тъй като се въздържат от гледане на телевизия. Или тъй като са на вегетарианска диета. Или тъй като посещават храмове. Или тъй като практикуват йога или медитация. Или тъй като употребяват канабис. Забележете, че не споделям нищо по отношение на цената на всички тези действия. Обичам Алън Уотс и мисля, че медитацията е много потребно нещо. Това, което споделям е, че е прекомерно елементарно да се даде опция на нашите духовни хрумвания и практики да се трансфорат в его-капан. Да имаме вяра, че сме доста по-добри и по-просветени от всички тези, другите - „ стадото овце “, единствено тъй като вършим тези неща. Тази дисфункция фактически потиска същинската нематериалност, като ни кара да се концентрираме върху това какъв брой по-значителни сме от другите хора, без въобще да култивира възприятието ни за връзка с космоса и поетичното чувство за чудото във величието на съществуването.
2. ОПРАВДАНИЕ ЗА ПОЕМАНЕТО НА ОТГОВОРНОСТ
Много елементарно е да преиначиш смисъла на някои духовни мантри или хрумвания в опрощение за това, че си безконтролен и обезсърчителен. „ Нещата са такива, каквито са! “ или „ Вселената към този момент е съвършена “. Или „ За всичко си има причина “. Всички те могат да действат като отлични учредения в никакъв случай да не правиш нищо и в никакъв случай да не поставяш под въпрос нечие човешко държание. Тук не разясняваме истинността на горните изказвания. Само имайте поради, че в случай че непрекъснато закъснявате за работа, в случай че постоянно пренебрегвате околните си, в случай че съквартирантите ви не могат да разчитат на вас, че ще си платите наема в точния момент, може би няма да е неприятно да спрете да си казвате: „ Какво толкоз, действителността е заблуда, по този начин или другояче “ и да се опитате да бъдете човек, на който другите могат да разчитат. В този ред на мисли, е учудващо елементарно да се заблудите като си мислите, че когато някой има проблем с държанието ви, то е тъй като този човек „ не е наясно със законите на Вселената “ или „ просто би трябвало да се развие духовно “. Да се оправдаваш по този метод е доста елементарно, само че е доста мъчно да се признае, какъв брой постоянно моментите, в които действаме неразумно, себично или безогледно предизвикват страдалчество на другите хора. Трудно е и да се признае, че сме надалеч от съвършенството, и че растежът и ученето са безкрайни процеси.
3. И В ДУХОВНИЯ СВЯТ ИМА МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ
Човешките същества имат потребност да се вписват. Всички ние имаме дълбока потребност да усещаме, че принадлежим към някаква общественост. И формираме групи от всевъзможен тип, с цел да задоволим тази си потребност. Духовността е един от тези ползи, към които хората образуват най-различни групи. Това са групи с огромен капацитет, само че те също имат своята тъмна страна. Има хора, за които „ нематериалност “ е просто доста готино нещо, група, в която има доста хора, които ги е грижа един за различен. Така че, те влизат в следващата духовна група, с цел да практикуват йога, навличат си Ню Ейдж фешън продукти, посещават музикални фестивали и си мислят, че това ги прави духовни. Тези „ духовни “ търсачи размиват смисъла на истинките духовни въпроси, на съзерцанието, опита и реализацията. Те желаят да бъдат „ духовни “ хора, като употребяват „ духовността “ като причина да усещат, че стоят над другите хора.
4. СЪДЯТ ОКОЛНИТЕ, КОГАТО ИЗРАЗЯВАТ ГНЯВ ИЛИ ДРУГИ СИЛНИ ЕМОЦИИ, ДОРИ КОГАТО СА ОСНОВАТЕЛНИ Това е един от първите модели, които забелязах в себе си, откакто бях въведен в духовните практики. Забелязах, че когато смущавам или нервирам хората, моят отговор са неща от сорта: „ Да се ядосваш с нищо не оказва помощ “ или „ Имам възприятието, че ще имаме по-малко проблеми, в случай че запазим успокоение “, до момента в който вътрешно си мисля: „ Само в случай че бяха малко по-просветлени, щяхме да избегнем цялата тази драма “. В множеството случаи, това беше моят метод да избегна дълбоките проблеми, които по този начин си остават нерешени. Гневът е естествена човешка страст и изцяло оневинен отговор при доста обстановки. Често, гневът е индикатор, че има съществени проблеми, против които би трябвало да се надигнем, във връзка с себе си или във връзките си с другите хора. По подигравка на ориста, доста духовни хора потискат всички „ не-духовни “ страсти и изкуствено усилват „ духовните “ – като съчувствие, добрина и самообладание. Това води до неистина. Ако непрестанно се опитваш да се покажеш като спокоен, гальовен, прекрасен и в положение на непрекъснат мир, в последна сметка най-после ще изглеждаш и ще се чувстваш като лъжец.
5. ДУХОВНОСТТА КАТО ОПРАВДАНИЕ ЗА ПРЕКОМЕРНАТА УПОТРЕБА НА НАРКОТИЦИ Много хора считат, че психеделичните субстанции могат да провокират мистични прекарвания и активност на духовните преживявания. Някои хора одобряват това прекомерно насериозно и го употребяват като метод да осъществят саморазрушителните модели, водещи до злоупотребата с опиати. Веществата, които въздействат на душeвността, в това число канабис, несъмнено имат своята тъмна страна. Ако сте още по-безотговорен, по-силните психеделици като LSD или халюциногенни гъби, могат да станат мотив за травматични прекарвания с дълготрайни отрицателни последеци. Дори и канабисът, който едвам доловимо ще замъгли съзнанието ви за миг, е толкоз елементарно привлекателен, че ще подкопае мотивацията ви, в случай че му се отдавате прекомерно постоянно. Уважавайте веществата и ги използвайте рационално.
6. НАДЦЕНЯВАТ ПОЗИТИВИЗМА, ЗА ДА НЕ ГЛЕДАТ ПРОБЛЕМИТЕ В ЖИВОТА СИ И В СВЕТА
„ Просто бъди положителен! “ Често се употребява като механизъм за отклоняване при „ духовните “ хора, които не биха си създали труда да се изправят против личните си вътрешни проблеми, контузии, болки, да не приказваме за проблемите на света. Движението „ позитивност “ избухна в западната просвета през последните години. „ 20 милиона души умират от беднотия годишно на планетата. Просто остани положителен! Намасте. “ Въпреки че сигурно култивирането на признателност за доста от чудесата на съществуването има стойност, това придвижване наподобява подценява нещо сериозно: Тъмните аспекти на живота не изчезват, просто тъй като ги пренебрегваме. В реалност, доста проблеми в нашите самостоятелни човешки животи и в международен мащаб, наподобява единствено се утежняват и задълбочават, до момента в който се пренебрегват. По същия метод, по който би било неуместно да кажеш на наркоман фразата „ Просто мисли положително! “ Това по никакъв метод не би могло да е решение на неговия проблем, също както позитивното мислене не предлага какъвто и да е тип решение на главните световни проблеми като климатичните промени, бедността, промишленото земеделие и така нататък Това не значи, че сме длъжни да носим проблемите на света върху раменете си и да се усещаме скапани от тях от самото начало. Здравословно е да се признае и имаме право да се усещаме оптимисти от обстоятелството, че по доста значими точки, светът става все по-добър. Въпреки това, необходим е баланс и наред с оптимизма, да се надигнем против същинските проблеми в персоналния си живот, нашето общество и нашия свят.
7. ПОТИСКАТ НЕПРИЯТНИТЕ ЕМОЦИИ, КОИТО НЕ съдебна експертиза ВПИСВАТ В ДУХОВНИЯ ИМИДЖ
„ Няма метод аз да се усещам депресиран, уединен или изплашен, нито угрижен. Обичам живота прекалено много, прекомерно съм умен, образован, с цел да разреша това да ми се случи. “ Наложи ми се да се изправя пред себе си и да призная, че не съм никакъв Дзен занаятчия, в края на краищата. Или по-скоро трябваше да схвана, че способността „ да се движиш по течението “ и да приемаш всичко, което се случва като подарък, от време на време значи, че би трябвало да приема, понякога, да се усещам като димяща купчина лайна. Лесно е да се заблуждаваме, да имаме вяра, че духовността ще трансформира живота ни в безпределно плаващ облак, само че на процедура не е по този начин. Животът е все по този начин цялостен със старадние, и с цел да се пораства в действителност и да се учим от нашия опит, би трябвало да бъдем почтени със себе си за това, което усещаме и да се оставим да го изживеем изцяло. В моя случай, желанието ми да бъда постоянно „ Дзен “, с цел да се „ движа по течението “, да планирам изображение на вътрешен мир върху другите, ми забрани да видя истината в другите проблематични обстановки и ми лиши опцията да поема отговорност и да се оправя с тях.
8. УСЕЩАНЕ ЗА САМОНЕНАВИСТ, КОГАТО съдебна експертиза СБЛЪСКАТ С НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО СИ
Забелязах това много бързо в себе си. Видях, че моят нарцистичен облик – на умен човек, който е постигнал една по-висока самореализация, единствено ми предизвиква смешно количество на познавателен дисонанс. Съдех се язвително и усещах голяма, смазваща виновност пред всички не напълно добродетелни решения, които вземах. Лесно е да се издигат в фетиш Буда или Далай Лама, както и да се счита, че те са съвършени, като постоянно са работили в цялостна осведоменост и съчувствие. Дори и да е правилно, че някои хора доближават такова равнище на реализация, при което постоянно вземат вярно решение, без значение от събитията, би трябвало да признаем, че такова нещо е запазена марка за доста дребното. В реалност, всички хора сме неверни, и всички от време на време вземаме неправилни решения. Невъзможно е да изживееш даже няколко седмици възрастен човешки живот, без да допуснеш няколко неточности, даже и дребни. Всичко, което можем да създадем е да се учим от грешките и да се стремим да се оправяме по-добре в бъдеще. Парадоксално е, че един от най-важните духовни уроци – този да прощаваш на самия себе си, е изключително сложен за достижение за хората, които се интересуват от духовността. Вероятно е точно виновността и възприятията за скрупули да са ги повели по този път. Но духовните учения слагат на фундамент едни страховито високи идеали, които водят до още по-голямо възприятие за виновност и ненавист към себе си, защото е съвсем невероятно човек да им отговори уместно. Това е главната причина, че е толкоз всекидневно за „ духовните “ хора да заобикалят отговорността - признаването на минусите за тях е още по-болезнено.
9. ЛОШИ СИТУАЦИИ ПОРАДИ ПРЕКАЛЕНА ТОЛЕРАНТНОСТ И ОТКАЗ ДА съдебна експертиза ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ХОРАТА
За дълго време, одобрявах извънредно съществено концепцията, че всяко човешко създание заслужава съчувствие и добрина. В няколко непознати страни се озовах в евентуално животозастрашаващи обстановки, тъй като бях прекомерно лековерен към хора, които не познавам или прекомерно благ с хора, на които отказвах да видя сенчестата страна. Исках да имам вяра, че хората, към които съм се отнесъл добре, ще ми отвърнат със същото. Тази линия на мислене беше извънредно наивна и към момента се пробвам да възстановя положението си, като схвана, че при избрани обстановки доброжелателството не е отговорът. Тъжният факт е, че битката за оцеляване е към момента действителен проблем за голям брой хора на тази планета. Много хора са израснали в бедност, заобиколени от престъпност и са научили, че единственият метод да оцелеят е като се възползват от слабостите на другите.
10. ИЗЦЯЛО ПРЕНЕБРЕГВАТ НАУКАТА
Има много мощна анти-научна жила в доста духовни общности, и аз мисля, че това е срамно. Струва ми се, че доста духовни хора стават враждебни към науката, тъй като някои вярвания и практики, които считат за скъпи, са недоказани или псевдонаучни в научната област. Ако една религия или процедура е недоказана, това единствено значи, че науката към момента не е била в положение да удостовери нейната годност посредством повторяеми опити в лабораторна конюнктура. Това не значи, че науката е нелепост, няма полезност и би трябвало да се пренебрегва. Научният способ е един от най-хубавите принадлежности, които имаме за разбирането на механизмите на забележимата галактика. Той ни разрешава да открием дълбоките истини за биологичната еволюция, да следим далечните краища в пространството, да удължим продължителността на живота си с десетилетия, да стъпим на Луната и доста други неща. Когато отхвърляш това, губиш един от най-мощните обективи за разбирането на действителността. Карл Сейгън споделя: „ Науката освен е съвместима с духовността – тя е мощен извор на нематериалност. Когато осъзнаем своето място измежду необятността на светлинните години и хода на епохите, когато проумеем сложността, крастотата и изяществото на живота, тогава в нас се заражда извисяващо възприятие – по едно и също време и горделивост, и примирение, - което сигурно е духовно. Такива са нашите чувства, когато сме изправени пред огромни творби на изкуството, музиката и литературата или пред прояви на забележителна и безкористна храброст, като да вземем за пример тези на Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. Идеята, че науката и духовността се изключват една друга, прави неприятна услуга и на двете. “
11. УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ ПАРИТЕ И КАПИТАЛИЗМЪТ СА ЗЛО Много от духовните хора саботират личните си опция да съумеят значително. Това е по този начин, тъй като те са на пръв взор алергични към благосъстоянието, асоциират парите с лакомия, като всичко това примесват с обща завист. Капитализмът се преглежда като мотор на неравенството и корупцията. Ако сте привлечени от духовността, то някак се чувствате длъжни да се присмивате на „ материализма “. В интерес на истината обаче, това виждане е прекомерно опростено. Да, капитализмът има своите действителни дефекти, само че в доста връзки е за положително, мощ, която провокира голям брой нововъведения и издърпа милиарди хора от бедността в международен мащаб. През 1820 година 94% от хората на Земята са живели в последна беднотия. До 2015 година тази цифра е понижен до едвам 9,6%, значително с помощта на икономическия напредък, катализиран от контролирания капитализъм. Освен това – няма нищо по своята същина, което да не е наред с желанието да се печелят пари. Парите са необикновено средство. В реалност се нуждаем от повече състрадателни хора, които притежват доста благосъстояние и желаят да го употребяват дейно и алтруистично за възстановяване на света. А духовните хора, които пишат „ Капитализмът е зло “ в обществените мрежи, нормално го вършат от излишно скъпите си телефони. Мисля, че другите взаимосвързани световни духовни придвижвания, с цел да бъдат оптимално въздействащи и потребни, би трябвало да се оправят със своите мрачни аспекти. Алтернативата е един тип духовна и интелектуална гибел – положение на непрекъсната застоялост, в която хората живеят в една безкрайна заблуда, че имат всички отговори и са достигнали крайната форма на човешкото създание. А в бързо изменящият се свят непрекъснатото учене е от първостепенно значение. В най-хубавия случай, духовността е мощ, която може да помогне на човечеството да осъществя нашата обща еднаквост, като съзнателни същества, които имат екологично схващане, усещат връзките си с Вселената и желаят да отговорят на най-неотложните въпроси на нашето време със съчувствие, досетливост, самообладание и това, което Айнщайн назовава „ свещено любознание “. Духовността е мощ, която ни тласка към по-хармонично и стабилно бъдеще и към основаването на един по-красив свят. /webstage.bg
Автор: Джордан Бейтс
„ Духовните отклонения “ ни карат да се оттеглим от самите себе си и близките, и да се скрием зад един нравствен воал от метафизични вярвания и практики. Психотерапевтът Робърт Август Мастерс споделя, че духовните отклонения „ освен ни отдалечават от нашата болежка и сложните персонални проблеми, само че и от нашата лична достоверна нематериалност, карат ни да засядаме в метафизично положение на несигурност, в зона на пресилена деликатност - хубавичка и повърхностна “.
В книгата си „ Духовното отклонение: когато духовността ни откъсне от нещата, които в действителност имат значение “ Мастърс написа:
„ Аспектите на духовното отклонение включват пресилена липса на обвързаност, прочувствено обезболяване и угнетяване, прекомерно ударение върху позитивното, гняв-фобия, сляпо или прекомерно толерантно съчувствие, слаби или прекомерно тънки граници, накриво развиване, инвалидизираща преценка за нечия негативност или тъмна страна и заблуда, че си достигнал едно по-високо равнище на битие. “ Кои са десетте скрити трендове при духовните хора, които демонстрират, че употребяват „ духовността “ като опрощение да не се изправят против самите себе си и действителните си проблеми:
1. ДА съдебна експертиза ПОЧУВСТВАШ ПО-ДОБЪР ОТ ДРУГИТЕ ХОРА
Това е може би един от най-широко публикуваните аспекти на тъмната страна на „ духовността “ и неприятното е, че може да одобри доста форми. Някои хора се усещат по-добри от другите, тъй като четат да вземем за пример Алън Уотс. Или тъй като вървят на работа с колело. Или тъй като се въздържат от гледане на телевизия. Или тъй като са на вегетарианска диета. Или тъй като посещават храмове. Или тъй като практикуват йога или медитация. Или тъй като употребяват канабис. Забележете, че не споделям нищо по отношение на цената на всички тези действия. Обичам Алън Уотс и мисля, че медитацията е много потребно нещо. Това, което споделям е, че е прекомерно елементарно да се даде опция на нашите духовни хрумвания и практики да се трансфорат в его-капан. Да имаме вяра, че сме доста по-добри и по-просветени от всички тези, другите - „ стадото овце “, единствено тъй като вършим тези неща. Тази дисфункция фактически потиска същинската нематериалност, като ни кара да се концентрираме върху това какъв брой по-значителни сме от другите хора, без въобще да култивира възприятието ни за връзка с космоса и поетичното чувство за чудото във величието на съществуването.
2. ОПРАВДАНИЕ ЗА ПОЕМАНЕТО НА ОТГОВОРНОСТ
Много елементарно е да преиначиш смисъла на някои духовни мантри или хрумвания в опрощение за това, че си безконтролен и обезсърчителен. „ Нещата са такива, каквито са! “ или „ Вселената към този момент е съвършена “. Или „ За всичко си има причина “. Всички те могат да действат като отлични учредения в никакъв случай да не правиш нищо и в никакъв случай да не поставяш под въпрос нечие човешко държание. Тук не разясняваме истинността на горните изказвания. Само имайте поради, че в случай че непрекъснато закъснявате за работа, в случай че постоянно пренебрегвате околните си, в случай че съквартирантите ви не могат да разчитат на вас, че ще си платите наема в точния момент, може би няма да е неприятно да спрете да си казвате: „ Какво толкоз, действителността е заблуда, по този начин или другояче “ и да се опитате да бъдете човек, на който другите могат да разчитат. В този ред на мисли, е учудващо елементарно да се заблудите като си мислите, че когато някой има проблем с държанието ви, то е тъй като този човек „ не е наясно със законите на Вселената “ или „ просто би трябвало да се развие духовно “. Да се оправдаваш по този метод е доста елементарно, само че е доста мъчно да се признае, какъв брой постоянно моментите, в които действаме неразумно, себично или безогледно предизвикват страдалчество на другите хора. Трудно е и да се признае, че сме надалеч от съвършенството, и че растежът и ученето са безкрайни процеси.
3. И В ДУХОВНИЯ СВЯТ ИМА МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ
Човешките същества имат потребност да се вписват. Всички ние имаме дълбока потребност да усещаме, че принадлежим към някаква общественост. И формираме групи от всевъзможен тип, с цел да задоволим тази си потребност. Духовността е един от тези ползи, към които хората образуват най-различни групи. Това са групи с огромен капацитет, само че те също имат своята тъмна страна. Има хора, за които „ нематериалност “ е просто доста готино нещо, група, в която има доста хора, които ги е грижа един за различен. Така че, те влизат в следващата духовна група, с цел да практикуват йога, навличат си Ню Ейдж фешън продукти, посещават музикални фестивали и си мислят, че това ги прави духовни. Тези „ духовни “ търсачи размиват смисъла на истинките духовни въпроси, на съзерцанието, опита и реализацията. Те желаят да бъдат „ духовни “ хора, като употребяват „ духовността “ като причина да усещат, че стоят над другите хора.
4. СЪДЯТ ОКОЛНИТЕ, КОГАТО ИЗРАЗЯВАТ ГНЯВ ИЛИ ДРУГИ СИЛНИ ЕМОЦИИ, ДОРИ КОГАТО СА ОСНОВАТЕЛНИ Това е един от първите модели, които забелязах в себе си, откакто бях въведен в духовните практики. Забелязах, че когато смущавам или нервирам хората, моят отговор са неща от сорта: „ Да се ядосваш с нищо не оказва помощ “ или „ Имам възприятието, че ще имаме по-малко проблеми, в случай че запазим успокоение “, до момента в който вътрешно си мисля: „ Само в случай че бяха малко по-просветлени, щяхме да избегнем цялата тази драма “. В множеството случаи, това беше моят метод да избегна дълбоките проблеми, които по този начин си остават нерешени. Гневът е естествена човешка страст и изцяло оневинен отговор при доста обстановки. Често, гневът е индикатор, че има съществени проблеми, против които би трябвало да се надигнем, във връзка с себе си или във връзките си с другите хора. По подигравка на ориста, доста духовни хора потискат всички „ не-духовни “ страсти и изкуствено усилват „ духовните “ – като съчувствие, добрина и самообладание. Това води до неистина. Ако непрестанно се опитваш да се покажеш като спокоен, гальовен, прекрасен и в положение на непрекъснат мир, в последна сметка най-после ще изглеждаш и ще се чувстваш като лъжец.
5. ДУХОВНОСТТА КАТО ОПРАВДАНИЕ ЗА ПРЕКОМЕРНАТА УПОТРЕБА НА НАРКОТИЦИ Много хора считат, че психеделичните субстанции могат да провокират мистични прекарвания и активност на духовните преживявания. Някои хора одобряват това прекомерно насериозно и го употребяват като метод да осъществят саморазрушителните модели, водещи до злоупотребата с опиати. Веществата, които въздействат на душeвността, в това число канабис, несъмнено имат своята тъмна страна. Ако сте още по-безотговорен, по-силните психеделици като LSD или халюциногенни гъби, могат да станат мотив за травматични прекарвания с дълготрайни отрицателни последеци. Дори и канабисът, който едвам доловимо ще замъгли съзнанието ви за миг, е толкоз елементарно привлекателен, че ще подкопае мотивацията ви, в случай че му се отдавате прекомерно постоянно. Уважавайте веществата и ги използвайте рационално.
6. НАДЦЕНЯВАТ ПОЗИТИВИЗМА, ЗА ДА НЕ ГЛЕДАТ ПРОБЛЕМИТЕ В ЖИВОТА СИ И В СВЕТА
„ Просто бъди положителен! “ Често се употребява като механизъм за отклоняване при „ духовните “ хора, които не биха си създали труда да се изправят против личните си вътрешни проблеми, контузии, болки, да не приказваме за проблемите на света. Движението „ позитивност “ избухна в западната просвета през последните години. „ 20 милиона души умират от беднотия годишно на планетата. Просто остани положителен! Намасте. “ Въпреки че сигурно култивирането на признателност за доста от чудесата на съществуването има стойност, това придвижване наподобява подценява нещо сериозно: Тъмните аспекти на живота не изчезват, просто тъй като ги пренебрегваме. В реалност, доста проблеми в нашите самостоятелни човешки животи и в международен мащаб, наподобява единствено се утежняват и задълбочават, до момента в който се пренебрегват. По същия метод, по който би било неуместно да кажеш на наркоман фразата „ Просто мисли положително! “ Това по никакъв метод не би могло да е решение на неговия проблем, също както позитивното мислене не предлага какъвто и да е тип решение на главните световни проблеми като климатичните промени, бедността, промишленото земеделие и така нататък Това не значи, че сме длъжни да носим проблемите на света върху раменете си и да се усещаме скапани от тях от самото начало. Здравословно е да се признае и имаме право да се усещаме оптимисти от обстоятелството, че по доста значими точки, светът става все по-добър. Въпреки това, необходим е баланс и наред с оптимизма, да се надигнем против същинските проблеми в персоналния си живот, нашето общество и нашия свят.
7. ПОТИСКАТ НЕПРИЯТНИТЕ ЕМОЦИИ, КОИТО НЕ съдебна експертиза ВПИСВАТ В ДУХОВНИЯ ИМИДЖ
„ Няма метод аз да се усещам депресиран, уединен или изплашен, нито угрижен. Обичам живота прекалено много, прекомерно съм умен, образован, с цел да разреша това да ми се случи. “ Наложи ми се да се изправя пред себе си и да призная, че не съм никакъв Дзен занаятчия, в края на краищата. Или по-скоро трябваше да схвана, че способността „ да се движиш по течението “ и да приемаш всичко, което се случва като подарък, от време на време значи, че би трябвало да приема, понякога, да се усещам като димяща купчина лайна. Лесно е да се заблуждаваме, да имаме вяра, че духовността ще трансформира живота ни в безпределно плаващ облак, само че на процедура не е по този начин. Животът е все по този начин цялостен със старадние, и с цел да се пораства в действителност и да се учим от нашия опит, би трябвало да бъдем почтени със себе си за това, което усещаме и да се оставим да го изживеем изцяло. В моя случай, желанието ми да бъда постоянно „ Дзен “, с цел да се „ движа по течението “, да планирам изображение на вътрешен мир върху другите, ми забрани да видя истината в другите проблематични обстановки и ми лиши опцията да поема отговорност и да се оправя с тях.
8. УСЕЩАНЕ ЗА САМОНЕНАВИСТ, КОГАТО съдебна експертиза СБЛЪСКАТ С НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО СИ
Забелязах това много бързо в себе си. Видях, че моят нарцистичен облик – на умен човек, който е постигнал една по-висока самореализация, единствено ми предизвиква смешно количество на познавателен дисонанс. Съдех се язвително и усещах голяма, смазваща виновност пред всички не напълно добродетелни решения, които вземах. Лесно е да се издигат в фетиш Буда или Далай Лама, както и да се счита, че те са съвършени, като постоянно са работили в цялостна осведоменост и съчувствие. Дори и да е правилно, че някои хора доближават такова равнище на реализация, при което постоянно вземат вярно решение, без значение от събитията, би трябвало да признаем, че такова нещо е запазена марка за доста дребното. В реалност, всички хора сме неверни, и всички от време на време вземаме неправилни решения. Невъзможно е да изживееш даже няколко седмици възрастен човешки живот, без да допуснеш няколко неточности, даже и дребни. Всичко, което можем да създадем е да се учим от грешките и да се стремим да се оправяме по-добре в бъдеще. Парадоксално е, че един от най-важните духовни уроци – този да прощаваш на самия себе си, е изключително сложен за достижение за хората, които се интересуват от духовността. Вероятно е точно виновността и възприятията за скрупули да са ги повели по този път. Но духовните учения слагат на фундамент едни страховито високи идеали, които водят до още по-голямо възприятие за виновност и ненавист към себе си, защото е съвсем невероятно човек да им отговори уместно. Това е главната причина, че е толкоз всекидневно за „ духовните “ хора да заобикалят отговорността - признаването на минусите за тях е още по-болезнено.
9. ЛОШИ СИТУАЦИИ ПОРАДИ ПРЕКАЛЕНА ТОЛЕРАНТНОСТ И ОТКАЗ ДА съдебна експертиза ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ХОРАТА
За дълго време, одобрявах извънредно съществено концепцията, че всяко човешко създание заслужава съчувствие и добрина. В няколко непознати страни се озовах в евентуално животозастрашаващи обстановки, тъй като бях прекомерно лековерен към хора, които не познавам или прекомерно благ с хора, на които отказвах да видя сенчестата страна. Исках да имам вяра, че хората, към които съм се отнесъл добре, ще ми отвърнат със същото. Тази линия на мислене беше извънредно наивна и към момента се пробвам да възстановя положението си, като схвана, че при избрани обстановки доброжелателството не е отговорът. Тъжният факт е, че битката за оцеляване е към момента действителен проблем за голям брой хора на тази планета. Много хора са израснали в бедност, заобиколени от престъпност и са научили, че единственият метод да оцелеят е като се възползват от слабостите на другите.
10. ИЗЦЯЛО ПРЕНЕБРЕГВАТ НАУКАТА
Има много мощна анти-научна жила в доста духовни общности, и аз мисля, че това е срамно. Струва ми се, че доста духовни хора стават враждебни към науката, тъй като някои вярвания и практики, които считат за скъпи, са недоказани или псевдонаучни в научната област. Ако една религия или процедура е недоказана, това единствено значи, че науката към момента не е била в положение да удостовери нейната годност посредством повторяеми опити в лабораторна конюнктура. Това не значи, че науката е нелепост, няма полезност и би трябвало да се пренебрегва. Научният способ е един от най-хубавите принадлежности, които имаме за разбирането на механизмите на забележимата галактика. Той ни разрешава да открием дълбоките истини за биологичната еволюция, да следим далечните краища в пространството, да удължим продължителността на живота си с десетилетия, да стъпим на Луната и доста други неща. Когато отхвърляш това, губиш един от най-мощните обективи за разбирането на действителността. Карл Сейгън споделя: „ Науката освен е съвместима с духовността – тя е мощен извор на нематериалност. Когато осъзнаем своето място измежду необятността на светлинните години и хода на епохите, когато проумеем сложността, крастотата и изяществото на живота, тогава в нас се заражда извисяващо възприятие – по едно и също време и горделивост, и примирение, - което сигурно е духовно. Такива са нашите чувства, когато сме изправени пред огромни творби на изкуството, музиката и литературата или пред прояви на забележителна и безкористна храброст, като да вземем за пример тези на Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. Идеята, че науката и духовността се изключват една друга, прави неприятна услуга и на двете. “
11. УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ ПАРИТЕ И КАПИТАЛИЗМЪТ СА ЗЛО Много от духовните хора саботират личните си опция да съумеят значително. Това е по този начин, тъй като те са на пръв взор алергични към благосъстоянието, асоциират парите с лакомия, като всичко това примесват с обща завист. Капитализмът се преглежда като мотор на неравенството и корупцията. Ако сте привлечени от духовността, то някак се чувствате длъжни да се присмивате на „ материализма “. В интерес на истината обаче, това виждане е прекомерно опростено. Да, капитализмът има своите действителни дефекти, само че в доста връзки е за положително, мощ, която провокира голям брой нововъведения и издърпа милиарди хора от бедността в международен мащаб. През 1820 година 94% от хората на Земята са живели в последна беднотия. До 2015 година тази цифра е понижен до едвам 9,6%, значително с помощта на икономическия напредък, катализиран от контролирания капитализъм. Освен това – няма нищо по своята същина, което да не е наред с желанието да се печелят пари. Парите са необикновено средство. В реалност се нуждаем от повече състрадателни хора, които притежват доста благосъстояние и желаят да го употребяват дейно и алтруистично за възстановяване на света. А духовните хора, които пишат „ Капитализмът е зло “ в обществените мрежи, нормално го вършат от излишно скъпите си телефони. Мисля, че другите взаимосвързани световни духовни придвижвания, с цел да бъдат оптимално въздействащи и потребни, би трябвало да се оправят със своите мрачни аспекти. Алтернативата е един тип духовна и интелектуална гибел – положение на непрекъсната застоялост, в която хората живеят в една безкрайна заблуда, че имат всички отговори и са достигнали крайната форма на човешкото създание. А в бързо изменящият се свят непрекъснатото учене е от първостепенно значение. В най-хубавия случай, духовността е мощ, която може да помогне на човечеството да осъществя нашата обща еднаквост, като съзнателни същества, които имат екологично схващане, усещат връзките си с Вселената и желаят да отговорят на най-неотложните въпроси на нашето време със съчувствие, досетливост, самообладание и това, което Айнщайн назовава „ свещено любознание “. Духовността е мощ, която ни тласка към по-хармонично и стабилно бъдеще и към основаването на един по-красив свят. /webstage.bg
Автор: Джордан Бейтс
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ