Отговор на въпроса си ще получите като изберете едно число
Отговор на въпроса си ще получите, като изберете една карта
Искате ли да получите отговор на въпроса, който ви тормози от дълго време? Помислете за число от 1 до 12 и прочетете съответната алегория. Тя съдържа отговора.
Карта номер 1 – обич
Дошло време един всесилен цар да дефинира правоприемник. Не било елементарно, тъй като синовете му близнаци били еднообразно умни, смели и почтени. Тогава той подарил на всеки от тях торбичка със семена от цветя, казвайки: „ Този, който ги запази по-добре, ще стане държател “. Първият брат скрил подаръка в сандък, вторият ги засадил. Три години по-късно кралят изискал добрината назад. Първият наследник извадил семената от сандъка и схванал, че са плесенясали. А вторият посочил на татко си красива цветна градина: “Ето вашите семена, когато узреят, ще ги събера и ще ви ги върна. ” Познайте кой е получил трона.
Поука: любовта, като семената, би трябвало да бъде засята. В противоположен случай няма да бъде нужна на никого.
Карта номер 2 – опълчване
Веднъж търговец, минаващ край плантацията, видял плебей. Спрял, нахранил го, напоил го и го съжалил. На което робът дал отговор: – Всичко минава, и това ще мине. След 3 години те още веднъж се срещнали. Робът станал везир. Бившият дрипльо обилно посипвал търговеца с бижута и изрекъл същата фраза. Следващият път търговецът пристигнал на гроба на везира и видял, че на гроба не написано: „ Всичко минава “. „ Е, тук няма да проработи “, помислил си той горчиво. Няколко години по-късно надписът бил заличен. Едва тогава търговецът се съгласил: „ Наистина всичко отминава “.
Поука: даже ходът на събитията да не дава отговор на вашите стремежи, не хабете силата си – всичко ще се реши от единствено себе си.
Карта номер 3 – приемане на себе си
Рано сутринта, излизайки в градината, царят намерил там повехнали растения. Дъбът умирал, тъй като не можел да бъде висок като бора. Борът съхнел, тъй като не можел да роди като гроздето. А гроздето вехнело, тъй като не можело да ухае на роза. Единствено орловите нокти цъфтели щедро. Защо? Ето отговора, който царят получил: „ Разбрах, че като ме посадихте, искахте да порасна като орлови нокти. И взех решение: защото не мога да бъда нищо друго, ще се постарая да бъда най-хубавият представител на моя жанр. ”
Поука: в случай че Бог пожелае да сътвори Христос или Буда още веднъж, той елементарно би го направил. Но вие сте му били нужни. Отнасяйте се с решението на Всемогъщия с почитание и приемете себе си подобен, какъвто сте.
Карта номер 4 – мъдрост
Побелял беззъб шейх пристигнал при лекаря и почнал да се оплаква: – О, ти, помагаш на всички хора, помогни и на мен. Щом заспя, стартирам да сънувам. Сънувам, че ходя на площада пред харема. А дамите там са възхитителни, като цветята на прелестна градина. Но щом се появя на двора, всички те изчезват внезапно през скришен излаз. Лекарят набръчкал челото си, почнал да мисли и най-после попитал: евентуално желаете прахуляк или лекарство от мен, с цел да се отървете от този сън.
Шейхът погледнал лекаря с празен взор и възкликнал: – не е това! Единственото, което желая, е вратите на тайния излаз да са заключени и тогава дамите да не могат да избягат от мен.
Поука: хората биха били щастливи, в случай че желаят единствено това, което им принадлежи по право. Но те мечтаят да имат непознатата благосъстоятелност.
Карта номер 5 – общественост
Философът имал един чифт обувки. Един ден той помолил обущаря да ги поправи незабавно. „ Вече затварям – дал отговор той, тъй че не мога да оправя обувките ви в този момент. Елате на следващия ден за тях на следващия ден? – Имам единствено един чифт обувки и не мога без тях. – Не е ужасно! Ще ви дам обувки за един ден. – Какво? Да нося непознати обувки? За кого ме вземаш? – Защо сте срещу да носите непознати обувки? Нямате нищо срещу да носите непознати мисли и хрумвания в главата си, нали?
Поука: няма нищо на света, което да принадлежи извънредно единствено на вас. Всъщност, всичко е общо. Дори мислите. Помислете за това през свободното си време.
Карта номер 6 – сила
Някога Ангулимала бил измъчван от обществото. Мъжът се ядосал и за възмездие заречен да отнеме живота на хиляда души. Отсечете пръст на всеки и направете колие от тях. Жертвите били 999, когато Ангулимала се срещнал с Буда. Мъдрецът помолил килъра да извърши последното му предпочитание: – Отсечете клона на това красиво дърво. Донесете ми го – желая да прегледам по-отблизо. И по-късно го прикрепете назад към дървото. Ангулимала ненадейно повдигнал вежди и Буда траял: „ Ако не можеш да създадеш, нямаш право да унищожаваш.
Поука: превърнете силата в потребно нещо, в противоположен случай тя ще откри друг метод на изложение – яд, гняв, експанзия.
Карта номер 7 – светлина на пътя
В тъмна нощ двама души се изгубили в гъста гора. И двамата било ужасно уплашени, само че се държали по друг метод. Единият от пътешествениците беше мъдрец, а другият мистик. Първият мислил за повода за нежеланото си състояние, а вторият просто вярвал в ориста. Изведнъж, се появила мощна гръмотевична стихия. Проблеснала мълния. В този миг философът погледнал към небето, както нормално разсъждавал и изгубил пътя си. Мистикът погледнал към пътеката и по време на проблясъка на светлината видял верния път.
Поука: гледайте деликатно пътя и без съмнение продължете напред! Философстването е мисловен развой, няма да ви докара до вашата цел. За да постигнете триумф, би трябвало да действате.
Карта номер 8 – признателност
Свечерявало се, когато стара поклонничка се скитала из селото и почнала да моли локалните поданици да пренощува при тях. Почукала на всички порти, само че никой не отворил. Измъчвана от мраз и апетит, тя заспала под едно овощно дърво. В среднощ се събудила и видяла какъв брой неизмеримо красиви са цъфтящите клони на ябълковото дърво на лунната светлина. Жената станала, поклонила се и благодарила на хората, че не я пуснали за през нощта. Върнала се вкъщи и нарисувала известна картина
Поука: приемете всичко, което животът ви дава с признателност. За човешкото развиване и болката, и удоволствието са еднообразно нужни.
Карта номер 9 – вяра
Това е алегория за ловджия, загубен в джунглата. В продължение на три дни той скитал самичък през живия лабиринт и най-накрая се натъкнал на различен несретник. Мъжете се прегърнали и за известно време и двамата било необикновено щастливи. И тогава те се попитали един различен за какво са толкоз щастливи. Първият споделил: „ Загубих се и към този момент се отчаях, че ще срещна някого. Вторият дал отговор: – Аз също се изгубих и се надявах да срещна някой, който ще ми покаже пътя. Но, в случай че и двамата не знаем пътя, няма защо да се радваме. Сега ще се скитаме дружно.
Поука: щастието дружно е допустимо единствено когато хората знаят по какъв начин да бъдат щастливи сами. В противоположен случай те се вършат един различен още по-нещастни.
Карта номер 10 – семейство
Исус бил доста млад, когато Мария и Йосиф го завели в Йерусалим за Пасха. Детето се изгубило измежду тълпата. Родителите дълго го търсили, по-късно го намерили измежду книжовниците. Момчето разговаряло с мъдреците и те се удивили на детския му разум. Йосиф попитал Исус:- Защо си тук? Майка ти и аз през целия ден те търсим. – Защо ще ме потърсите? Зает съм с делата на татко си.- Аз съм твой татко и съм дърводелец. А ти седиш измежду книжовниците, – възмутил се Йосиф.- Имах поради духовния си татко.
Поука: рано или късно детето би трябвало да се откъсне от родителите си, да стане без значение освен физически, само че и духовно.
Карта номер 11 – портите на Рая
Един самурай пристигнал при дзен учителя с въпроса: „ Има ли пъкъл и парадайс? И къде е портата им? “- Кой си ти? – попитал той. – Самурай – дал отговор гостът.- Самурай? Защо, приличаш на друмник!
Гордостта на воина била засегната и той без съмнение извадил меча си. Мъдрецът се усмихнал и споделил: – Ето вашия отговор. Адът и Раят не са географски понятия, а психически. Те са вътре в нас. И двете порти са близо. Действайки неумишлено, ние отваряме портите на пъкъла, а умишлено – на парадайса.
Поука: Научете се да контролирате своите усеща и дейности. И няма значение какво вършиме – главното е да бъдете съзнателни.
Вижте още: Неверният брачен партньор получи запаметяваща се изненада за рождения ден
Карта номер 12 – странствуване
Учителят и ученикът минали през селото в деня на огромен празник. Когато се доближили до основния площад, звукът от барабани и виковете на хората станали толкоз мощни, че ученикът покрил ушите си с длани. Но за негова изненада учителят, танцувайки, отишъл все по-навътре и по-навътре до центъра на площада, до мястото на главното деяние. След като празникът завършил и хората, изморени, се прибрали, ученикът попитал учителя: – Учителю, по какъв начин успяхте да се радвате и да празнувате при подобен звук? Дори не чувах мислите си! „ Ти беше надъхан за звук, приятелю, само че за хората от това село това беше музика. Просто възприемах тези звуци по същия метод, както и те. Повечето хора минават през живота, възприемайки единствено шума. Нека продължим по пътя, слушайки музика.




